Ген. Димитър Шивиков за ФАКТИ: Редно е да подадем ръка на работилите за България афганистански семейства

Ситуацията в Афганистан тревожи всеки човек с живи хуманистични чувства. Други имат своите тревоги единствено от гледна точка на увеличаващия се наплив от мигранти по българската граница. Да говорим за събитията в Афганистан в техния военно-политически контекст, но и за политиката на България относно мигрантите, които прииждат към нас от тази страна, от ФАКТИ се свързахме с ген. Димитър Шивиков, който е бил част от мисията ни в Афганистан.

Интервюто ни с него четете в следващите редове:

- Може ли това, което се случва в Афганистан през последните седмици, да се счита за голям провал на Съединените щати и НАТО?

- Фактитe красноречиво говорят, че е така, въпреки че и САЩ, и НАТО се опитват да кажат, че всичко това е планирано. Не може по този, бих казал жалък начин, да напуснеш страната, притиснат от една паравоенна структура, която - да, има своя боен опит в рамките на тези 20 години. Жалкото е, че в кадрите от международния видеообмен, които бяха разпространени, се видя как е изоставено летището в Кабул - по най-нецивилизования начин. Че те талибаните биха се държали по-цивилизовано и не биха изоставили така инфраструктурата. Разрушени сгради, опустошени отвътре, техниката повредена. Просто жалко за една такава огромна страна. Някъде прочетох, че военна техника за 80 млрд. долара е изоставена, по-точно продадена е на талибаните.

- Валиден ли е обаче и аргументът, че и самият афганистански народ не е пожелал, не е проявил достатъчно воля за установяването на една прилична демокрация в страната?

- Не съм съгласен, че афганистанският народ не е пожелал. Това са изключително горди хора, които са научени от малки да воюват за своя интерес. Спецификата на живота и взаимоотношенията са нетипични и непонятни за Западната цивилизация. Не знам дали знаете, но в своята многовековна история Афганистан никога не е допускал да бъде поробен и в това отношение е един от малкото народи. Имало е присъствие на британски войски, имало е войски на Съветския съюз, на Америка, но въпросните мисии приключват с крах. Афганците са адаптивни, те донякъде бяха възприели начина на живот, който им предлагаше "цивилизованият свят", но не може ти насилствено, без да вникнеш в тяхната народопсихологията, в тяхната ценностна система, по изкуствен начин да налагаш едни либерални, и то крайно либерални разбирания и ценности за начина на живот.

Ще ви дам един пример. Ако сега отидете в Афганистан, на летището в Кабул ще ви бъде ударен печат, че вие се намирате в 1401 година, горе-долу, плюс-минус една година, ако греша. Това е така, защото тяхното летоброене е 622 години след Христа. Разбирате, че се получава колизия между това живеене с толкова години назад и високо развитото западно общество, колизия между нравствените, ценностите системи. Това беше проблем за постигането на крайната цел.

Всичко е било задкулисие и целта не е била толкова да се установи някакво демократично управление в Афганистан, колкото да се използват ресурсите на страната, включително под претекста да бъде сложен край на тероризма. А сложи ли се край не тероризма? Не.

Уточнявам, че не съм и не искам да звуча като защитник на талибаните. Нищо подобно! Но както виждате, за 20 години, те поне към днешна дата демонстрират, че има развитие в позитивна посока. Това е към днешна дата, 2-3 седмици, откакто официално овладяха властта в Афганистан, а "Великанът с глинени нозе" рухне от само себе си.

- Отбелязахте, че тероризмът не е преборен.

- Да не съм песимист, но той никога няма да бъде преборен. Тероризмът е форма на борба на онези групи, народи и страни, които нямат този огромен ресурс, с който разполагат високоразвитите общества и страни.

- Можеха ли в годините, тези 20 години, западните сили да се унищожат талибаните буквално?

- Не могат да ги унищожат. Талибаните са афганистанци, част от този народ. Когато бях на мисия там познавах един афганистанец, който навремето, преди 1990 година, е бил офицер от Афганистанската народна армия, бе завършил Военно училище в Съветския съюз. Ние го използвахме като информатор доста сполучливо, винаги обективно даваше информация този човек. Той имаше 15 деца и когато сме разговаряли с него е казвал, че една част от тях са били муджахидини, т.е. борци срещу окупацията от страна на Съветския съюз, други две били привърженици на движението на талибаните, а друга част подкрепяха изцяло САЩ и коалиционните сили. Това е нагледен пример от едно афганистанско семейство - 9 сина и 6 дъщери. Така че, важен момент е, че талибаните са афганистанци, те не са някаква външна притурка. Не са араби, не са пакистанци или пък индийци. Талибаните намират своята база и здраво основа сред народа на Афганистан.

- Трябва ли ние в България да се притесняваме, ако представители на афганистанския народ дойдат на наша територия?

- Аз мисля, че между българския и афганистанския народ има дълбока връзка и ще ви кажа защо. Има една Северозападна провинция в Афганистан, която се нарича Балх, а на дадени места е изписана и Балхария (б.р. препратка към България). Има исторически източници, които казват, че нашите предци, прадеди, едното от ядрата на прабългарите е тръгнало именно от онези земи. Има думи при афганистанците, а те имат едно 26-27 диалектни форми на говор, като например "хубост", "хубаво" и те са със същото значение, каквото е и при нас.

Аз съм на мнение, че ние като страна, като народ, известен със своята толерантност, би следвало в този труден момент да подадем ръка на нуждаещите се афганистанци. Сега управляващите от служебното правителство по медиите казват, че са подготвили да дадат убежище на 70 афганистански граждани, които са работили в интерес на България - в посолството, към българския военен контингент и т.н.

Нашите служби, които отговарят за сигурността ни, имат своите методи и прийоми, с които биха селектирали, ако евентуално сред множеството мигранти тръгнат да навлизат лица, които са "спящи клетки" и целят да подготвят извършването на терористичен акт в даден момент.

Чисто физически ние не можем да затворим нашите граници и по суша, и по вода, и по въздух. Говори се, че всеки ден броят на навлизащите на територията на страната мигранти се увеличава. Защо това да не се легализира? Да се мине през официалните КПП, да се изолират във временни лагери, да се провери тяхното здравословно състояние и т.н. Виждате, че ред европейски страни официално позволяват да се даде възможност на тази вълна от бежанци да бъдат приютени, да им се подаде ръка.

Не казвам, че абсолютно трябва да отворим границите си. Но тези които са работили за България - и към посолството, и към военния ни контингент, който 20 години оперираше в Афганистан, на тези семейства е редно да подадем ръка.

Аз говоря ежедневно с трима от преводачите. Дал съм техните телефони на институциите - Министерство на външните работи и Министерство на отбраната, но към момента нито един представител на българските институции не си е направил труда да се свърже с тях. А те ми звънят всеки ден да ме питат какво става, ще им се окаже ли помощ да дойдат в България.