Калоян Велчев пред ФАКТИ: Изглежда неизбежно резултатите от парламентарните избори да бъдат поставени под съмнение

Консултациите между президента Румен Радев и политически партии и граждански движения във връзка с датата, организацията и провеждането на предстоящите парламентарни избори официално приключиха вчера. Станахме свидетели на политически дебат между Радев и както представените парламентарно ГЕРБ, БСП, ДПС, и „Воля“, „Атака“, така и извънпарламентарните политически партии „Демократична България“, АБВ, МИР, Движение „България на гражданите“, „Волт“, „Движение 21“, „Републиканци за България“, „Възраждане“, „Има такъв народ“. Президентът Румен Радев се срещна още с „Изправи се.БГ“ и „Отровното трио“. ВМРО и НФСБ пък избраха да не участват в разговорите.

Но какво следва от тези консултации, имат ли действителна стойност и на какво ниво беше диалогът - за да говорим по тези въпроси от ФАКТИ се свързахме с политолога Калоян Велчев. Разговора ни четете в следващите редове:

- Г-н Велчев, какви конкретни действия биха могли да произлязат от подобни консултации на политически партии при президента относно парламентарните избори?

- Консултациите, които президентът Радев инициира на „Дондуков“ 2 нямат някаква задължаваща сила и не е нужно от тях да произлезе конкретно решение, законопроект, или други промени. Въпреки това, ако се беше постигнал консенсус от поканените политически сили относно правилата за провеждане на изборите, датата и начините за гласуване, то тази формирала се обща воля би могла да успокои страстите, да бъде облечена в законови промени и да даде известна увереност на българските граждани, че честността на изборния процес ще бъде гарантирана.

За съжаление, това не се случи и изглежда неизбежно резултатите от парламентарните избори да бъдат поставени под съмнение, каквито и да са те. Резултатът от бъдещите избори винаги може да бъде оспорен пред Конституционния съд и натрупалото се напрежение вероятно ще се прехвърли към съдиите там. Макар и консултациите да не доведоха до конкретни действия е положително да се види, че „Дондуков“ 2 отново се превръща в платформа за обществен дебат и макар и президентът да избърза с определянето на дата за изборите, той сякаш успя да извлече политическа полза от нея.

- Има ли смисъл от тези консултации - ето вицепремиерът г-н Каракачанов изрази съмнение в смисъла на тези консултации в свое интервю?

- Това, че патриотите отказаха участие в консултациите, по никакъв начин не се отрази на президентската инициатива. Ако има нещо, което е подкопало инициативата, то по-скоро е поведението на Марешки при визитата му на „Дондуков“ 2. Иначе смисъл има - видяхме как се позиционират основните политически сили по теми от дневния ред на обществото, видяхме, че е възможен диалог между институциите и не на последно място, видяхме опит на Радев за преминаване в нова и по-отговорна роля - от опозиционер към държавен глава, който инициира диалог и търси консенсусни решения по важни за обществото теми.

- Как смятате, трябва ли да има промени в Изборния кодекс за провеждането на предстоящите избори или бихме могли да проведем такива и без промени?

- Предложиха се твърде много идеи, които предполагат промени в Изборния кодекс. Например, ако управляващото мнозинство възприеме идеите за гласуване по пощата и онлайн излъчване при броенето на бюлетините, то би следвало да се регламентира на законово ниво. От друга страна, Венецианската комисия препоръчва промени в изборното законодателство да не бъдат правени непосредствено преди изборите, но тази препоръка почти винаги е била пренебрегвана от парламентарните мнозинства. Моето лично мнение е, че дори да бъдат направени промени, те няма да възстановят доверието в изборния процес, което е проблем. По-скоро ще наблюдаваме нова доза обвинения между различните политически сили.

- Всички виждаме, че отношенията между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 са обтегнати – тази обтегнатост може ли да повлияе на изборния процес?

- На срещата между Радев и ГЕРБ Цвета Караянчева обвини държавния глава, че с поведението си носи лична отговорност за подкопаването на доверието в изборите. Този пореден епизод на напрежение идва да ни покаже, че и двете страни имат вина за високото недоверие - от една страна Радев действително изговаря тези, които поставят под съмнение честността на вота, но от друга страна управлението на ГЕРБ е свързано със срив в доверието към публичните институции в държавата и, въпреки че не ГЕРБ, а ЦИК организира изборите, недоверието към властимащите със сигурност е проблем за легитимността на избора. Държавният глава може да повлияе, включвайки се неформално в изборната кампания. Високата трибуна, която той има, му дава възможност да заяви своята подкрепа към всички анти-ГЕРБ проекти и по този начин да формира коалиция срещу ГЕРБ около себе си, което впрочем ми се струва, че беше и една от целите на консултациите, които наблюдавахме на „Дондуков“ 2.

- На какво ниво бяха самите консултации, разговорите в тях, става ли дума за конструктивен политически диалог?

- Нивото на политически диалог беше по-високо от това, което сме свикнали да наблюдаваме последно време. Някои политически сили като „Демократична България“ предложиха множество конструктивни идеи за подобряване на изборния процес, които президентът Радев изглежда възприе. Други сили като„ Има такъв народ“ на Слави Трифонов и БСП изказаха открита подкрепа към президента Радев. Срещата между Радев и ГЕРБ макар и да мина в по-остър тон постави ясно основните съображения на двете страни и многото точки на разминаване между тях, без да се преминава изцяло в обиден тон и да се подкопае инициативата на държавния глава. Активно участие взе и вицепрезидентът Илияна Йотова. Единственото ярко изключение, разбира се, беше Марешки, който успя да превърне в неприятно зрелище визитата си.

- Как ще коментирате това, че промени в Изборния кодекс според Дариткова сега са "относително екзотични идеи", а именно от ГЕРБ дойде идеята за нов основен закон неотдавна?

- Този парадокс едва ли се нуждае от коментар. Мисля, че още преди месеци стана ясно, че проектът за нова Конституция на ГЕРБ е просто блъф, с който те успяха да се задържат на власт и да изкарат пълен мандат. От гледна точка на политическата игра това беше силен ход, защото в голяма степен подмени дневния ред на протеста, но от държавническа гледна точка Борисов демонстрира безотговорно поведение и направи опит да ни вкара в конституционна криза, във време на здравна криза и задаваща се икономическа.

- Очаквате ли висока избирателна активност на парламентарните избори – как изглеждат нещата от днешна гледна точка?

- Няма как да знаем каква ще е епидемиологичната обстановка в навечерието на изборите. Също така, не е ясно и какви точно стъпки ще бъдат предприети за гарантиране на здравето на гражданите в деня на изборите. Неизвестните са много. Има множество предпоставки за ниска избирателна активност и ние ги споменахме - множеството неяснотии, здравната криза и ниското доверие в изборния процес. Когато се насажда мнението, че едва ли не нищо не зависи от избирателите, те просто не отиват да гласуват, а от това печелят големите партии. Аз бих призовал българите да не се отчайват и да излязат, за да дадат гласа си в изборния ден, защото се задават ключови за нашето бъдеще избори и най-интересното е, че изборният резултат ще бъде решен от по-малките партии, защото към момента имаме паритет между ГЕРБ и БСП и именно по-малките партии, които влязат в парламента ще са ключови при създаването на нова управленска коалиция.