Петър Немски пред ФАКТИ - за "сърцето на един народ", децата и затворените танцови школи

Протест под надслов „Изкуството е живот – душата на един народ“ се проведе в събота – 16 януари, паралелно в София и Варна. Представители на танцовите школи и училища у нас, школите по музикално и изобразително изкуство и представители на фитнес спорта се обявиха „против двойния стандарт по прилагането на противоепидемичните мерки, както и против противопоставянето на изкуството и спорта като дейности“.

Протестът беше организиран от Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) и подкрепен от Българската асоциация за здраве и фитнес (БАЗФ), на Сдружението на танцовите дейци и Асоциацията на хореографите в България.

Част от протеста пред Министерството на здравеопазването в София беше и Петър Немски, който е член на Управителния съвет на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) и главен художествен ръководител и хореограф на Танцова школа „Балканджии“ в Панагюрище.

От ФАКТИ се свързахме с него, за да говорим за провелия се протест, но също за изкуството като начин на живот.

Петър работи главно с любители – както деца, така и възрастни. Танцовата му школа обаче не работи от края на ноември, когато влезе в сила заповедта на министър Ангелов, според която се преустановяват „присъствените групови занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица“.

„Моите групи не са танцували през целия декември месец, през януари това продължава. Случва се за втори път през последната година – по време на първия локдаун през март ние бяхме едни от първите, които нямахме право да извършваме дейност и нашите танцови зали бяха затворени. Имаме колеги, които сега при втория локдаун, затвориха танцовите си школи още през октомври месец, като това се случи след решения на местните кризисни щабове. Колегите в Кюстендил например не извършват дейност от края на октомври“, разказа Петър Немски.

Преди пандемията танцовите групи на Петър пътуват из страната, за да участват в различни фестивали. „Пътуваше се – в минало свършено време за момента“, каза той. „Миналата година беше изключително неуспешна година, дори бих я нарекъл нулева година, защото моят състав от дечица трябваше да участва на два фестивала – единият в Пловдив, другият в Хасково. Разбира се, и двата фестивала бяха отменени. Това води до демотивация на децата. Аз работя с малки деца. Нали разбирате какво е усещането за едно малко дете и как те го изживяват, как в тяхната психика това е почти край на света, колкото и гръмко да звучи. Децата наистина остават изключително разочаровани в една такава ситуация“, каза още той.

„По-страшното и по-пагубното според мен, а и според това, което колегите казват, не е финансовата част. Да, ние сме ръководители, една голяма част от нас извършваме само такава дейност – тоест ние изкарваме нашата прехрана само и единствено чрез нашите танцови школи, и това затваряне от финансова гледна точка е абсолютно пагубно. По-страшното в случая обаче е, че за едни деца, които години наред се развиват като танцьори, един такъв период, в който няма репетиционен процес, се отразява ужасно негативно.

Първо, всички сме наясно какво се случва с психиката на децата, когато те са постоянно затворени. Второ, това обездвижване води до затлъстяване и до наднормено тегло. Отделно са и уменията, които придобиват в нашите зали – дори се притеснявам, отваряйки танцова зала, децата, идвайки при мен, в какво състояние ще са. Ние се стараем да изграждаме технични изпълнители, а един толкова дълъг период на стоене вкъщи наистина се отразява страшно много. Целия труд, който като ръководители сме давали, децата от своя страна са давали всичко от себе си, за да се развиват - там загубите са в неизмерими количества“, коментира той.

Преди пандемията децата в съставите на Петър Немски репетират два пъти седмично с обща продължителност на репетициите около три часа. Преди фестивали и участия обаче репетициите са по-интензивни. „Говорим за деца, които идват по свое желание. Много често обаче в нашите школи подготвяме деца за националните музикални училища, за училищата по изкуство. Любителското изкуство е много важно, защото без любителското изкуство не би съществувало професионалното. В крайна сметка професионалното изкуство се появява на основата на любителското, когато любителското изкуство придобива достатъчно сериозен мащаб. Колкото до музикалните училища, особено националните училища или паралелките, които са със статут на профилирани или професионални, там, разбира се, учениците танцуват много повече от три часа. В моя случай всяко едно дете, което танцува при мен в град Панагюрище, танцува между два-три часа. Ако се готвим за фестивал, танцуваме всеки ден“, каза той.

Относно провелия се протест на 16 януари, Петък Немски разказа: „Събрахме се в 11:45 часа пред сградата на Министерството на здравеопазването в София. По същото време започна и шествието, което беше подготвено в град Варна. Малко преди стартирането на протеста в обявения от нас час получихме покана наши представители да се срещнат с министъра на здравеопазването – професор Костадин Ангелов, и министъра на културата – господин Боил Банов.

