Кръв се лее зад кулисите: Изборите за КЗК, КЕВР, БНБ

Коментар на Емилия Милчева:

Политическият кеч в България за 2,04 милиона пенсии е зрелищен, но кръв се лее другаде – в задкулисната битка за разпределението на местата в регулаторите и контролните органи. Процедурите за избор на нови членове на регулаторите бяха задвижени с такава скорост, сякаш някой бърза да бетонира властта си преди да е ударил последният гонг. В суматохата на обсъждане на бюджет, квазитръмпистки апотеоз и изстъпления срещу изпращането на войници в Украйна - “никога и под никаква форма” - завземането на недосегаемата власт става лесно.

Общественият интерес е пренебрегнат, но затова пък нечии други са удовлетворени от кандидатите. Сега остава и да ги изберат. За някои контролни органи номинациите са много - и от партиите в управляващата коалиция, и от опозицията, за други - само от ГЕРБ-СДС.

“ДПС-Ново начало” на олигарха и санкциониран за корупция Делян Пеевски съобщи, че няма да издига кандидати, но в номинациите, направени от други, бързо бяха разпознати лоялните към Пеевски. Също и изпитани кадри на ГЕРБ.

В чии ръце ще е КЗК

Първите имена на фокус са на номинирания за втори мандат като шеф на “Банков надзор” Радослав Миленков и на издигнатия от БСП за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов. Докато за кандидатурата на Миленков нямаше особени реакции, освен на Арман Бабикян от “Отровното трио” - че “минава за човек на Борисов и Пеевски”, за Карадимов анализатори и политически сили като ПП-ДБ и ДПС-ДПС възразиха публично.

Издигнат от БСП-Обединена левица за кандидат, Карадимов, който е в надзора на Българската банка за развитие (ББР), беше шеф на кабинета на премиера Станишев при “тройната коалиция”. Изненадващо се появи отново във властта през 2022 г., когато служебният кабинет на президента Радев го постави в ББР, а в този на Главчев зае поста служебен министър на иновациите.

КЗК е орган със значително влияние върху бизнеса и икономиката, разрешава сливания и придобивания на компании, регулира нарушения на конкуренцията, предотвратявайки монополи, картели и нелоялни практики - или пък не. Благодарение (и) на КЗК, “Лукойл” продължава да диктува условията на пазара на горива, а на собственика на Нова тв и “Виваком” бързо бе разрешено да купи “Булсатком” - въпреки че другите два телекома протестираха заради “недопустима концентрация с особено висок пазарен дял”.

За тази комисия има най-много номинации - 10 за седем места. А колко ефективно работи КЗК, българите усещат по джоба си. Само тя би могла да провери и накаже картели - от производители на олио до търговски вериги и мобилни услуги, за да гарантира справедливи и пазарно адекватни цени. Изглежда странно, че БСП не защитава своя кандидат за КЗК (на последния си конгрес партията не се разграничи от Пеевски, както поиска един от делегатите). Странно е също, че ГЕРБ не предлага председател - издига един от своите изявени юристи Радослав Чолаков за заместник-председател, и други трима - за членове.

Но срещу Карадимов ще се изправи номинирания от ПП-ДБ доц. д-р Иван Стойнев, преподавател по европейско право в Софийския университет, специалист по конкурентно право, а за член - д-р Юлиан Войнов. Настоящият председател на КЗК Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, кара 9-та година на поста.

На пръв поглед Карадимов изглежда печеливш, но гласуването в пленарна зала, което изисква мнозинство от повече от половината присъстващи за избора, може да промени резултата. Зависи от “невидимите” преговори, които водят политическите сили.

БНБ в контекста на еврото

Покрай номинациите бяха припомнени връзки с КТБ и на Карадимов - чрез свидетелски показания за “10 хиляди евро на ръка” всеки месец, и на Миленков - чрез позицията му като шеф на Фонда за гарантиране на влоговете и разпределянето на средствата от осребряването на активите.

А в контекста на приближаването към еврозоната позициите в БНБ придобиват още по-голяма тежест. Независимо че надзорните функции върху значими банки ще бъдат прехвърлени към Европейската централна банка (ЕЦБ) в рамките на Единния надзорен механизъм, по-малките банки ще останат под надзора на БНБ - но в координация с ЕЦБ. Миленков, който беше и в управата на столичната Общинска банка, оглави “Банков надзор” след оставката на Димитър Костов през 2019 година. И тогава, и сега той е единствен - безалтернативен - кандидат за поста.

КЕВР - председателското място е за ГЕРБ?

За друг мощен регулатор, какъвто е Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), председателското място изглежда предопределено за ГЕРБ и кандидата му Пламен Младеновски, настоящ директор на Дирекция „Електроенергетика и Топлоенергетика“ в регулатора. Същият, когото лидерът на партията Бойко Борисов заяви, че не познава, макар ГЕРБ да го предлага за втори път за поста. Това е втората комисия, за която има голям брой номинации.

ПП-ДБ издигат своя кандидатура и за този контролен орган - Меглена Русенова, номинирана от ПП-ДБ и за председател, и за енергиен комисар и подкрепена от енергийния бранш. БСП-Обединена левица предлага за енергиен комисар Таско Ерменков. ДПС-ДПС разчита да осигури на дългогодишния депутат Ремзи Осман кресло на воден комисар, за което се бори и Александра Богоявленска, подкрепена от ИТН.

За разлика от ДПС-Пеевски, “Възраждане” и МЕЧ, които обявиха, че няма да издигат кандидати за регулаторите, ПП-ДБ номинира свои представители. Техните шансове зависят от други договорености с ГЕРБ, включително откриване на процедурата за избор на парламентарната квота във ВСС - провалена заради липсата на кворум, което ядоса Борисов. Ядоса се и вчера на критиките на “Продължаваме промяната”, че много кандидати са обвързани с Пеевски и се закани, че няма да се избират регулатори.

Една фигура не може да гарантира истинска промяна

Изваждането на една или друга фигура обаче не гарантира, че регулаторите ще заработят на “ползу роду”. Решенията в тях не се вземат еднолично, а заедно с останалите членове, избрани от други политически сили. Ако тези институции не функционират независимо, а под натиск или влиянието на партийни/корпоративни интереси, и най-добрата кандидатура за шеф на регулаторен орган няма да гарантира истинска промяна.

Системата за избор на регулатори, в която ключови фигури се избират чрез компромиси и политически сделки, не само че отслабва доверието в тези институции, но и обезсмисля ролята им на ефективен контролен орган върху икономическите и финансови процеси. Въпросът как работят не може да бъде разглеждан изолирано от оздравяването на съдебната система поради тяхната обвързаност. Така както е трудно да се вярва в обективността на съдебната система, е проблем и за решенията на регулаторите, защото всеки опит за справедливост и прозрачност може да бъде подкопан от недостатъците в правосъдието.

Гласуването за КЗК ще покаже действа ли “санитарен кордон” за кандидати със зависимости - или подкрепата за едни ще бъде оттеглена/заменена с подкрепа за други. Другите зрелища по подразбиране си вървят.