Коронавирусът в Швеция и у нас - пред ФАКТИ разказва Йоана, която отиде там, за да роди

Швеция е държава, която още от началото на пандемията от коронавирус реши да не прилага никакви крайни задължителни противоепидемични мерки и сякаш се довери на гражданите си да носят отговорност за непредаване на вируса един към друг. Ако трябва да говорим в числа, Швеция е преди нас - както по броя на заболелите от COVID-19, така и по смъртни случаи. Заболелите обаче не са толкова много, имайки предвид, че в държавата маските никога не са били задължителни. Преди да приемете, че това е публикация против маските, не – не е такава. Това е публикация за личната отговорност.

Йоанна е на 32 години. Българка е, съпругът ѝ е швед, самата тя също е шведски гражданин. Първата вълна на вируса прекарва в България, но бременна в деветия месец пътува заедно със съпруга си с кола до Швеция, за да роди там.

„Аз бях в България, когато беше първата вълна през март месец. Бях бременна и много стресирана, защото в България и по новините, и навсякъде само се всява паника. Затова исках да дойда в Швеция, за да родя тук. Пътувахме, когато беше пикът – май месец. Беше доста страшничко по пътя и във всички държави, но само като пристъпихме границата в Швеция, все едно влязохме в рая. Толкова беше спокойно, никакво напрежение, няма маски, няма паника. Въобще самото съзнание на хората е друго. Те самите се самоизолират, ако имат някакви симптоми или ако усетят, че са болни. Това постоянно се говори, дори когато искаш да отидеш на лекар – ако имаш симптоми, първо си остани вкъщи и се обади на 1177. Това е телефон, на който ти дават инструкции какво да правиш, и ако е по-сериозно да отидеш в болница. По принцип шведите са по-дисциплинирани хора и самите те спазват мерки. Имат самосъзнание“, каза Йоана пред ФАКТИ.

На въпроса дали дисциплината на шведите играе ключова роля в ситуацията, Йоана отговори: „Не само дисциплината, но и неналагането. Например политиците съветват какво да се прави. Те дават съвети. Никой не забранява и не слага забрани. Аз си мисля, че ако някой сложи забрани на шведите – знаете, че скандинавските държави са първи по самоубийства и ако трябва да се изолират, както става в България, ще е страшно. Тук самото общество е малко по-дистанцирано. Няма толкова социални контакти, както в България и може би и това помага.

Например аз, преди да родя ходех на прегледи май месец и ми направи впечатление – аз бях наплашена от България, там, когато ходех на прегледи имаше маски, много ме беше страх, тук, когато дойдох никой не използваше маски, никой не говореше за вируса и никой не носеше маски в болниците на обикновените прегледи. Имах температура след раждането, направиха ми тест и тогава си сложиха шлемове, маски и облекла и не ме пуснаха да изляза от стаята пред да излезе резултатът. След като той излезе, нямах COVID, тестът беше отрицателен, просто имах температура от раждането - махнаха и шлемовете, и маските. В болничните заведения не се използваха маски тогава. Сега, когато съм ходила на прегледи някои хора носят маски и шлемове, но пак при по-специфични случаи“.

Питах Йоана и за заразените – знае ли колко са заразените например днес, дали броят им се коментира като тема. „Коментира се, но аз забелязвам, че никой не се интересува толкова от цифрите. Аз лично нямам представа за цифрите и не съм се интересувала от това нещо. Мисля, че вчера чух за 2000 заразени, но нямам представа“, отговори тя.

За мерките в Швеция Йоана каза, че хората спазват стриктно дистанция от два метра – на каси, опашки, на публични места. Няма официална мярка, правят го доброволно. Има дезинфектанти навсякъде, но Швеция по принцип е известна с чистотата на обществените ѝ места. „Съветват, ако не е належащо пътуване, да се избягват пиковите часове в обществения транспорт. За детските градини и яслите чух, че ако родителите са в майчинство, бащинство или са вкъщи, ако могат да задържат децата също вкъщи, но не им забраняват да ходят на училище или на детска градина, просто ги съветват, ако имат такава възможност. Ако хората имат възможност да работят от вкъщи, също се съветва да го правят. Няма нищо задължително, всичко е на собствена отговорност. Съветват се“, допълни Йоана.

Раждането на детето си Йоана планира да се случи в Швеция и преди пандемията. Когато държавите затварят границите си през пролетта обаче, тя не знае дали тя и съпругът ѝ ще успеят да стигнат от България до Швеция. „Ние бяхме с кола и трябваше да се прибираме с кола, да минем през много държави, а имаше затворени граници. В някои държави не можеше да се минава. Трябваше да пиша до всички министерства, посолства, къде какво е нужно, какви документи. Само в Сърбия ни искаха документ, че се прибираме. Успяхме да се прибeрeм тук, защото сме шведски граждани и имаме адресна регистрация, иначе не пускаха“, разказва българската.

Казва, че по пътя не са им правили тестове. „Само в Австрия си спомням, че беше много страшно, защото ни спряха на границата като космонавти облечени и ни казаха да не спираме дори да зареждаме на бензиностанцията, да минем само транзитно. Погледнаха ни резервоара, имахме късмет, беше пълен тогава и просто преминахме“, допълни Йоана.

„Беше тежко пътуване, но когато дойдохме тук, все едно камък ми падна от сърцето. Тук не се говори с такъв стрес. В България беше страшна паника. Аз виждам и сега, когато понякога си пусна български новини или чета във Facebook какво пишат мои приятели, въобще паниката е много по-голяма от вируса, според мен“, каза тя в края на разговора ни.

Положителни PCR тестове например за 28 октомври у нас са 2569, в Швеция са 2820. В сайта на Министерството на здравеопазването на Швеция не открих информация за броя на новозаразените, както е в сайта на българското здравно министерство – в секция „Новини“. Там от вчера обаче е поместена информация за допълнителен бюджет от 3 милиарда шведски крони (около 289 милиона евро) за широко тестване. Не мога да кажа дали Швеция се справя с коронавируса по-добре от нас, дали стратегията им е по-добра, защото ситуацията се развива и нищо не е приключило, за да говорим толкова гръмко и окончателно. Факт е обаче, че психиката на човек е една за цял живот и е полезно да се щади, че вирусът го има навсякъде по земното кълбо, а разум в комбинация с отговорност е класическа формула за справяне с напрегнати ситуации. Не съм сигурна дали същото може да се каже от една страна за отричането на вируса, а от друга - за поведението в стил „яко“ ще мрем. Ще завърша с клишето за отворен финал: предстои да разберем.