Президентът е чужд на лицемерието и отново атакува силно правителството

"Датата е очаквана. Във всички случаи коментарите и очакванията бяха, че датата ще е най-близката, а не най-крайната, която е в края на май. Така че тази седмица в повече е добре, така или иначе фактът е факт – навлизаме в приблизително 80 дни или 11 седмици до изборите. Това казва в интервю за радио "Фокус" социологът Кънчо Стойчев.

- В обръщението към народа президентът Румен Радев обяви след подписан указ парламентарните избори да бъдат на 4 април. Така той приключи срещите, посветени на организацията на вота по време на пандемия от коронавирус. На тази дата обаче са католическият и арменският. Дали тя би могла да създаде проблем за българите в чужбина? За първи анализ поканих социолога Кънчо Стойчев. Как оценявате датата 4 април и обръщението на държавния глава?

- Датата е очаквана. Във всички случаи коментарите и очакванията бяха, че датата ще е най-близката, а не най-крайната, която е в края на май. Така че тази седмица в повече е добре, така или иначе фактът е факт – навлизаме в приблизително 80 дни или 11 седмици до изборите. По-важното е другото, което президентът каза. Първо, той както винаги е чужд на така наречената политическа коректност. Под политическа коректност имам предвид лъженето и лицемерието. Той беше откровен, това което аз чух – да, атакува силно отново правителството, но той винаги го прави, така че не измени на себе си. Две-три важни неща са акцентни.

Той предлага да се даде възможност на българите в чужбина с гласуване по пощата, не на всички българи, защото това не може да стане в момента и за два месеца да се организира, но в чужбина вероятно това е възможно. Защо е толкова важно? Защото сме в пандемия. Защото дори придвижването в много от европейските страни е затруднено и ако не се даде нова форма и нов начин, всички тези българи, това са стотици хиляди българи, от които България има нужда и те имат правото да гласуват, да упражнят своя вот, наистина ще се породи съмнение в легитимността на резултатите. Според мен за оставащото време организация на гласуване по пощата за българите в чужбина е напълно възможна.

Второто, което каза президентът и всъщност, той не го заяви директно, но това се подразбира – не е важно, кой ще спечели тези избори. Важно е резултатът да бъде признат от всички българи. Т.е. ние да сме в ситуация, при която имаме признат резултат и съответно максимално доверие към следващата власт, която и да е тя, както и да бъде сформирана.

И обратно, ако ние завършим тези избори с нараснало недоверие, хората не вярват в резултата, независимо дали са прави да не вярват или не, знаем, че масовите настроения и масовите вярвания, колкото и субективни да са, те се превръщат в обективност. И най-простият пример, който винаги давам – ако хората масово мислят, че банките ще рухнат, без да е основателно това, банките рухват, защото хората си прибират парите, а може да е било напълно неоснователно.

В този смисъл задачата на българите е, всички ние да се убедим, че по честен начин се провеждат изборите. Тя е много важна и изцяло трябва да се настоява за максимална прозрачност на изборния процес. Живеем в 21 век, видеонаблюдението нищо не струва, това вече е много евтина процедура. Всеки български гражданин, и без това ние имаме право по Конституция да присъстваме на броенето на бюлетините, защо да не се заснеме, защо да не се филмира, защо максимално не се породи доверие у хората, че всъщност по честен начин тече целият процес. Това е и моят апел – за нас най-важно е не какъв ще е този резултат, а този резултат да е легитимен.

- Президентът настоява за промени, сред които гласуване по пощата и онлайн излъчване на броенето на бюлетините, но е известно, че управляващите са склонни да направят само една поправка в изборните правила и то за мобилните урни, в които да гласуват карантинираните. И въпросът е – разумно ли е сблъсъкът между президент и управляващи, който е перманентен от началото на неговия мандат, да се пренася върху доверието към изборите, защото оттук нататък се отваря магистрала за разговори за опорочен процес до самия изборен ден, че и след него?

- Проблемът с доверието в изборите в България не е от днес, не е и от този мандат, последният президентски, т.е. не е от 4 г. За съжаление, ерозира изборният процес и с всяка година, с всеки нови избори спада доверието. България в момента е на ниски места в световен и европейски мащаб, говоря за страните, в които има демокрация, по отношение доверието на гражданите в изборния процес. Неслучайно си спомняме, преди 4 г. беше подхванат и дебатът за машинното гласуване.

Защо ние си променяме изборната система? Защото не вярваме в предишната. Това нямаше да се случи, ако всичко си беше наред и хората вярваха в хартиеното гласуване, такова гласуване има на много места по света, нямаше нужда да променяме. А сега говорим за още по-нови и по-нови форми.

