Лявото в тресавището

Корнелия Нинова засега е единственият политик в България. Начетена, борбена, принципна, отлична ораторка, сдържана и обаятелна... На друго място тези качества биха ѝ позволили да стане уважавана представителка на държавата. Тук, в условията на неофеодализма, тя е чужда дори за част от своята партия. Вероятно е така, защото на работливостта и интелигентността у нас отколе се гледа с недоверие и присмех.

Председателката направи много за спасяването на БСП. Ала как да изтеглиш на твърда земя умолишения, който се съпротивлява, драпа назад към тресавището? Всуе са всичките усилия. Удавникът повлече подире си надеждите на членове и симпатизанти за нормален живот. И още по-лошо - тинята засмука остатъците от политическата система. Сега само мехурчетата на повърхността подсказват за случилото се миналата неделя... Но логиката и отговорността за държавата вече ги няма. Невъзможно е самичък да възпреш лудостта на обществото... И все пак – хвала за проявения кураж!

Сега ще опитам да изложа на хартия своите мисли за поведението на партията преди поредната предизвестена катастрофа.

Идеята за създаване на ляв фронт бе интересен рекламен трик, благодарение на който научихме, например, че социалдемократическите партийки у нас са поне три. Територията ни гъмжи от политикани, но дори всички те да бяха прикоткани, надали на «Позитано» 20 щяха да получат повече гласове. В случая количествените натрупвания не можеха да доведат до качествени промени. Голямата полза от начинанието бе, че за кратко секнаха дрязгите между родствените групировки. Образно казано: враговете с партийни билети се прегърнаха в името на голямата цел.

А тя, голямата цел, остава забулена в мъгла. БСП не създаде идеология - наука и виждания за развитието на обществото и икономиката. Съответно и пропагандата куца – просто няма какво да се представи на публиката.

Функционерите панически се страхуват да споменат думата «социализъм», защото тя задължава... Най-малко трябва да бъдеш сред хората и да им помагаш от чисто сърце да защитават правата си. По-приятно е като истински цивилизован европеец да подхвърляш на тълпата дребни монетки във вид на обещания за социална държава, справедливост и спокойствие. Всъщност, подобни изтъркани слова произнасят и конкурентите, имаше ги дори в листовките на Черепа.

Въвеждането на ред в страна, в която народното богатство е притежание на малцина, би изсквало извършването на национализация, преразпределение на капитала, търсене на отговорност и т.н. Откъде биха дошли кадрите, нужни за тези смели промени? Резултатите от изборите на 11 юли нагледно демонстрираха моралната и менталната немощ на населението.

Беше ми трудно, но стиснах зъби и изслушах докрай няколко изказвания на членове на Младежкото обединение на социалистите под мотото «Ние сме млади и затова говорим истината!»... Участниците в този парад на тщеславието се самоописваха като амбициозни и многоопитни. И никой не призна, че е българин. Устите мелят неуморно, а очите остават мъртви - такива са отрочетата на мумиите, считащи партията за своя собственост. Други ценности ги вълнуват, не националните. Жалко е, че тези здрави и прави момчета и момичета не работят, не раждат и не отглеждат деца, както му е редът, а са луднали по власт и незаслужени пари.

Все още БСП изглежда като сборище на кариеристи. Тя се възприема не с добри дела, а с герои като Сергейчо, Руменчо, Кирето и Крумчо.

Местните организации живеят в свой свят.

Кандидатските листи бяха пълни с неприемливи лица.

Агитацията е другото болно място на БСП. Безобразие е, че дори в предизборния период по БСТВ пускаха главно музика и повторения на стари предавания. Екипът е безпомощен и си няма представа с какво да запълни ефирното време.

Кампанията бе слаба и безидейна. Разни активисти говореха за «зелена сделка», дигитализация, и подпомагане на младите, но не засягаха същността на проблемите на обществото.

Аз смятам, че е неправилно хората в работоспособна възраст да плащат по-малко данъци. Държавата трябва не да създава готованковци, а да осигурява на всички възможност да живеят от своя честен труд.

Подкрепата на щурата идея на Брюксел за превръщането на континента в природен резерват би довела до масова безработица и повишаване на цените у нас.

Никой не обяснява как си представя цифровизацията. Във всеки случай тя не може да бъде самоцел и предполага съответната подготовка на населението.

Говореха много. Ала една добра думица не споменаха за обикновения трудов човек, мълчаливо произвеждащ материални блага... За продавачките и шивачките, изкарващи смени от по петнадесет часа... За строителите и селските стопани, превиващи гръб под палещото слънце... За работниците в цеховете и хлебарите... Но тогава ораторите трябваше да признаят, че съществуват експлоатация и класово разслоение, и щяха да попаднат в неприятно положение.

Хората на «Позитано» не огласиха своите оценки за външнополитическите събития, засягащи България. Напоследък се случиха множество срамни и опасни неща, ала те бяха премълчани – явно заради евроатлантическата и потурнашката солидарност... Или казано неполиткоректно: от безпринципност и склонност към слугинаж.

Кандидатите на БСП се представяха като спасители, благоволили да ни предложат своите готови решения за всички проблеми: «Вижте колко сме точни и загрижени!». Ала познават ли тези гълъбчета нашия живот? И къде пърхаха с крилца досега?

Партията трябваше да бъде с народа. Но тя упорито отказваше да се учи и да се бори заедно с нас. Потъна в тресавището, което сама създаде. Хак да ѝ е! С нея или без утрешният ни ден ще бъде по-гаден от днешния.