Алфред Нобел – човекът, който още плаща греховете си

На 10 декември започна раздаването на нобеловите награди. Събитието ще продължи до края на годината. То съвпада с 187-мата годишнина от смъртта на най-щедрия егоист, който Земята е раждала. Откривателят на динамита умира богат, но сам като куче, у дома си в Санремо през 1896 година. Един домашен прислужник присъства на последния му дъх. Алфред Нобел няма наследници. Година преди смъртта си той прави завещание в Париж, в което пожелава богатството му да възнаграждава всяка година - личности допринесли за благото на човечеството. Сумата, с която разполага днес, сформираният за разпределяне на нобеловите награди комитет, е около 1 милион евро. Достатъчни ли са тържествата, съпътстващи завета на Алфред Нобел, да скрият нещастията, които е причинявало и причинява неговото откритие? Нито престижът на церемонията, нито заслугите на лауреатите могат да засенчат угризенията на съвестта, които откривателят вероятно е изпитал в края на живота си.

До 1905 година наградите са се раздавали едновременно в Осло и Стокхолм, защото дотогава Швеция и Норвегия са имали един и същи Крал. От тази дата кралствата се разделят и Швеция става седалището на фондацията. Париж и Сенкт Петерсбург също биха могли да вземат участие в организацията на награждаването, защото Алфред Нобел прекарва голяма част от живота си в Русия и във Франция.

Баща му - Иманюел Нобел се преселва със семейството си в Сенкт Петерсбург през 1838 година. Изобретател на подводните мини, той снабдява руската флота с необходимото оръжие. Алфред е само 9-годишен и руският език му се отдава без никакъв проблем. Производството на мини за Балтийско и Черно море е доходно и семейство Нобел бързо се нарежда между най-богатите в Русия. Талантливият шведски предприемач и семейството му са приети от руския цар и завързват приятелски отношения с фамилията Романови. Успехът и луксозният живот приключват през 1859 година. Противопоставена на военен съюз между Турция, Англия и Франция - Русия губи поредната Кримска война и семейство Нобел се връщат в Швеция. Двама от братята - Роберт и Людвиг, заминават за Баку, където основават едно от най-печелившите предприятия в Русия за добив на петрол. Алфред от своя страна избира Париж, където може да продължи изследванията си в областта на взривните вещества. Някъде около 1850 година той открива нитроглицерина, който е синтез между азотна киселина и глицерин. Взривява се лесно при удар, дори при съвсем лек. Впоследствие десетки кораби и влакове, превозващи дори малки количества нитроглицерин, се превръщат във факли благодарение на откритието на Алфред Нобел. Въпреки зловещите резултати, изобретателят продължава търсенето си в областта на взривовете и през 1865 година открива динамита. Първите тестове са в една английска мина. Резултатът е впечатляващ и се разчува по целия свят. Благодарение на динамита започват да се пробиват тунели, да се прокарват пътища и разработват кариери. Манипулацията на динамита обаче остава деликатна и взима жертви. Една от тях е най-големият от братята Нобел - Емил. Той загива заедно с още други пет сътрудници. Опасността от манипулацията на динамита намалява значително с новото поредно откритие на Алфред Нобел, което е "закъснителят" или програмирането на експлозията.

Нуждите от експлозивни вещества се оказват огромни. Динамитът се употребява в строителството, мините и най-вече във военната промишленост. Повече от 110 завода работят за Алфред Нобел. Богатството му расте с всеки изминат ден. Гениалният откривател е наречен "търговец на смъртта", защото изобретенията му сеят смърт, независимо от ползата от тях! На вид той е незабележителен и скромен човек, който с нищо не показва доходите, които му носят всичките 355 регистрирани патента. Закупува няколко недвижими имота в Париж и един замък в околностите на френската столица. Завързва приятелски отношения с артисти, политици и писатели. Става близък с френския президент. Доближава се до Виктор Юго. Пише поеми, започва две пиеси, които не довършва. Жените не са неговата най-голяма слабост. Позната е връзката му с една дама по-възрастна от него с десет години - Берта фон Сютнер. Тя е негова секретарка в продължение на две седмици. Тази връзка, освен продължителна кореспонденция, не дава друг резултат. Обича цветята и отглежда предимно орхидеи. Интересува се от коне. През 1890 г. малко преди смъртта си, той се установява на брега на Средиземно море, в слънчевото италианско градче Санремо.

Едва ли има човек, който олицетворява по-добре от Алфред Нобел добрия и злия човешки гений.