Богдан Паташев пред ФАКТИ: Във Ватикана се пазят свидетелства за връзки с българските царе отпреди покръстването

- Използваме още един скорошен повод - 30-тата годишнина от установяване на дипломатически отношения със Светия престол. Колко назад обаче можем да се върнем в контактите между двете държави?

- Пълните дипломатически отношения на България със Светия престол датират от 6 декември 1990 г. Но отношенията на България с Римския престол, както е известно, датират още от края на първото хилядолетие. Във Ватикана се пазят свидетелства за епистоларни връзки с българските царе от преди покръстването на българите. Още тогава имаме истински дипломатически контакти и дори присъствия в българския царски двор на папски легати. Любопитна подробност е фактът, че двама от пратениците на папите - при цар Борис Покръстител , и по-късно, при Цар Борис III , след завръщането си в Рим са били избрани на римския престол и са били папи на свой ред.

- Вие сте Ръководител на мисията ни във Ватикана от 2019 г. Какво бихте посочили като най-голямо постижение в мандата Ви досега?

- Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос. Основен ангажимент на дипломатическите служители е да представляват достойно родината си в приемащата страна и да съдействат за добрата връзка между страните. Става дума за ежедневна работа в тази посока, която невинаги приема конкретни видими измерения. Смятам, че ако в продължение на работата на посланиците преди мен аз също успея да допринеса малко, така че и занапред на България и на българите да се гледа с доверие и уважение, ще мога с известна доза удовлетворение да кажа, че съм постигнал нещо по време на мандата си.

- Не остава скрит интересът на папа Франциск към Балканите. От какво е провокиран той според Вас ?

- Папа Франциск е избрал за своя линия да насочи вниманието на Църквата към географски те и социални периферии . Тази линия обуславя и вниманието на папската дипломация към райони, които не са в полезрението на основния поток информация. Така и по-добрата интеграция на Балканите в европейския контекст попада сред темите , насърчавани от папата и папската дипломация.

- На Великден тази година за празничния благослов Urbi et Orbi („Към града и света“), папа Франциск носеше изработена у нас литургична одежда, която му беше поднесена при неговото пристигане в България на 5 май 2019 г. За какво говори този жест?

- Жестът беше значим за нас, българите, с това, че очевидно папата носи жив спомен от визитата у нас. Това е видно от решението да използва по време на най-важния християнски църковен празник одежда, която е получил в България. Великденският благослов е предаван от много медии и е очакван от близо един милиард католици по света. Обичайно ватиканските медии подготвят бюлетин за официално акредитираните журналисти с подробности около събитието, със справки за участвалите в подготовката на богослуженията, за свещенослужителите край папата, за присъстващите и пр. Не изключвам много коментатори на основните световни медии да са имали информация за произхода на одеждата облечена от папата и новината да е стигнала до много различни краища на планетата.

- През август Ватикана стартира Глобален католически пакт за семейството. Какво представлява той?

- Пактът за фамилията е един от многото зададени от Ватикана и от папата към Католическия свят. Пактът за фамилията, както и другите подобни - за епископите наскоро или за образованието по-рано, представлява своеобразен инструмент, който след послание на папата се подлага на дискусия на различни нива в католическата църква, обикновено за период от една година, като завършва със събитие, в което участва папата и бива публикуван официален обобщаващ проведените дискусии документ на Църквата. Началото на пакта за семейството бе даден през август с теми за размисъл и коментар за ролята на семейството в съвременното общество, за проблемите на семейството като социална единица и пр. Темата ще се дискутира и през 2022 г., като ще очакваме ватикански документ с обобщение на проблематиките и възможните решения според доктрината на Църквата.

- Ваше Превъзходителство, участвали сте активно в подготовката на визитите в България на папа Йоан Павел Втори и на папа Франциск. Каква е ролята на църковната дипломация в днешно време?

- В днешното пъстро и понякога напрегнато ежедневие е очевидна жаждата за духовност, търсенето на духовен смисъл сред заобикалящия ни свят. Въпреки това, не бих казал, че болшинството от хората очакват да намерят отговор на духовната си потребност в Църквата. Римските папи от последните десетилетия, особено папа Йоан Павел Втори, а след него и папа Франциск, търсят начини да излязат сред хората. В тази посока се движи и църковната дипломация. Тя търси нови контакти и нови форми на общуване на различни нива. По време на Студената война Ватиканската дипломация търси прокарването на ангажимент за гарантиране на религиозната свобода и на свободата на индивида в споразумения между западните стани и съветския блок. Това допринася за развитието на много политики, свързани с човешките права изобщо в международен план. В подобен контекст днес папа Франциск търси диалог извън Църквата със световните ислямски ръководители или с атеистичното ръководство на Китайската народна република. Църковната дипломация работи предимно в сферата на опазването на човешките права и на религиозните свободи, разглеждани като част от изконните човешки права. Дори и в най-развитите демократични общества, където спазването на човешките права е висша ценност,остават пролуки или възникват нови въпроси и предизвикателства. Именно там предимно се среща църковната дипломация. Контекстът на служение на папа Йоан Павел Втори и на папа Франциск е съвсем различен, но в много отношения темите и посланията им са сходни, доколкото човешките права и свободи имат общи и непреходни християнски корени.

- В тази връзка Европа диша ли днес, по думите на папа Йоан Павел Втори, с двата си бели дроба, единият - римокатолическият, а другият - източноправославният?

