Когато Брак напуска компанията през 1967 година, главният дизайнер Фридрих Гайгер се заема с реорганизацията на екипа - Сако е изпратен да работи върху обещаващи разработки. Точно тогава той се оказва в необичайна нова роля и разбира, че за да превърнеш творенията си в серийни продукти, трябва да мислиш и действаш повече като ръководител на проекти, а не като дизайнер!
На новата си позиция той отговаря за създаването на експерименталното първо и второ поколение Mercedes-Benz C111 - не само концептуална кола с ротационно-бутален двигател, но и буквално „лаборатория на колела“.
И въпреки че в крайна сметка спортният автомобил с клиновиден централно разположен двигател никога не влиза в производство под каквато и да е форма, той се смята за важен крайъгълен камък - по време на работата в аеродинамичния тунел специалистите на Mercedes научават много, а стилистите разработват нов подход към оформянето на автомобилите. Между другото, решенията за окачване на C111 също мигрират към серията и то много по-рано.
И така до 1975 година, когато 42-годишният Сако оглавява отдела за стил, заменяйки ветерана на Mercedes Фридрих Гайгер на този пост. Той служи в компанията от предвоенни времена, като успява да работи върху външния вид на ултра скъпите роудстъри Mercedes 500K и 540K през тридесетте години, а през петдесетте рисува легендарното „крило на чайка“ - Mercedes-Benz 300 SL купе.
Лицето на марката е по-важно от личността на конкретен дизайнер. Сако не одобрява досегашния дизайн: Според него „прекомерният акцент върху оригиналността показва слаб, неоформен имидж на марката“. По същата причина компанията не се обръща към външни студиа - и това е в епоха, когато звездите на автомобилния дизайн са Джорджето Джуджаро, Марчело Гандини, Паоло Мартин, Том Чарда...
Тези, които са работили с него в студиото Bau 80 в Зинделфинген, си спомнят, че Сако е установил екипна работа и се е отличавал с уважително отношение към подчинените си, дори когато е станал истинска знаменитост. Под негово ръководство започват кариерите на няколко големи автомобилни дизайнери: Мурат Гюнак (Mercedes-Benz, Peugeot, Volkswagen), Михаел Мауер (Mercedes-Benz, Saab, Porsche), Стив Матин (Mercedes-Benz, Volvo, Lada)
В същото време Сако се противопоставя на идеята, че този подход ограничава дизайнерите, кара автомобилите да си приличат. Той нарича своя подход „разширен функционализъм“ - добавяйки и „сензорни фактори“.
Формално първата му работа на новата му позиция е комбито от серията S123, което влиза в производство през 1977 година. Въпреки това, външният му вид се определя основно от базовия седан W123, чийто дизайн е основно готов през 1971-1973 г., под ръководството на Фридрих Гайгер. Първата работа на дизайнерите на Meredes, изцяло направена под ръководството на Како, сега е истинска класика, но през 1979 година новата S-класа (W126) изглежда смело!
Той е коренно различен от всичко, което компанията е правила преди - клиновидна предница, оскъден декор, гладки линии - и в същото време е ясно разпознаваем като Mercedes! Дизайнерът обяснява доста философски защо новата S-класа се е получила по този начин: „В средата на 70-те години почувствахме, че климатът в обществото се променя дълбоко. И посоката на промяната е такава, че просто не можем да следваме същата, както при работата по S-Class (W116).“
Следва още една легенда, наречена 190. Сако я нарича Baby Benz 190E и това е неговият любим проект - и в същото време едно от най-големите предизвикателства в кариерата му, тъй като с този модел Mercedes навлиза в необичаен компактен клас.
Въпреки революционните промени в дизайна, Сако запазва същия подход на Mercedes: флагманът S-класа задава посоката, по-младите модели я следват. Вярно е, че Baby Benz 190E (W201), пуснат през 1982 година, и серията E-Class W124 от 1984 година се оказват много по-радикални от по-стария модел - както в дизайна, така и в техническото изпълнение.
Изучавайки наследството на Сако, най-накрая разбрахме защо почти всички следвоенни Mercedes-и остаряват толкова грациозно. Това е част от философията на марката: новият модел не трябва да бъде коренно различен от своя предшественик - така че изходящият модел да не изглежда веднага остарял. Самият дизайнер нарича такава приемственост с термина „Вертикална прилика“ и смята това като специално уважение към клиента...
Разбира се, Бруно Сако ще бъде запомнен преди всичко с невероятно успешното лице на Mercedes от 80-те години, които вече са се превърнали в жива класика. И само за почти 25 години като главен дизайнер той успява да оформи стила на три поколения (!) Mercedes. А да не говорим за факта, че той е отговорен и за дизайна на камионите и автобусите Mercedes-Benz!
През 90-те години екипът му създава няколко автомобила от принципно нов тип за компанията - компактния роудстър SLK (компанията не е произвеждала автомобили от този клас от началото на 60-те) и кросоувъра ML. Тя направи смел експеримент с дизайна с „големите очи“ на предницата на E-класата от серията W210 и голямото купе CL от серията C220. И накрая, пусна серията S-Class W220, която определи дизайна на Mercedes през 2000-те години. Последната му работа е роудстърът Mercedes-Benz SL R213, пуснат в производство през 2000 година.
Бруно Сако напуска компанията през 1999-а, след почти 25 години като главен дизайнер, подготвяйки своя наследник Петер Пфайфър. Сако е смятан за един от най-влиятелните автомобилни дизайнери на 20 век. През 2002 година е удостоен с почетна докторска степен от Университета в Удине, през 2006-а е въведен в Автомобилната зала на славата в Диърборн (САЩ), а година по-късно в Европейската автомобилна зала на славата в Женева. Бруно Сако умира на 91 годишна възраст. Поклон пред паметта му!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Бруно вече
11:48 25.11.2024
2 урсулчо
12:08 25.11.2024
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Аз като Заклета
Дрънчи бръмчи .
Ама не искам Коли от Омразния запад .
12:18 25.11.2024
5 Горкия
12:36 25.11.2024