Мартин Карбовски: Сега Румен Радев ще трябва да вземе един завой

Коментар на журналиста Мартин Карбовски:

Радвам се на тия резултати, но няма да поздравявам Президента Радев с втория мандат. Ласкатели и клиентела сега ще му счупят телефона. Напротив, ще му напомня (като любител на политическата екзотика), че сега ще трябва да вземе един завой.

Не е пирует и вираж, не свредел или друга фигура от висшия пилотаж. Висш пилотаж ще е, ако сега успее да вземе острия завой на клиентелизма. Всеки, който довчера се опитваше да оближе обувките на Борисов - днес ще си легне с мисълта как да покаже вярност на новия победител в политическата игра.

Радев трябва да си спомни - къде, как, колко трудно му беше. Да си спомни и при кого, как даваше интервюта, трябва да се усети как екипажът на потъващия кораб ще почне да дава салюти в нова посока. И как киселинно го третираха и му се усмихваха определени хора, средният ешелон на политическите нахлебници, вечният разврат на политическия плъх - как същият сега ще се умилква около котката. По анализаторите ще ги познаете, господин Президент, гледам анализаторите и не се издържа.

Радев беше като таралеж сред змии, и беше избран за политик именно защото не беше политик. Днес, на върха на политическата хранителна верига как ще се съхрани Радев ще е най-важният въпрос.

Сега, когато е на върха, горчиво очаквам от него да даде интервю на вече любезните към него пикливи медии и да се заиграе със старите играчи, от които ни се повръща. Не, не че не вярвам в него. Вярвам само, че и Левски да слезе от небето, и Иисус да изберем ( на балотаж между него и Юда ) - покварата на политическата среда и разлагащото съвестта подмазвачество ще накара и светец да си хвърли нимба.

Властта развращава, а у нас не просто развращава, а е като проказа.

Дълбоко вярвам, че през годините във властта са влизали и честни хора с добри намерения. Същите бяха претопени.

Ние сме си такива - тук те издигат, вярват ти, но после те покваряват с липса на критика и венцехваление. В края на краищата всеки политик е функция на народа си. Много човеци в политиката не взеха завоя на клиентелизма и историята няма да се похвали с тях.

А вечната ни надежда е - от чувала с дебелите плъхове най-накрая да сме гласували за някой с криле. Иншала.

П.П. Всеки път, когато дават политици по телевизията се сещам за разкошната мисъл за човешкото лице: до 20-30 години лицето на човек се дава от ангелите. До 50 години лицето ти е това, което работиш. След 50 години вече Господ ти дава лицето, което заслужаваш. Огледайте се за лицата на политиците, техния език на тялото и антропоморфията им като 50+ годишни. И пак се огледайте.