Защо война, щом и ревът на танковете стига?

Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин не се кани да използва насилие и няма нужда от война. Той все пак ще спечели раздаването: ще отслаби Украйна, ще се наслади на безсилието на Европейския съюз и ще принуди американския президент Джо Байдън да седне на масата за преговори, пише Йозеф Йозе в статия за берлинския ежедневник Der Tagesspiegel, предаде агенция "Фокус".

Това „разполагане на войски е трудно да се пропусне“, написа по-рано The New York Times. Всичко, което се придвижва през горите до югоизточната граница на Украйна, трябва да бъде ясно видимо. От това следва поне един извод: ако Путин планира инвазия, тя няма да бъде неочакван удар, както при завземането на Крим преди седем години. Една военна мъдрост гласи: нападателят няма да се откаже от ефекта на изненадата. Какво иска Путин? Директорът на ЦРУ също не знае това. Говорейки пред Конгреса, той само спекулира: това може да е демонстрация на сила... или подготовка за война.

Ако това е само заплаха, тогава твърде много сили, и то много мобилни, се движат към Украйна. Президентът на Украйна Владимир Зеленски говори за „приблизително 80 000 войници на източната ни граница и в Крим, към които трябва да добавим 30 000 проруски бойци и руски военен персонал в Донбас“. Jane's Defense News, авторитетно британско издание, специализирано в текстовете на военни теми, пише за 14 моторизирани части от полк до бригада. Към това са добавени тежка артилерия (калибър от 152 до 240 милиметра), както и ракети с по-малък обсег „Искандер”, способни да покрият разстояния до 500 километра и да носят ядрени бойни глави. Във всеки случай контингентът е по-голям от този, използван при инвазията в Крим през 2014 г. и Донбас през 2015 г. Освен това в момента 15 руски военни кораба провеждат учения в Черно море.

Руските войски на първоначалните си позиции

От друга страна, американски и британски разузнавателни самолети, които в момента патрулират в региона, съобщават, че руските сили не са достигнали първоначалните си позиции за настъпление. Въпреки това, предвид тяхната степен на мобилност, те могат бързо да преминат в офанзива: специалните части за няколко часа, редовните войски за няколко дни. А от другата страна ги очакват многобройни сътрудници, които ще покрият настъпващите части. Във всеки случай дрънкането на оръжия увеличава психологическия натиск върху Киев и, естествено, жертвата е обвинена в ескалация. Според говорител на Кремъл Русия иска да се защити само пред „експлозивна ситуация на нашата граница“. И още: може би ще се стигне до „военни операции по цялата линия“. Защо? Защото „Киев се занимава с опасни провокации“. Заместник-ръководителят на президентската администрация в Кремъл предупреждава, че Русия трябва да защити своите граждани в Източна Украйна - там има 640 000. Според него войната ще бъде „началото на края на Украйна“.

Чували сме това и преди? Правилно! Преди нахлуването на Вермахта в Судетската област. И като цяло от всеки владетел, който прави от жертвата виновник за престъплението. Оказва се, че все пак ще има нашествие? Не е задължително. Московският военен експерт Константин Сивков вероятно изрази официалната гледна точка: „Дипломатическото решение изисква радикална промяна в позицията на Киев“. Забележително изявление. Какво трябва да направи дребосъкът, за да укроти великана? Сивков има отговор на този въпрос: „Киев трябва да приеме федерализация на страната“. И също така „да осигури на руския език равни права с украинския“. И тогава „проблемът с Донбас ще бъде разрешен“.

Украйна трябва да се превърне в слаба федерация

Разбира се, това няма да бъде разрешено, защото новият цар Владимир Путин се нуждае от нещо повече от езиково многообразие. „Федерална структура“ означава в крайна сметка автономия за Донбас, центърът на украинската тежка индустрия. Москва нарича региона „Донецка и Луганска народни републики“. В бъдеще унитарната Украйна ще трябва да се превърне в слаба федерация. Москва, въпреки че няма да я притежава, ще може да я доминира. По този начин „ненасилственото задействане“ на 110 000 души ще донесе рядък късмет. Путин отново ще спечели играта, с малко усилия ще си осигури добра победа - контролирана територия, наречена Украйна. Путин, както винаги, се показва не като авантюрист, а като хладнокръвен играч, който изчислява добре всички рискове. Той знаеше, че Западът няма да спаси Грузия или да спре завземането на Крим. Той се възползва от „директния контакт“ с тези територии, докато Западът беше далеч от тях. Той успя да се намеси в Сирия, след като американските военни самолети останаха на земята, вместо да задържат червената линия.

Царят също така знае, че може да игнорира слабия ЕС. Брюксел не е психологически, а военно неспособен да играе стратегически шах. Да се умира за Луганск? Да се изпратят поне няколко бригади на изток? Дори Байдън не иска това, даже и да демонстрира по-твърд тон в отношенията с Москва, отколкото Тръмп. Но той не възнамерява да изпрати повече от 500 американски войници в Европа. А германците са заети с предизборната борба. Следователно ще бъдат използвани санкции. Байдън вече е забранил на американските банки директно да купуват руски държавни облигации. Звучи по-заплашително, отколкото е в действителност, защото финансовите институции могат да продължат да купуват руски облигации на вторичния пазар Най-доброто впечатление е, разбира се, двустранната среща на върха, която Байдън предложи на Путин като морков, за да предотврати „ескалация“ и да създаде „стабилна, предвидима ситуация“. Изводът, макар и без никакви гаранции, може да бъде следният: Путин знае, че има най-добрите карти в ръцете си. В крайна сметка той ще спечели играта без битка. Той допълнително ще отслаби Украйна, ще се наслади на импотентността на ЕС и ще доведе Байдън до масата за преговори. Изобщо не е лошо за няколко седмици дрънкане на оръжия. Той сам е способен да действа по-решително от 27-те членове на ЕС заедно с Вашингтон и Лондон. В този мач резултатът ще бъде 1: 0,1 в полза на Путин.