Емил Соколов пред ФАКТИ: Радев и Борисов представляват различни кланове на БКП

Работата на служебното правителство се коментира интензивно от социално-политически ангажираните български граждани. Пък и от такива, които просто искат нещо да кажат по темата, но интересът им към е нея петминутен.

Няма как да не отбележим, че само за няколко седмици някои от служебните министри, предимно този на икономиката – Кирил Петков, и този на вътрешните работи – Бойко Рашков, направиха скандални разкрития за свинщините, които са се случвали в рамките на предишното управление. Силна обществена реакция обаче няма.

В този час няколко десетки българи са окупирали Съдебната палата заради нахлуването на Прокуратурата в МВР късно снощи. Това обаче е крайно недостатъчно и слабо. Предстои да видим дали довечера няма да станем свидетели на невиждано гражданско недоволство (обявен е протест пред Съдебната палата с начален час 19:00).

Но така или иначе, от ФАКТИ потърсихме за разговор историка и политически анализатор – Емил Соколов, за да поговорим за работата на служебния кабинет, гражданската пасивност, забравените приоритети от протеста през миналата година и политическите перспективи пред нашата Родина.

Повече четете в следващите редове:

Бел. ред. Важно е да уточним, че разговорът бе проведен преди нахлуването на Прокуратурата в Министерство на вътрешните работи.

- Г-н Соколов, какъв е коментарът Ви за работата и посланията на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев?

- На първо място смятам, че е по-добре да коментираме работата на отделни министри от служебното правителство, а не на целия служебен кабинет. Причината е, че членовете на временната администрация са твърде разнородни като биография, професионален опит и дори политически пристрастия. Например, служебният министър на икономиката – Кирил Петков, направи много добре, че се зае с кочината ББР. Там злоупотребите с държавни пари са не просто скандални, а става въпрос за държавна банка, която обслужва доближените до властта олигарси. Накратко, това е държавен картел, създаден от ГЕРБ за ГЕРБ.

От друга страна, имаме Бойко Рашков – служебният министър на вътрешните работи, който в рамките на по-малко от две седмици успя да отправи заплаха към журналистите от bTV и използва сталиниският термин „бивши хора“. Цинично е хора, свързани с БСП, да употребяват подобен език. БСП вече 30 години дължи извинение на българите за престъпния комунистически режим. Изрази като „бивши хора“ единствено слагат сол в раната. Ако протестираме срещу Борисов, когато използва нацистки лозунги, то тогава трябва да протестираме и срещу Рашков, когато си позволява да използва комунистическа реторика. Просто е. Какво, как и защо казват политиците има значение. Работа на гражданите е да контролират управляващите и да изискват повече от тях.

Ако все пак трябва да дам оценка на целия служебен кабинет, по-скоро смятам, че засега се справят добре. Изключвам, разбира се, изцепките на Бойко Рашков и другите кадри на БСП в кабинета.

- Как си обяснявате това, че на фона на разкритията, които правят някои от министрите, сред българските граждани цари невероятно спокойствие?

- Мързел. Няма друго обяснение. Гражданското общество в момента е в ролята на страничен наблюдател. Всички чоплим семки и чакаме някой да „изчегърта“ ГЕРБ. Чакаме някой да свърши нашата работа. Президентът Румен Радев е в ролята на новия спасител и ние чакаме той да ни спаси от мутрите. Така става в приказките. В политиката рицари на бял кон няма. Досега трябваше да сме научили този урок, но не сме. Отново викаме неволята.

Друга опасна тенденция е, че обществото се разделя на „За“ и „Против“ ГЕРБ. Ако си против ГЕРБ, трябва да приемаш безкритично всяка стъпка на Радев, служебния кабинет, че дори и Васил Божков – най-новото попълнение на опозицията. Няма място за нюанси. Мисленето ни е бинарно. ГЕРБ са лоши, а всички останали са добри. Само първата част от това уравнение е вярна. ГЕРБ наистина нямат място във властта, но това не означава, че трябва да дадем безрезервната си подкрепа на всеки, който е против ГЕРБ. Напомням, че през 2013-та и 2014-та се случи нещо подобно, но ролите бяха разменени. Всички, които бяха срещу Орешарски и БСП бяха добри, а БСП трябваше да бъде „изчегъртано“. Това стана, но накрая твърде много власт беше съсредоточена в ръцете на ГЕРБ. Рискуваме да повторим тази грешка. Ще махнем ГЕРБ сега, но ще си натресем БСП. Ченгетата ще сменят мутрите. Стани да седна е цялата работа. Донякъде това дори вече се случва. Ако видим назначенията на новите областни управители – голяма част от тях са свързани със службите за сигурност.

- По време на протестите, започнали през миналото лято, се отправяше ясното послание, че с премахването на Борисов и ГЕРБ проблемите ни не се решават генерално. Говореше се за лустрация и декомунизация. Рискува ли обществото ни, улисано в „изчегъртването на гербалъка“, което всъщност засега е само със статут на публично порицание и няколко уволнения, да забрави за основните механизми, чрез които страната ни може да започне да се развива в правилната посока?