Те ни посрещнаха в Министерството на здравеопазването, наши представители разговаряха повече от час и половина с тях. Не казаха нищо различно от това, което бяхме заложили в писма, които преди Нова година изпратихме до съответните институции. За съжаление те бяха без отговори и точно това ни провокира да излезем на протест. Другото, което ни провокира беше дискриминация, която се получава спрямо нас. В момента ставаме свидетели как от 22 декември 2020 година колегите и децата, които се занимават със спорт, имат право на тренировъчен процес. Да, не е така масово, както в едно нормално време, в което няма пандемия, тренират при определени условия, но все пак те имат такова право, докато ние нямаме това право.

Нас точно това ни провокира – не разбираме каква е логиката и защо децата, които се занимават със спорт имат право да тренират, а децата, които се занимават с изкуство – било то с танци, било то с пеене, рисуване, музика, нямат. Ние сме на мнение, че талантливите деца в България, които имат различни таланти и дарби, не бива да бъдат делени на спортуващи и занимаващи се с изкуство. Това беше една от главните причини да излезем и да заявим нашето мнение, нашата теза. В протестите няма нищо лошо и има разлика между протест и гражданско неподчинение. Протестът е наше право и ние се възползвахме от него“.

Петър Немски говори и за проучване, проведено от СОЛИ, което показва, че над 85% от родителите и потребители желаят децата им или те самите да се върнат в залите. „За нас е много важно обществото да ни подкрепя. Ако на мен днес ми позволят да отворя танцовата си зала, но общественото мнение не одобрява това ние да работим, на мен за какво ми е тази зала, при положение, че в нея няма да влезе абсолютно никой. Тази обществена подкрепа е много важна. Ние сме изключително благодарни на всички родители, които присъстваха на протеста и във Варна, и в София. Ние работим с техните деца и в рамките на нашите репетиции, ги чувстваме като свои. Обгрижваме ги всячески, не само защото това е бъдещето на България, не само защото сме се отдали на това изкуство, но още защото няма по-хубаво нещо от това да работиш с деца“, каза той.

По повод разговора с министъра на здравеопазването и изводите от него, Немски каза: „В разговора с министър Ангелов стана ясно, че до края на януари няма да бъде издадена нова заповед или да бъде променяна сегашната. Евентуално от 1 февруари ние ще имаме право да работим. Очаква се следващата заповед да излезе в края на месеца, там би могло да има промени, които да касаят нас, така че да можем да извършваме нашата дейност, но това е при условие само и единствено, че заболеваемостта е под 120 души на 100 хиляди души“.

Исканията на протеста, той обобщи: „Нестабилността в условията на пандемия и лишаването ни от право на труд ни принуждават да поставим разглеждането на нашите професии като приоритетни, като професии, които са дълбоко свързани с психическото и физическото здраве на населението, с предаването на национални ценности, култура и развитие на уникалността на българските традиции. Настояваме още за ясни гаранции за подкрепа на браншовете ни при възникване на форсмажорни ситуации, в каквито в момента се намираме, при принудително спиране на дейността ни, които да бъдат лесно достъпни за всички. Настояваме и за консултации с наши експерти при вземане на важни решения във връзка с действия, които пряко засягат нашата дейност, за да не се допускат двусмислия, противоречия и двойни стандарти спрямо професиите ни, както и консултации по отношение развитието, опазването и защитата на браншовете ни от съответните министерства или ведомства – говорим в национален мащаб“.

От личен опит Петър разказа и това дали през месеците, в които са били затворени, танцовите школи са били подкрепени от мерките за подкрепа на затворени бизнеси: „Една немалка част от колегите опитаха да кандидатстват по различните програми. Проблемът обаче дойде от това, че самите програми и начинът, по който се кандидатстваше, не бяха съобразени с нашата дейност. Аз, като собственик на танцова школа, нямам подизпълнители, нямам служители, които да са на трудови договори при мен. Съответно аз, като собственик, нямах право да кандидатствам по тези програми – било то по „60 на 40“, било то за програмата с 24 лева на ден. По-скоро дори и някой да е успял да се възползва от тези програми, специално в нашия бранш, това са били единици хора“.

„Изкуството е сърцето на един народ и опазването му, развитието му би следвало да са основен приоритет за опазването на националното ни богатство. Оказва се, че бюджетът, който се гласува за култура е под 1% от цялостния бюджет на държавата, което е безкрайно малко. Безкрайно обидно е, защото нашите заплати настина са минимални. Това наистина е недопустимо“, каза Петър Немски в края на разговора ни.