Има заболяване в българското общество и това заболяване се нарича липса на доверие и в управление, и в държава, и в изборен процес. Това е най-тежката болест. Виждаме какво се случва в най-голямата демокрация САЩ. Толкова тежко разделена нация, враждуваща вече помежду си нация, до нищо добро не води.

А нас ни чака такава криза, никого не плаша, но всички знаят, всички анализатори знаят, че медицинската криза, кризата с пандемията, тя ще прерасне във финансова криза рано или късно и в купища други неща. Т.е. на нас ни трябва обединена България.

Тези избори трябва да доведат дай Боже до обединение на България, до ясни цели, до ясни програми. До обединен народ, който преследва своите цели. Като че ли, ако не направим всичко възможно хората да имат доверие в резултата от изборите, ние няма да можем да постигнем обединена България и всички останали цели ще бъдат химера за нас. Затова е толкова важно в момента да се прояви гъвкавост. Аз разбирам, че има сблъсък, всички го виждаме, но всяка една от двете страни, три-четири, колкото ѝ да са страни, да се замислят за бъдещето на всички. А бъдещето на всички зависи от доверието в избирателната система и в самия изборен процес.

- За съжаление, разумът за този компромис трябваше май да се прояви досега. Въпросът е, какво ще правим през следващите 2 месеца?

- Аз не виждам нещо, което да е различно от това, което винаги сме гледали. Най-вероятно ще има изостряне на тона, най-вероятно ще има изостряне на конфронтацията. Ще протекат изборите, особено ако се тръгне на инат и не се пипа избирателният закон, не се търсят необходимите промени по посока на повишаване легитимността и вярата на хората в изборния процес, то тогава ще имаме и обвинения. Денят на изборите, вечерта с резултатите, ще се стигне до неприятни сцени, защото ако българският народ, значителна част от българския народ не приеме легитимни резултати, ни чакат много тежки времена.

Водещ: Казахте неприятни сцени, какво имате предвид?

Кънчо Стойчев: Неприятните сцени са най-неприятното отсъствие на доверие. Демокрацията по принцип се гради върху идеята за доверие, тя е система, която се гради върху тази идея. Т.е. ще станем свидетели на израждане, не че сега стъпка по стъпка нямаме деградация в някои от процесите, но така или иначе ние минахме тези 30 г., да, винаги е имало нарушения, всички ги знаем.

Имало е и провали в някои изборни процеси и т.н., това са донякъде нормални неща. Но ние сме нямали тотално недоверие в една избирателна система. И ако стигнем до тотално недоверие, то тогава ще стигнем до ситуация, която наблюдаваме в САЩ. Т.е. лоша ситуация. До този момент 30 г., независимо от шашмите, които са правени, като цяло волята на народа е била зачитана. Ако осъмнем след изборите в ситуация, при която хората решат, че тяхната воля не е зачетена, то горка ни майка, както се казва.

- Какво очаквате, че може да се случи?

- Няма да може да се управлява тази страна, какво да се случи? Нито ще може да се направи правителство, нито някой ще го слуша това правителство. Ще влезем в спирала от скандали и избори. Да, при демокрацията наистина изборите са единственият начин да се успокои напрежението, но защо ние трябва да влизаме в тази спирала, вместо в оставащите ни 80 дни да не направим всичко възможно по достоен начин да протече целият процес и да не стигнем до въпросната спирала на недоверие.

- Със зададения тон постави ли президентът в ъгъла ГЕРБ и Борисов?

- Не бих употребил точно поставяне в ъгъла.

- Боксова терминология може би?

- Да, това е боксова терминология. Знаем, че напрежението е достатъчно и предстои. Знаем, аз пак казах, Радев е откровен и открит човек. Той не си играе на политическа коректност. Той още с първите думи тази вечер атакува, както знаем, правителството. В това отношение му прави чест. Всъщност хората за това голяма част, значителна част от българите му вярват, защото той има пряк изказ, той пряко казва нещата и ги назовава. Дали е прав или крив, всеки един човек сам си решава, но поне не лъже, не лицемерничи.

- Какво ще се случи в кампанията, как ще я проведат политическите партии?

- Аз не очаквам някаква иновативност. Това, което сме го виждали, ще бъде същото. Да, ще имаме ограничения от пандемията, но считам, че те ще бъдат много сериозно нарушени. Партиите ще търсят контакт с избирателите, прекият контакт е най-ефективният контакт и той няма да може да бъде спрян и би било погрешно да бъде спрян. Така че ще наблюдаваме това, което винаги сме наблюдавали. Дай Боже да е в един максимално коректен тон.

