Надежда Стойчева пред ФАКТИ: Този Законопроект не познава системата за закрила на детето

На 4 декември 2020 година депутати от парламентарната група на „Обединените патриоти“ внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Предстои Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да излезе с доклад относно предложените изменения в Законопроекта.

Сред някои организации Законопроектът беше посрещнат с одобрение. Редица неправителствени организации обаче се обявиха против промените и предупредиха, че те могат да бъдат опасни за правата на децата. Една от тези организации е фондация „Асоциация Анимус“, която публикува свое становище относно Законопроекта на 21 декември 2020 година.

„Молим изцяло да отхвърлите поредния опит за цялостна, груба, несъобразена с международното право и останалото законодателство реформа в сферата на закрила на детето, внесена „набързо“ преди коледните празници, в края на година, в която законодателството в сферата на правата на децата беше многократно дебатирано, изменяно, беше заведено дело пред Конституционния съд досежно Закона за социалните услуги и в момента текат обществени консултации, свързани с подзаконовата уредба, която има пряка връзка и към засегнатите в проекта въпроси. Подобни недообмислени проекти не само влошават цялостната обществена среда, свързана със закрилата на детето, но липсата на диалог, анализ, консултация с компетентните институции, които действително работят с деца, непознаване на самата среда и опитите за „демонизиране“ за пореден път на неправителствения сектор, имат за жертва в крайна сметка именно децата, които следва да са в центъра на тази грижа и не бива да се превръщат в инструмент за прокарване на популистки цели“, пише в заключението на становището на фондацията.

Припомняме, че фондация „Асоциация Анимус“ съществува от 1994 година и работи с хора, преживели насилие. Сред програмите на фондацията са Кризисния център за пострадали от насилие „Света Петка“, националната телефонна линия за пострадали от домашно насилие с телефон 080018676 и детският център за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила“.

От ФАКТИ се свързахме с директора на „Асоциация Анимус“ Надежда Стойчева, за да говорим за предложените промени в Закона за защита на детето и причините за неодобрението на тези промени от страна на фондацията.

„Така предложените изменения и допълнения в Закона за закрила на детето предлагат много мащабни промени в политиката на държавата по отношение на защитата на децата без никакво предварително обсъждане на това предложение, без да има сериозни мотиви, без аналитичен доклад. Смятаме, че това предложение би нарушило пряко правата и законните интереси на децата в риск в България. Това предложение показва непознаване на начина на функциониране на системата за закрила на детето“, каза Надежда Стойчева.

„Законопроектът нарушава международните договори, включително Конвенцията на ООН за правата на детето и се опитва да подмени едни основни понятия като „най-добър интерес на детето“ и „дете в риск“. Тази промяна на основните понятия се случва с неиздържани, хаотични, мъгляви формулировки, които могат да доведат само до допълнителни неясноти и само биха могли да бъдат в ущърб на децата.

В досегашния Закон за закрила на детето говорим за това, че се „осигурява най-добрия интерес на детето“, а в случая това се подменя с „осигуряване на правата и законните интереси на детето, неговите биологични родители, настойници, попечители“. Това, което ние знаем от нашата работа в детския център „Зона ЗаКрила“ и другите ни програми е, че в много от случаите става дума за злоупотреба върху детето именно от неговите родители и настойници. Сегашната нова дефиницията, която предлагат от „Обединени патриоти“ е една формулировка, която не води до нищо – може да се злоупотребява с всички права, които са в полза на децата, особено в случаите, в които детето и без това няма никакъв избор, в ситуациите със злоупотреба, насилие в самото семейство.

Второто понятие, което те искат да отпадне е „дете в риск“. В сегашната дефиниция на „дете в риск“ ясно е определено, че това е „дете, жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му“. Те заменят това с една широка и недостатъчно ясна формулировка, че това е „злоупотреба със свободата му, изразяваща се в принуда и въвличане към антиморални, антисоциални и противозаконни действия“. Казват още, че щяла да се вземе предвид възрастта – тоест в случаите, когато има насилие върху по-големи деца, този бой може да се узакони. Това е изключително опасно в българското общество. В тяхната дефиниция „дете в риск“ вече няма да бъде дете, при което има опасност от „увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие“, а ще бъде нещо абсолютно неясно.

Също така, те атакуват и тези, които ще докладват случаите. Така, както някога атакуваха горещата линия за деца и това, че ние докладвахме за случаи, така сега се всява направо страх в тези, които подават сигнали. Те ще трябва да подават писмени декларации, не може да бъде анонимен сигнал например от съседи, които чуват, че пищи дете.

Предлагат и да се премахне „осигуряване развитието на дете с изявени дарби“ и да се замени с „насърчаване“ на развитието им. Също е абсолютно неясно как точно това ще стане“, коментира Стойчева.

„Всичко това дава възможност за едно повратно тълкуване на нещата, особено от биологична и родствена среда. Бих казала, че според тези, които предлагат този закон, държавата може да се намеси тогава, когато има системи злоупотреби в биологичната и родствената среда на детето. Едновременно с това тези формулировки дават възможност да се стигне до противоречие. Като цяло на детето се гледа като на „обект“, а не като на „субект“. Включително има текстове за спазване на морала, традициите и нравите на държавата – с едни такива определения, които не водят никъде се заменя „най-добрият интерес на детето“. Включено е също нещо много опасно – завещаване на дете в случай на смърт. Това е опасно при хора със зависимости, възможно е и деца да станат жертви на трафик, особено в рисковите и неграмотните групи. Има, разбира се, и атака към неправителствения сектор за отнемане на лиценза на някои доставчици на социална услуга, в посока демонизиране на неправителствения сектор“, смята Стойчева.

„Този Законопроект не познава системата за закрила на детето, не познава как работи тя и е абсолютно в ущърб на правата на децата. Не ни харесва и как той се предлага преди коледните празници, през декември, без никаква дискусия по въпроса и се злоупотребява с това, че следват избори. Никак не е в полза на децата да бъдат използвани, за да се прокарват идеи, които са необмислени и на места дори неграмотни“, коментира директорът на фондация „Асоциация Анимус“.

На въпроса как си обяснява внасянето на този Законопроект, тя отговори: „Това е същата група хора (бел: вносителите на Законопроекта), които преди години атакуваха Националната стратегия за закрила на детето. Тогава също беше преди избори и държавата, в лицето на по-силната партия, тогава каза, че няма такава Национална стратегия за закрила на детето. Сега по същия начин това се повтаря. Това са серия от опити да се върне системата за закрила на детето, такава, каквато беше преди 20 години – тоест нищо да не може да се направи, за да се защити едно дете, което е в сериозно насилие, злоупотреба и се нуждае от помощта на социалните служби, държавата и неправителствения сектор“.

„Не смятам, че сериозните организации, които работят – това са Държавната агенция за закрила на детето, това е УНИЦЕФ, Институтът по социални дейности и практики, Националната мрежа за децата и ние, въобще хората, които работят изпипано по казуси с насилие над деца, няма как да подкрепят такова изменение и допълнение за Закона за закрила на детето. Има и много становища в защита на този Законопроект, но това са организации с по двама-трима души, които мислят по този начин – че детето е „субект“, а не „обект“, че може да бъде бито, че трябва да понася всичко, което се случва в семейството му и да мълчи. Това е връщане на патриархалния модел на взаимодействие и ненамесата на държавата в случаи на насилие, което ни поставя не в Европа, а ни връща в 18-ти век“, каза Надежда Стойчева в края на разговора ни.