Сбъднатата безпартийна мечта

Поне една от мечтите на много хора се сбъдна по време на прехода. Оставаме с безпартийна политика. След дълги и упорити усилия на най-различни типажи стигаме дотук. Единственото модерно и легитимно средство за правене на политика е напълно обезмислено. По вратите висят нищо незначещи табели, безкрайната миграция от партия в партия показва тежката бутафория на политическата битка, абревиатурите на новите „субекти“ се избират, според това колко лесно може да ги срича все по-неграмотният избирател и колко лесно може да ги скандира наемният протестиращ. Цветовата им символика прилича на 50 оттенъка на сивото.

ГЕРБ е поредния безформен контейнер,

в който се излива страстта за власт и амбицията да покориш институциите. В ранните тренировки по идентичност имаше известна организация, но очаквано всичко се превърна в обикновено бръщолевене, което просто не заслужава опит за анализ. Последна справка: 100-годишното управление на БКП. Социологическите комплименти за „твърдо ядро“ звучат не просто пресилено, а комично. Управляващата „гарнитура“ е национално паралелно бюро за заетост и колкото повече политически трупове довлечете на прага й, толкова по-високо ще литнете в йерархията й. От идеята за партия тук единствено и по неизбежност присъства организационния императив. Останалото може да бъде спокойно върнато по надлежния ред на безчетните фондации, които хвърлиха милиони по дълбоката имитация, която се подмята пред очите ни.

БСП също не прилича на партия.

Тя е просто политическо крило на обхватната социално-икономическа мрежа, която стои под нея и не мърда. „Крилата“ в нея изглеждат като ситуативно помирени кланове, но от един етнос. Битката там винаги има ясно определена граница, отвъд която политическата игра се наказва тежко. Затова спречкването между Сергей Станишев и Георги Първанов се изчерпи с дилемата партията да бъде повече или по-малко себе си. Социалистите престояха три и половина години в опозиция и не успяха да родят нито една нова интересна управленска идея, с която поне да разбутат за спорта публиката и избирателите си. Задоволиха се да репликират и подвикват към разваления грамофон на сегашния премиер. Електоралният срив на ГЕРБ единствено втвърдява това статукво. Здравата икономическа основа, върху която се крепи и инерцията на историята си остават основните жокери на БСП.

СДС е вече антропологически неразпознаваем за тези,

които го направиха това което беше. Оттук до небитието крачката е малка. Дори „синьото неосъзнато“ няма да спаси партията този път. Погрешно е обаче да се описва намерението на управляващите към „синята легенда“ като опит за превръщане в присъдружна структура. Очевидната цел е директно разфасоване, което няма и да се окаже особено трудно. Една по-елегантна герберска стратегия изискваше по-търпеливо моделиране и използване на синята организация, но явно инстинктите са взели превес. Привлекателността на новото бюро за заетост е далеч по-неотразима от далечните отзвуци на демократичната история. За лош късмет обаче май ще се окаже, че предателството не е достатъчна автобиография за нова работа. ДСБ продължава да бъде субект на политическата приватизация, който успя да редуцира синя България до един човек. Пренаписа историята и вместо ОДС изписа Иван Костов. Формацията е заета с опазването на това еднолично управленско наследство. Няколко години се хихика по адрес на културния субпродукт, който в момента се титулува „управляващи“, завъртя се, където можа из властта и наскоро се подсети, че идват избори. „Разбра“ истински пъкленото статукво и надигна глас.

Движението на Меглена Кунева продължава да прилича на политическа кулинария.

Партията има вид на старомодна теглилка. От едната страна е качен „десния“ елемент: приказки за права, лица от старите и по-нови дясно-партийни ленти, граждански намигвания. От другата е „левия“ елемент: тройна коалиция, биографична история. Изборът на идентичност е във вашите очи, каквото си изберете. Анти-системна реторика от системни лица. Смели заявки без последствие. Острота, омекотена при първото завъртане (казусът „Витоша“ и Цеко Минев). Предвидливо и подобаващо графата „политики“ си стои празна. Най-тежкото съмнение обаче е в това, че конструкцията прилича на пореден стан за политически номади. Нищо от биографиите на участниците не дава сигурност, че те ще бъдат на същото място след година например. Сценариите за разбягване са познати и не изискват особено усилие, за да бъдат припомнени. Реториката трудно ще победи историята.

През идните месеци всички ще се взираме в играта на социологически данни, драмите на догонване и отдалечаване и внезапни появи на предвидими изненади. Но първичното партийно предлагане далеч няма да бъде точния индикатор за това, което ни предстои. Развръзката ще дойде от вторичния пазар на политици скрити зад всякаквите абревиатури, чийто смисъл се изчерпва в момента на приключената регистрация. От този пазар ще бъде сглобено следващото мнозинство и правителство, доколкото това продължава да има някакво значение. Така ще бъдат набавени безличните кубчета на новата политическа сглобка. Партийните етикети окончателно ще останат просто първични дразнители за малкото останала публика, която участва в един все по-безмислен ритуал.

Владимир Шопов
Редута.бг