Огледалото, в което Борисов не иска да се огледа

Коментар на Даниел Смилов:

Европейският парламент със своята резолюция за състоянието на правовата държава и основните права в България, която вероятно ще бъде приета днес, ни услужи с огледало. България - и особено нейното управление - се погледна в него и не се хареса. Ако резолюцията бъде приета, снимката на огледалния ни образ ще бъде сложена в рамка и ще виси навсякъде по коридорите на властта в ЕС. Някои наричат този ефект просто “политически”, като по този начин се опитват да го омаловажат. Всъщност точно политическото значение на резолюцията е най-съществено и ще има най-дълготраен ефект. Едно временно спиране на еврофондове ще се преживее. Когато портретът ти трайно се настани на стената на нарушителите - тези, от които идват “притеснения” и “проблеми” - репутационната щета за страната е голяма и неизмерима.

Резолюцията е доста по-детайлна в изброяването на проблемите на България от доклада на ЕК за върховенството на закона. В нея влизат протестите, съмненията за корупция на самия министър-председател Борисов, скандалите със аудиозаписите, къщите за тъщи, либийският танкер, имението в “Росенец” и много други неща, макар не и всичко. Например, 700-те милиона от Божков и свързаните с тях плащания към телевизия, футболен отбор, а вероятно и висши политици, по някаква причина ги няма в изрично позоваване.

Така или иначе, обаче, картината издава добро познаване на основните черти на българското управление и може да се нарече с неутралния термин “обективна”. Целта на картината е да демонстрира, че България се отклонява от базови ценности на ЕС. Затова, наред с корупционните и медийните проблеми, в нея присъства и отношението на страната към Истанбулската конвенция и неспазването на решения на съда в Страсбург за правата на малцинствата.

Тъй като картината е достатъчно правдива, реакциите срещу нея в България не са толкова по нейното съдържание, а по-други въпроси:

Тази негативна картина се създаде и гласува с помощта на български депутати и политици. Те са предатели!

Най-наивистичната линия на атака срещу резолюцията е тази. Дори тя може да се нарече “инфантилна”, ако не беше правителствената опозиция срещу този термин, който те смятат за по-обиден дори от “тулуп” и “мисирка”. Цитира се Петко Каравелов, който след гаврите с него в Черната джамия, казал на чуждестранен дипломат: “У нас такива неща не се случват”. Уви, проблемите не изчезват, като казваме пред посланици и в Брюксел, че ги няма. Нещо повече, ЕС не е просто сборище на “чужденци”, пред които не трябва да се излагаме. Ние сме част от този политически съюз и трябва да сме в него с истинското си лице. Не с някаква смехотворна маска, в която дори самите ние не вярваме. И ако това лице стане нелицеприятно, не би трябвало да го маскираме и гримираме до абсурдност, а да го сменим максимално бързо чрез избори. Такъв е редът в демокрациите.

Атаките идват само от леви, зелени и либерали: десните подкрепят Борисов твърдо!

Вярно е, че резолюцията ще бъде приета най-вероятно с гласовете на левите, зелените и либералите. ЕНП и други десни формации изразиха резерви и дори вкараха предложения за поправки срещу резолюцията и, като цяло, ще гласуват срещу нея. Твърда подкрепа ли е това за Борисов обаче? Дори Манфред Вебер не си позволи възторжена защита на пострадалия ни премиер. Това, което той каза, е че сериозни проблеми са налице, но може да се почака до изборите напролет, когато българите ще се произнесат. Има проблеми, има и постижения, Борисов сам е предложил оставката си в случай на свикване на ВНС, ерго - да остане още няколко месеца.

Същата “подкрепа” туитна и Доналд Туск след среща с премиера. Очевидно е, че ЕНП сложи партийната лоялност в семейството пред защитата на други ценности в ЕС. Това е политически избор, за който тя трябва да си носи отговорност. Но също така е очевидно, че ЕНП не е щастлива от този избор и го прави с едно наум, оставяйки си достатъчно вратички за бързо оттегляне. Самият факт, че множеството от поправките към резолюцията бяха вкарани от депутат на ЕП от Малта (страна, която не е отличник във върховенството на правото), демонстрира, че големите в ЕНП не искат тясно да се ангажират със защитата на едно правителство, което така или иначе е в графата на политически отписаните. Дали веднага или след пет месеца, за ЕНП със сигурност е все едно;

Вотът ще покаже, че БСП и ДБ са в “коалиция”

Това е по-скоро дружеска закачка, а не аргумент. Не вотът в ЕП, например, показва, че ГЕРБ и ДПС са в реална коалиция, а действията на тези две партии-близнаци през годините.

Като цяло, резолюцията на ЕП няма да промени радикално ситуацията в България. Но с нея има и ново развитие. Българската политика вече е много повече част от европейската политика. Това е добре за един съюз, който разчита на тясна интеграция между страните. В него принципът не е да се лъжем един друг какви сме, а да си помагаме, за да преодоляваме проблемите.

ГЕРБ успяха да убедят ЕНП да възприеме тяхната позиция - това е малка победа за партията на Борисов. Проблемът е в двусмислието и слабостта на възприетата позиция по принцип. Всъщност, Борисов признава всички проблеми, отказва (или не може) да изчисти името си по убедителен начин, поема де факто ангажимент да се оттегли и просто иска отсрочка от няколко месеца. С неудоволствие, ЕНП му дава тази отсрочка. Целият въпрос е: каква е ползата на България от нея.

А има и по-дълбоко питане, на което вече не само Борисов, но и ЕНП трябва да отговарят. Може ли държава член на ЕС да изкара половин година в незнание дали премиерът и правителството ѝ са корумпирани само заради партийния хатър на едно европейско политическо семейство? Колко дълго една демокрация може да живее с конкретни съмнения и обвинения за корупция по най-високите етажи, влезли в официални документи и на ЕС? Отговорът на ЕНП е шест месеца, но този отговор едва ли е приемлив за избирателите на тези партии в собствените им страни.

Всъщност, проблемът е, че този отговор е неприемлив по принцип.