За САЩ. Субективно и лаишки

Президентските избори в САЩ все още не са произвели окончателен краен резултат, но така или иначе Джо Байдън е изявен фаворит за спечелването им. Тази тема, в някаква степен учудващо, породи големи страсти и емоции у нас. Четейки в социалните мрежи цунамито от български мнения за честността на отвъдокеанските избори, някой човек би си помислил, че нашенските са някакъв образец за практичност и непорочност. А другото, което четем, то е свързано с предпочитанията, предполага, че хората в България са с много висока политическа култура. На практика обаче, поглеждайки какво имаме в българския парламент, май не е така.

Въпреки това тези избори и резултатът от тях наистина са важни не само за САЩ, но и за България, и за света като цяло. Все пак говорим за най-големия геополитически и икономически играч в света.

Чисто субективно погледнато и вероятно до голяма степен лаишки, една изборна победа на Джо Байдън е по-добрият вариант за света, и по-скоро най-вече за Западния свят, както и за този, който се стреми да следва модела му за обществени отношения, стопански живот и държавно управление. Разбира се, за някой, който предпочита източните диктаторски модели, това не е така.

В случая не е важна личността на Байдън, дори изобщо, а че тази на Тръмп и шоуменският му модел си отиват. Почти във всички случаи, какъвто и негов антипод да заеме мястото му, то цивилизованият свят ще има един по-предвидим партньор, а нецивилизованият такъв ще има един по-рационален враг. Дори и на разочарованите от политиката преди Доналд Тръмп, им се наложи да осъзнаят, че тя не е 24/7 шоу, а нещо доста сериозно.

Най-голямото опасение на поддръжниците на евроатлантическия свят бе, че с постоянното си критично говорене за НАТО, Тръмп, ако получи още един мандат, може да предизвика разпада на Северноатлантическия пакт. САЩ, начело с него, вече излезе от няколко важни международни спогодби, което допълнително даде основания за притеснения в тази посока.

Другото, което силно беляза първия му мандат и вероятно последен, е сериозното охлаждане на отношенията с Европа, почти се загуби усещането, че макар и в известна степен икономически конкуренти, САЩ и Европа са съюзници в качеството им на блюстители на демокрацията и срещу заплахата, идваща от изток. Заедно с това лека-полека, но не изцяло, започна да се губи и усещането, че САЩ е основната геополитическа сила в света. Тръмп капсулира Америка и това може и да се харесва на част от американците, но генерално по-скоро не е добре за света, защото инициативата започва да се поема от Китай, Русия и няколко регионални режима, които си вярват все повече.

Именно това е другият голям проблем. Да, Тръмп обяви и поведе икономическа война с Китай, но тя е важна предимно и само за самата Америка, поне засега. В същото време обаче той напълно остави остави Русия да си разиграва коня. Особено на Балканите. И резултатите са налице, като най-актуален пример е строежът на Руско-турският газов поток. Републиканецът започна и някакво странно изглеждащо сближаване с нечовешкия севернокорейски режим. В този ред на мисли, имаме пълно основание да смятаме, че демократите, независимо кой е президентът им отпред, няма да продължат започнатата от Тръмп линия на геополитическо поведение.

Вероятно повечето хора, които заявяват подкрепа към демократа Байдън, провокирана от ужаса да не е отново Тръмп - в Европа чисто като изразяване на предпочитание, а в САЩ и практически във вота, си дават ясна сметка, че 77-годишният бивш вицепрезидент определено не е най-добрият избор и Америка заслужава нещо по-добро, но го приемат като едно преходно по-малко зло към нещо добро, което предстои. Но за момента това е просто надежда, оптимизъм, с който си заслужава да живеем.

Но! Доколкото очертаващата се вътрешната политика на демократите, от която никак не малко американци се тревожат, тя раздира и нашите консервативни български души. Неотдавна разговарях с българка, живееща от над 20 години в САЩ. Тя е работила за полицията, а сега е учител, което предполага, че има изключително добра представа за социалната реалност там. Повод да разговарям с нея бе напрежението на расова основа в САЩ. Напрежение, което прерасна във вандалски изстъпления и кражба от магазини.

Оказа се, че в Америка чернокожите имат доста привилегии, не се отличават с трудолюбивост, или поне не и мнозинството от тях, като на тази база имат и доста големи претенции, а всеки упрек се приема като расова дискриминация. Ужасно удобно оправдание. Вече си правите асоциации, нали? Да, същия проблем го има и с ромите в България. А вероятно и не само в нашата страна. Нито демократите, нито републиканците показаха ясна идея как ще разрешат ефективно проблема с капсулираното на малцинствата и разделянето на бели и черни, което е пагубно. И то не само заради това, че сме в XXI век.

Стимулирането на капсулацията с привилегии е най-лошата услуга, която Байдън и демократите могат да направят на Америка. А Тръмп и републиканците с поставяне на разделителни линии в обществото с груб език, който някои наричат език на омразата.

Интеграцията на малцинства, или на самоизолирали се от цивилизованото общество групи, може да се реализира само с подтикване към образование. С привилегии и социални помощи - не. Дори напротив, постига се обратен ефект - отпускане, меко казано, и създаване на предпоставка не правещият нищо да иска още, защото така е лесно.

И последно. Погледнете кои са публичните фигури в България, които симпатизират на Тръмп. Дори само това създава усещането, че той не е разумният избор за САЩ и света.