Големият късмет на България не е, че я управлява Борисов, а че е в ЕС

Големият късмет на България не е, че я управлява Борисов, а че е в ЕС. Особено в сегашната извънредна ситуация. Но заради забавянето на ваксините от АстраЗенека се задава ново развихряне на антиевропейската истерия.

Коментар от Даниел Смилов:

Началото на кампанията за парламентарния вот по всяка вероятност ще съвпадне с усложняване на Ковид-кризата в България. Ще бъдат отворени ресторантите и други заведения, но това разхлабване на мерките може да се окаже само временно поради повишаващия се брой на заразените. Имунизацията - трайното решение на проблема - сериозно зацикли поради недостиг на ваксини и слаба организация на целия процес. В една такава ситуация Ковид-19 може да измести останалите проблеми и да се окаже основният фактор в предизборната надпревара.

Този факт засега изглежда удобен за управляващите. Вярно е, че те няма с какво особено да се похвалят в справянето със здравната криза. Смъртността е много висока, а системата на организиран хаос ни закотвя на последното място в ЕС по поставени ваксини. Но това не пречи на премиера Борисов сам да се хвали, че най-добре управлява кризата, с най-либералните мерки и т.н. Фактите не спират политическия устрем и полета на премиерската мисъл.

Заради ваксините: опасност от антиевропейска истерия

Още повече, че със забавянето на ваксините от АстраЗенека българските власти намериха удобно оправдание за неудачите си - саботаж отвън, от лошия ЕС, който не ни доставя обещаното навреме. Проблемът с доставката на ваксини е сериозен и той трябва да бъде решен на общо европейско ниво, за да бъдат третирани всички еднакво и справедливо. Това най-вероятно ще стане, защото европейските институции имат достатъчно лостове, с които да накарат фирмите да спазват договорите си или да ги заменят с доставки от други източници. Но времето до окончателното решение на този проблем може да съвпадне с нашата предизборна кампания и да доведе до развихряне на анти-ЕС истерия.

Борисов и правителството дават тон за подобна истерия, като посочват причината за нашите неудачи, която, подразбира се, е извън България. Оттук нататък тази тема ще бъде поета и развита от “патриотичните” гласове, както и от професориата на БСП, който вече взе да възнася успехите на Русия и Сърбия и “провала” на Европа по отношение на Ковид-кризата. Фактите и тук нямат особено значение - и тук е важен полетът на мисълта.

А накрая ще дойдат “консервативните” дълбокомъдрия, че в кризата всеки е сам за себе си, че на вълка вратът му е дебел, защото е единак и т.н. Вълците обаче основно живеят на глутници и затова оцеляват. Така е и с хората, и с държавите. В един глобализиран свят и най-големите единаци имат нужда от съюзи и подкрепа. Големият късмет на България не е, че я управлява Борисов, а че е в ЕС. Поради този факт, който, уви, все повече изглежда като щастлива случайност, България е в следната благоприятна ситуация:

Участваме при равни и сраведливи условия с 26 други държави, които са сред най-развитите в света, в разпределението на ограничен брой ваксини от най-високо качество;

Ползваме се от щедра финансова рамка, стабилизираща икономиката ни и даваща възможност за нейната модернизация - около 30 милиарда евро за срок от седем години, с възможност за ударно изразходване на средства в близките няколко години;

Зад нашите институции стоят институциите на ЕС, включително ЕЦБ, които могат да ни окажат спешна помощ при нужда, включително за набиране на допълнителни евтини средства на международните пазари.

Това не е ситуация, в която всяка страна от ЕС е “за себе си” в тежката криза. Това е много луксозна ситуация на колективна защита, за която мнозина завиждат и която малцина могат да си позволят.

Да, има проблеми, които трябва да се решат в ЕС. Да, постигането на съгласие между 27 правителства не винаги е лека задача. Но и България трябва да престане да се мисли просто като консуматор на политики и ползи от ЕС, а да започне да действа и като двигател за взимане на добри решения. А тези добри решения не са по линията “всеки за себе си”. Много се спекулира например с това всяка държава сама да си набавя ваксини, включително от Русия и Китай. Първо, никой не ни спира да го направим - ако има толкова много други ваксини, които стават, да си купим. Но изглежда и самата Русия не е много напред в масовата ваксинация (Русия - 2,7 на 100 души, България - 2,4, Румъния - 7,5). Второ, ако държавите от ЕС започнат поотделно да се конкурират за такива ваксини, колко от тях ще дойдат до България и какво ще спечелим от подобна политика?

Големият риск сега

От ключово значение за България е отпадането на пречките за пътуване. За тази цел е необходимо ваксинацията в целия ЕС да бъде успешна. А в България имаше забавяне на този процес дори и като изключим проблемите с АстраЗенека и другите големи компании. Българската политика би трябвало да е ориентирана към общи европейски решения за ефективна ваксинация и ваксинационни паспорти, които да дадат шанс за възстановяване на туристическия сектор. Дали обаче тези послания ще влязат в предизборната кампания? Дали няма да бъдат заглушени от примитивен нативизъм?

Големият риск на предстоящата кампания е да произведе нови или санирани и рехабилитирани "спасители” на нацията, които я пазят от несъществуващи опасности, но я карат да забрави реалните си проблеми. Тези проблеми са структурни - във властта, в правосъдието, в липсата на достатъчна дигитализация и модернизация, в околната среда. Тези проблеми са и персонални обаче - и станаха болезнено ясни през лятото на миналата година. Заради здравната криза журналистите изглежда спряха да питат премиера за всички онези проблеми от лятото на 2020 - хазартния скандал, записите, шкафчетата и т.н. Но това е плитко заровена мина, с която България не може да си позволи да влезе в нов 4-годишен мандат.

Мнозина биха предпочели да пораздухат антиевропейски теми - къде за Ковид-19, къде за Северна Македония, за да насочат предизборната кампания в изгодна за тях посока. Дали това е изгодно и за гражданите - те сами ще преценят.