- В известна степен, да! Папа Йоан Павел Втори заговаря за тази необходимост Европа да диша с двата си бели дроба - източния и западния, още през 1980 г., в годните на Студената война. Ако се върнем тогава, този призив изглежда пророчески. Днес жителите от изток и от запад на Европейския континент споделяме общи тревоги и теми, нашите студенти могат да учат свободно и в едната, и в другата част на континента. Мога да дам и друг пример. В края на миналата година се навършиха 40 години от този апел на папата славянин, съпроводен с обявяването на Св.св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа. В чест на годишнината българското посолство във Ватикана покани посланиците на европейските държави да отбележим заедно юбилея с видеопослания. За честването изпратиха послания не само всички посланици от страните, ползващи славянската азбука и култура, и признателни на светите братя,но и много други посланици от Западна и Северна Европа - от Гърция до Ирландия, от Германия до Португалия. Видеопосланията са достъпни в Youtube канала на посолството.

- Вие представлявате България и пред Суверенния Малтийски орден. Навярно малцина от нашите читатели имат много информация за него…

- Суверенният Малтийски орден е субект в международното право, с когото България поддържа дипломатически отношения повече от четвърт век. Орденът развива предимно хуманитарна дейност по света, и особено в критични зони, където неправителствени организации имат ограничен или труден достъп. Чрез дипломатическата си мрежа и контакти тойуспява да работи на труднодостъпни места. Съвместно с дипломатическото представителство на Ордена в София реализираме хуманитарни инициативи и доставка на болнично обзавеждане за някои от по-затруднените райони във финансово и организационно отношение у нас. Други наши български дипломатически мисии в Европа са дорипо-активни и доставят съвместно с местни звена на Малтийския орден болнично оборудване и обзавеждане за България от много години. Само като пример от последните няколко десетилетиямога да посоча мисиите ни в Берлин, Берн, Париж.

- Известен е твърдо отстояваният апел на папа Франциск за повече съчувствие и солидарност към мигрантите. Смятате ли, че тази позиция ще се запази и при хуманитарната криза в Афганистан?

- Хуманитарните кризи, за съжаление, не са еднократно явление. Папата и папската дипломация - в контекста, описан преди малко - не може да спре да бъде високоговорител на най-слабите, отхвърлените и прокудените, доколкото е проводник на изконните непреходни християнски ценности. В този смисъл няма как апелите да секнат след една или друга криза, пред която се изправяме.

- Наскоро в българското посолство при Ватикана организирахте уебинар на тема „Съвременното изкуство през творчеството на Кристо и Жан-Клод“. Каква беше връзката с Ватикана и защо го организирахте?

- В навечерието на откриването на последния проект на Христо Явашев - Опакованата Триумфална арка в Париж , българското посолство във Ватикана организира среща на тема съвременно изкуство . Първоначално тя трябваше да се проведе във Ватиканските музеи, но заради пандемията и ограниченията за събиране в затворени помещения се наложи срещата да бъде онлайн и организирахме уебинар. Поканихме американското и френското посолство към Ватикана и заедно подбрахме лекторите. Френската посланичка покани на семинара Лор Мартен, президент от френска страна на проекта на Кристо в Париж , която запозна публиката с всички фази на реализацията му - от раждането на идеята, през разрешението на френския президент Макрон до съгласуването с културните институции, както и с прецизни детайли в изпълнението, избрани приживе от Кристо.

Връзката с американското посолство беше доколкото Кристо и Жан-Клод са работили и творили през по-голямата част от живота си в САЩ. Американските колеги предложиха за събеседник изкуствоведа Лиз Лев, която направи анализ на различни похвати и теми в историята на изкуството, намерили отпечатък в творчеството на Христо Явашев. Българското посолство покани за събеседник монс. Дарио Вигано, който разка за една малко позната инициатива на родения в България художник с Ватикана. Преди няколко години Христо Явашев поема темата за опаковане на Ватиканските музеи и монс. Вигано му предлага вместо музеите да опакова наскоро публикувана видео продукция за Ватиканските музеи.

Така се ражда един „мини проект“, който отвежда Христо Явашев във Ватикана, в стаите на Рафаел, където избира образ за обложката и прави 300 броя подписани и номерирани оригинала на „Опаковани Ватикански музеи“. Опакованите дискове с филм за Ватиканските музеи са предадени на аукционната къща „ Кристис “, която с няколко търга набира над 200 хиляди евро. Те са предадени по-късно на папа Франциск, апелирал след пътуване в Африка да бъде подпомогната детската болница в гр. Банги в Централноафриканската република. Така творчеството на Кристо в този проект се превръща в конкретна благотворителност. Преценихме, че тази тема е останала встрани от медийния фокус и решихме да я обсъдим в дипломатическите среди и с ватиканска публика в навечерието на откриването на Опакованата Триумфална арка в Париж .

- И какъв беше ефектът?

- Смея да кажа, че беше много положителен. Директорката на Ватиканските музеи Барбара Ята заяви интереса на Ватиканските музеи колекцията им със съвременно изкуство да придобие творба на Христо Явашев, но изрази съжаление, че музеите в момента заради пандемията и спада на посещенията не могат да си позволят подобен финансов ангажимент. По време на нашия уебинар група колекционери предложиха щедро да откупят творба на Христо Явашев и да я дарят на Ватиканските музеи. Това се случи наистина и на 13 октомври 2021 г. бях поканен на церемонията по предаването на творба на световноизвестния художник с български произход за колекцията на Ватиканските музеи. Този най-древен музеен комплекс приема годишно повече от 6 млн. посетители от цял свят. Гостите и туристите ще имат занапред възможност да се спират и пред творба с името на родения в България художник, която, сигурен съм, ще има достойно и желано място в музейната сбирка на папите.