- „Изчегъртването“ не е нищо повече от добра пиар стратегия. Звучи сякаш се случва нещо мащабно, а всъщност това не е така. Силата на „изчегъртването“ е чисто символична. Проблемът наистина е, че от цялата еуфория как ГЕРБ едва ли не вече са премахнати, забравихме приоритетите си. Декомунизция и лустрация се превърнаха в мръсни думи. Ако критикуваш Бойко Рашков, че ползва мракобесна комунистическа реторика, то ти си гербаджия. Отново се оказва, че декомунизацията и лустрацията бяха употребени като лозунги. Използвани бяха на протестите, за да създадат впечатлението, че предстои радикална промяна. Когато дойде моментът нещата да се променят, голяма част от обществото и политическите сили бързо забравиха за тях. Това е подмяна, любезно осъществена със съдействието на суверена. Казано по-просто, народът не иска да го занимават със сложни неща. Народът иска хляб и зрелища. Декомунизацията и лустрацията искат принципи и последователност, а не цирк. Отново се върнахме в изходна позиция. Това го можем най-добре. Когато премине ентусиазмът и „изчегъртването“ не стигне доникъде, ще се сетим, че пропиляхме поредния шанс да тръгнем по-правилния път.

- Някои хора оприличават случващото се в държавата на боричкане между различни клонове на БКП. Какво е мнението Ви за тази хипотеза?

- Боричкане между различните клонове на БКП е точно това, което се случва в държавата. Радев и Борисов представляват точно това – различни кланове на БКП, които в момента воюват. Войната им преминава през българските институции, което компрометира основите на българската държавност. Води се война за душата на българската държава. Не стига, че институциите бяха в плен на ГЕРБ над 10 години, а сега другото БКП също се опитва да ги подчини, за да отмъсти и да си разчисти сметките с ГЕРБ. Ние, гражданите, можем само да загубим от това. Институциите и държавността не бива да са инструменти в ръцете на враждуващи кланове.

- ГЕРБ са толкова дискредитирани, че e трудно да се повярва в това, че могат да извлекат какъвто и да е дивидент от каквато и да е ситуация. Но все пак, има ли някакъв сценарий, при който те могат да получат „нов живот“?

- На изборите на 11-ти юли ГЕРБ ще загубят подкрепа. Ще вземат под 25% от вота. Даниел Митов наскоро каза, че на следващите избори ГЕРБ ще се бори да задържи подкрепата си. Според мен се издаде. ГЕРБ са наясно, че хората се отдръпват от тях. Това е причината да са уплашени. Лостовете за контрол вече не са в техни ръце, а в ръцете на служебното правителство.

Има сценарий, в който ГЕРБ да се закрепят и да върнат част от позициите си. Това ще стане, ако има трети предсрочни парламентарни избори наесен. Ако се стигне до още едни избори, несигурността ще бъде в полза на ГЕРБ. Ще могат отново да претендират, че те са по-малкото зло. Затова е много важно да се сформира редовно правителство след изборите на 11-ти юли. Служебното правителство трябва да бъде сменено с такова, излъчено от парламента. Суверенът трябва да бъде политически представен. Само така ще си спестим политическата криза, която се задава. Трябва ни работещ парламент с работещо редовно правителство. Всичко останало ще навреди на демокрацията ни, която и без това е крехка.

- Доста преди да бъде назначен този служебен кабинет вървеше слух, че определени кръгове, вероятно залагащи на Румен Радев в политиката, искат да наложат президентска република като форма на управление у нас. Съдейки по политическия хъс на Румен Радев, посланията му, действията на служебния му кабинет и това, че обяви кандидатурата си за още един президентски мандат, става ли този слух все по-реалистичен вариант, още повече вземайки предвид и политическата криза, в която се намира страната и която е твърде възможно да продължи и след предстоящите парламентарни избори на 11 юли?

- Не мисля, че Радев се стреми към президентска република. Той иска да е сив кардинал, който да управлява в сянка. Това напомня малко стила на управление на един почетен председател в Росенец. Проблемът е, че обществените настроения в България са такива. Мнозинството иска повече авторитарна власт. Иска се силна фигура, която да решава вместо нас. Борисов точно така си присвои държавата. Разбира се, позволи му се, обществото искаше друг да носи отговорност. Това, което се случи после, е това, което става, когато дадеш на човек като Борисов твърде много власт – некадърен и корумпиран режим.

Още е рано да се каже, но има индикации, че Радев е тръгнал по същия път. Пак казвам, това няма да стане с формална промяна на управленския модел в страната, а по неофициални пътища и канали. Единият вариант е бъдещият парламент да реши да направи служебното правителство (или част от него) редовен кабинет. Тук е много важно какво ще направи Слави Трифонов. Ако той подкрепи такова решение, това означава, че около Радев се изгражда нов олигархичен модел, който включва Слави, БСП и гравитиращите около тях по-малки партии. Тогава ще си спестим Борисов 4 за сметка на Радев 2 – други лица, но същите методи.

- Повече от месец преди изборите, имаме ли нова ситуация на хоризонта или трябва да очакваме сходен на резултата от 4-ти април?

- Ситуацията ще е донякъде сходна с предишните избори на 4-ти април. Не е изключено обаче Слави Трифонов да е първа политическа сила, а ГЕРБ да са втора. Дори това да не стане, разликата между първия и втория ще е минимална. ГЕРБ губи подкрепа. По всяка вероятност БСП ще са отново трети, но този път „Демократична България“ ще са четвърти, а ДПС пети. ИСМВ и “ Патриотите“ ще влязат, но ще са на ръба.

Този път партиите на протеста (ИТН, ДБ и ИСМВ) ще са по-близо до 121 депутата, но най-вероятно пак няма да им достигат някъде около 10 гласа. Тогава на дневен ред ще е това дали да направят компромис и да приемат подкрепа от БСП. Тук трябва да се каже, че ако откажат подкрепата на БСП, но после заедно гласуват да оставят служебното правителство на Радев под някаква форма, това ще е коалиция. Лошото е, че няма да е открита и прозрачна коалиция, а ще е поредната неясна договорка в политиката ни. Надявам се да не се стига до подобен сценарий, но ако се стигне, лятото е най-доброто време за протест.