Но не бива да отдаваме чак такова значение на тази кампания, тъй като истината е, че даже към днешна дата тези, които ще гласуват, над 70% от тях са направили своя окончателен избор. Да, не казвам, че е без значение една кампания, защото тя оказва влияние върху едни 10-15-20 процента от хората, но не върху 100% от хората. Кампанията е винаги за колебаещите се, най-големият проблем тази година ще бъде неизвестната ситуация с пандемията.

Засега нещата вървят като че ли добре. Дано се запазят добре, но представете си, че след месец отново по някаква причина тръгнат заболяванията нагоре, мерките се стегнат, т.е. това ще пречи и на самата нормалност на кампанията. А най-вече и върху желанието на хората да гласуват, защото видяхме в страните, в които се проведоха избори в Европа в тази обстановка, навсякъде се регистрира понижена активност на гласуването, понижената активност винаги води до участие главно на твърдите ядра и там донякъде изкривява реалната картина.

- А има ли някакво отражение от гледна точка на политическия интерес датата 4 април?

- Не, аз изобщо не мисля, че датата е важна. Дали е на 4, на 25, това е маловажно. Да се концентрираме върху датата е най-глупавото. Все едно да кажем за един футболен мач: най-важното е на коя дата се провежда. Не, не е важно. Важно е доколко отборите са тренирали и в каква форма са, а не на коя точно дата се провежда мачът.

- Кои отбори са в силната си кондиция в момента?

- В тази ситуация, в която значителна част от хората са уплашени от случващото се, говоря за болестта, най-подготвени са твърдите ядра, хората които са твърди привърженици и знаят за кого ще гласуват, те са най-подготвените, разбира се. И то във всяка страна е така. Ние не правим изключение в това отношение. Но в интерес на обществото е максимален брой хора да гласуват.

Под максимален аз не си преставам чудеса, но силно се надявам да гласуват над 3 милиона, 3,5 милиона да гласуват, дай Боже. Сериозен проблем ще имаме, ако гласуват под 3 милиона, защото вече това отново опира до въпроса за легитимността.

- Вие сте опитен социолог, вашата агенция провежда постоянни и редовни наблюдения. Партиите в следващия парламент как изглеждат към днешна дата?

- Напълно реалистично е да говорим за новите играчи, защото да говорим за ГЕРБ, за БСП, за ДПС е излишно, защото това са участници традиционни и нищо няма да се промени, те ще бъдат в парламента със сигурност. Погледът е насочен към по-малките, особено към по-новите партии.

Говорим за партията на Слави Трифонов, която според всички данни, с които разполагаме, преминава бариерата и има дори шансове да сформира група от 30 души поне в следващия парламент.

Голямата въпросителна е за образуванието, което е около Мая Манолова. Към момента шансовете са по-големи да могат да прескочат бариерата, но пак казвам – в пандемична ситуация сме. Представете си, че нещата се влошат, спадне избирателната активност, тогава ще останат отвън. Въпросителни имаме и за ВМРО.

Първо, ВМРО не е ясно дали ще участва самостоятелно и как ще участва. Към момента е по-скоро с по-малки шансове за самостоятелно влизане в парламента. Това са основните всъщност три по-малки и нови играчи, без ВМРО, които не са нов играч. Те са традиционна партия, силна партия, но с малък електорат.

- Пропускате „Демократична България“. Никакъв шанс ли не им давате?

- О, да. Пропуснах „Демократична България“. Мисля, че там не стои въпросът за бариерата. Може със сигурност да кажем, че „Демократична България“ ще бъде в следващия парламент, тъй като завоюва достатъчно електорат. За „Демократична България“ ключовото е, дали ще могат да съставят просто присъствие в парламента, което е 20-тина души или ще могат да имат силно присъствие, което е 40 души. Има възможност и за двете цифри, които назовавам, но всичко зависи вече от и кампанията, и от точното протичане на изборите.

Така че можем да имаме парламент, който да е 4 партии, 5, 6 – напълно възможно е. Със сигурност можем да твърдим още от сега, че такъв ясен победител, партия, която да може с лекота да направи мнозинство самостоятелно, няма да имаме такава ситуация, защото и в най-доброто представяне на двете големи партии – ГЕРБ и БСП така, както аз виждам нещата, максималното са с 80-85 депутатски места.

Т.е. ние ще бъдем изправени отново пред необходимостта от съставяне на коалиция и то според мен по-сложна, защото няма да е достатъчно да е двойна, най-вероятно ще е тройна. И там вече неизвестните започват да стават много.

Източник: радио "Фокус"