В мола момци налитат като молци. Паразитират върху гостоприемната среда на полицейския вакуум

Не са безобидни молци налитащите на бой по моловете момци. Друга напаст са, размножила се в гостоприемната среда на полицейското безразличие спрямо т.н. “дребно хулиганство”.

Колко пъти сте видели при подобни сцени да се появи полиция и да усмири развилнелите се насилници? Нямам личен спомен за нещо подобно в България.

Това коментира Иво Инджев.

Виждал съм как действа полицията в други държави. В Америка съм бил само два пъти през живота си и то за не повече от няколко дни. Но два пъти съм ставал свидетел на усмирителни акции на униформени. И двата пъти в Ню Йорк.

Може да е случайност, но видях мъж да рита кошчета за боклук на “Central station”. Инстинктивно проследих последиците. На мига изникна на място полицейски патрул от двама души. Притиснаха здраво агресиращия и го отведоха извън полезрението ми.

На централно авеню в града чух свистене на гуми и станах свидетел на друга сценка като на кино. Полицейска кола прегради пътя на автомобил. Изскочилите полицаи бързо отвориха вратите на блокираното возило, извлякоха един мъж, проснаха го по очи на платното и за секунди съдържанието на джобовете му беше на показ.

Нещо подобно, за да не кажа “по-интересно”, видях на пресечка на оживена централна търговска улица в Западен Берлин в началото на 90-те. Периферното ми зрение регистрира двама младежи по тениски, които тичат с тренирано темпо в определена посока (единият имаше обеца на ухото, видя ми се необичайно за полицай, какъвто се оказа). Настигнаха един мъж и без обяснения му подвиха ръцете така, че краката му увиснаха в резултат на хватката им. Отнесоха го като предмет, който задръства движението.

От коментарите на минувачите разбрах, че жена е подала сигнал за тормоз и извършителят е бил арестуваният.

Ще рече някой (от дежурните, които клечат в блога, за да ме опровергават и ругаят), че се опитвам да лаская американците и германците. Но миналата година обърнах внимание и в Испания на нещо, което не може да се види у нас. Външният вид! Специално се загледахме със съпругата ми и започнахме да следим как изглеждат полицаите там, мъже и жени. До един бяха като рекламни лица на институцията: стройни, атлетични, спретнати ( на авторската ми снимка). Един шкембелия не видяхме макар наистина да гледахме внимателно, за да се уверим, че не става дума за случайност.

От разказаните случки, на които съм бил свидетел, са изминали вече десетилетия. Но все още нищо подобно не съм виждал у нас, макар, както знаем, вандализмът на агресори с хулиганско поведение да е нещо, което се случва доста често в голям град, като София.

Много пъти съм отбелязвал, че когато държавата иска, тя може да бъде много ефективна в преследването на нарушителите. Справка: служителите, които никнат за секунди да те глобят, ако си паркирал в нарушение. Но ако те бият (или заплашват с бой, както ми се е случвало по политически причини многократно) отнийде взорът помощ не вижда.

Може би щеше да е полезно за обезвреждането на опасен за околните човек, ако имаше наблизо полиция на бул. “Черни връх” в София, когато един тип ме заплаши да ме заколи (защото обичал Русия). Сам ли трябваше да проверя, дали наистина не носи нож, с който заплашва на улицата? Днес мен, утре някой друг.

Огледах се, но нямаше на кого да се оплача (не твърдя, че е трябвало да има непременно полицаи наблизо, но нямаше да е лошо…). Здравият разум ме принуди да премълча заплахата му. Потенциалният убиец си тръгна победоносно.

Перверзията на ситуацията с безнаказаното вилнеене на побойници и насилници от всякакъв вид е особено голяма в България, която е шампион по брой полицаи на глава от населението в ЕС. Статистиката се оспорва от синдикалисти и прочее заинтересовани лица, но фактите говорят сами за себе си: хората не се чувстват в безопасност и нищо не демонстрира този факт по-добре от наглостта, с която хулигани си разиграват безнаказаността посред бял ден на най-оживени места.

Защо? Защото разчитат на опита си, че отново няма да срещнат съпротива от онези, чиито заплати плащаме да гарантират сигурността ни поне на улицата.