"Държавата уби сестра ми": една тъжна история от Израел

"Ширел имаше красива усмивка, обичаше да танцува и да излиза с приятели, излъчваше толкова много енергия..." Очите на Еял Голан блестят, когато говори за сестра си.

Момичето е оцеляло като по чудо при терористичното нападение на Хамас на 7 октомври 2023 година, но по-късно се самоубива. Година след фаталното посещение на фестивала "Супернова" младата жена посяга на живота си - точно на 22-ия си рожден ден, разказва германската обществена телевизия АРД.

"Накрая Ширел престана да излиза навън. Искаше да стои само в стаята си. Спря да ми идва на гости. Усетих, че нещо не е наред с нея", разказва брат ѝ пред германското издание.

Решен да наруши едно табу

Еял Голан не спира да говори за самоубийството на сестра си. Така той иска да разчупи едно табу в Израел – отказът да се говори открито за самоубийствата на оцелели след терористични атаки.

Ширел се опитала да избяга от фестивала заедно с приятелите си. Качили се в една кола, но в един момент спрели и оставили колата, за да се скрият някъде. Ширел успява да се укрие заедно с един от приятелите си и има късмет - двамата оцеляват. Всички останали обаче са убити. Това много я е измъчвало, казва Еял.

"Сестра ми беше убита два пъти. Душата ѝ умря на 7 октомври. Бог ни дари с възможността да прекараме още една година с нея. Ние сме много религиозни. Равинът ми каза, че Бог е спасил Ширел на 7 октомври, но Хамас е погубил душата ѝ", цитира думите му АРД.

Почти 50 оцелели от фестивала се самоубиват

Семейство Голан обвинява Израел за смъртта на всички онези оцелели от фестивала "Супернова", които по-късно са сложили сами край на живота си. Според семейството на Ширел държавата не им е помогнала. Други оцелели от фестивала също се оплакват от липса на подкрепа при лечението на посттравматичните им разстройства.

"Дотук има почти 50 самоубийства на оцелели, много други са били принудително хоспитализирани. Видях как телата на хората биват разкъсвани от куршуми. Сега имаме нужда от лечение. Три пъти се опитвах да се върна на работа – безуспешно. Просто не мога. Имам видения, преживявам всичко отново и отново. След един месец държавната помощ ще свърши и хора като мен ще трябва да се върнат на работа", казва по време на изслушване в израелския Кнесет Гай Бен Шимон, един от посетителите на фестивала.

Задълбочаваща се криза

Други потърпевши казват, че им се налага да водят битки със здравната каса, за да получат повече от минималните 36 часа терапия. Това е твърде малко, уверява Мерав Рот, цитиран от АРД. Психологът лекува травмирани хора в цялата страна, включително бивши заложници и гости на фестивала "Супернова".

"Намираме се в голяма криза, която се задълбочава. В страната ще има много случаи на посттравматично стресово разстройство", казва Рот и допълва, че чувството за вина при оцелелите е много силно - те смятат, че трябва да умрат от лоялност към жертвите. Затова в никакъв случай тези хора не бива да бъдат оставяни сами, казва психологът.

Пред АРД от израелското министерство на социалните грижи и услуги са посочили, че са изразили съболезнования на семейство Голан и са уверили, че на оцелелите се предлага широк спектър от подкрепа. Всеки нуждаещ се от помощ може да се обади на денонощната гореща телефонна линия, да се свърже с местното правителство или да попълни съответния формуляр в интернет, посочват от ведомството.

"Не чакайте оцелелите да дойдат при вас"

За брата на Ширел Голан обаче това не е достатъчно. "Бюрокрацията беше вторият убиец на сестра ми. Отговорността не трябва да пада само върху семействата. На тези, които можеха да помогнат на сестра ми, казвам: не чакайте оцелелите от фестивала да дойдат при вас. Вие имате списъците, знаете точно кой е пострадал. Не бъдете пасивни, трябва да сте активни."

Това, че Ширел е първата, за която се говори открито и с конкретно име в публичното пространство, не означава, че тя е изолиран случай, казва Еял Голан. Братът на самоубилото се момиче иска да продължи да разказва историята на сестра си, за да се осмелят и други да говорят за това, предава думите му АРД.

Автор: Бетина Майер (ARD)