Мануел Корчек пред ФАКТИ: Време е новото поколение да придобие усещането за изграждане на своята свобода

Радвам се, че приехте поканата ни за разговор, Ваше Превъзходителство. В България сте от четири години. Как се чувствате тук?

Благодарение на работата си имах възможността да опозная България както професионално, така и лично и съм благодарен за тази възможност.

Макар и това да не е толкова видимо, факт е, че спрямо броя жители Словакия се намира в първата десетка по посетители в България. Как могат да бъдат стимулирани повече българи да посещават Вашата страна?

Не мисля, че интересът на българите към Словакия е малък, но е факт, че повечето посещават единствено Братислава. Една от причините е, че туристическите агенции включват предимно нашата столица в маршрута като спирка по пътя за Виена или по пътя от Будапеща. Така че в случая фактът, че сме толкова близо до тези две европейски столици не работи в наша полза. За съжаление, плановете ни да работим по-тясно с българските туристически агенции, както и да им предложим включването на други интересни места в Словакия, бяха възпрепятствани от пандемията и единствено можем да се надяваме, че ситуацията скоро ще се подобри, за да осъществим това намерение. Що се отнася до индивидуалните посещения, мисля, че зависи много от интересите, любопитството и информираността на туриста, търсещ места, които не са толкова световно известни като Париж или Барселона. В случая Словакия предлага много история и красива природа, очарование и благополучие, в комбинация с добри услуги, и следователно – не по-малко дълбоки преживявания. Убеден съм, че в България има много такива туристи и ние сме щастливи да ги посрещнем в нашата красива страна. Словакия има изобилие на планини, води, културно наследство – ще спомена само богатата готика или стотиците замъци и дворци) – а също и модерна култура. В страната можете да прекарате приятна туристическа почивка, изпълнена с адреналин и спортни преживявания, както и релакс и богата гастрономия.

Приятелските отношения между България и Словакия имат дълбоки исторически корени. В кои области на двустранните ни отношения обаче виждате поле за по-близко сътрудничество?

Съгласен съм, че нашето приятелство има богати корени, не само от древни времена, но ние го изживяваме всеки ден, дори градим общо европейско и евроатлантическо бъдеще. То е най-голямото и свободно пространство за самореализация и сътрудничество. На вашия въпрос може също да се отговори, че полето за по-тясно сътрудничество винаги трябва да бъде там, където имаме най-голяма нужда от него. Днес например, сме изправени пред предизвикателството на епидемия, следователно водещо е сътрудничеството на нашите експерти в областта на здравеопазването и фармацията. Сфери за развитие са дигитализацията, изкуственият интелект. Страните ни имат отлични експерти в тези области. Нека спомена два примера, в които нашето посолство участва. Едното беше представянето на вече глобалната компания за киберсигурност ESET на конференцията Quibit, която помага на нашите експерти да намерят най-добрите решения за информационна защита. В широки области на политиката, икономиката, културата има редица теми за сътрудничество. Отново, само като пример, мога да посоча борбата срещу дезинформацията, изравняване на регионалните различия, енергийната взаимосвързаност на нашите стартиращи фирми, постепенното застаряване на населението, изграждане на приобщаващо общество, популяризиране на оригинални културни произведения и т.н. Радвам се да научавам често за инициативи, които се развиват извън официалните пътища, което е най-доброто доказателство за дълбочината на нашите отношения.

Проектът „Кирило-Методиевски културен маршрут“ беше официално сертифициран от Съвета на Европа през юни. Какво представлява той?

Кирило-Методиевият културен път представлява Европейския културен път на Св. Кирил и Методий и включва важни маршрути като Пътят на Свети Яков, водещ до Сантяго де Компостела в Испания. Той има за цел да запази и разпространи наследството на Св. Кирил и Методий и техните ученици. Сертифицирането му за Европейски културен маршрут от Съвета на Европа представлява важен крайъгълен камък в усилията за изграждане на алтернативно атрактивно европейско пътуване, предназначено не само на вярващи и поклонници, но и за туристи и хора с дълбока връзка с миналото и собствените си корени. Целта е да се разширят знанията на по-широк кръг от обществеността. Пътят на този маршрут се вие ​​в цяла Европа и минава през важни исторически центрове като Нитра, Велеград, Залавар (Блатноград), Солун, Рим и Пловдив. Например само в регион Братислава включва 7 паметника. Тук все още се усеща наследството на Св. Кирил и Методий под формата на исторически монументи и духовни препратки. По този път можете да опознаете паметниците и местата, свързани с Великоморавия и носещи завета на вярващите. Освен това ще откриете природни красоти, ще опитате традиционната кухня и ще се запознаете с местната самобитност.

Как си спомняте 17 ноември 1989 г., господин Посланик? Как тази дата свързва нашите две държави?

Бях студент в университета, когато на 17 ноември 1989 г. избухна Нежната революция след бруталното потушаване на студентските прояви в Прага. Ще спомена, че предния ден в Братислава се проведе демонстрация на студенти с искане за диалог с правителството за създаване на условия за свобода на изразяване и за безплатно образование. За мен и моето поколение тази дата е свързана с желание за демократично общество и достоен живот. На този ден стартира процесът на осъзнаване на необходимостта и съответно изграждане на демократична система с нейните гаранции за защита на правата и свободите на човека. Същият процес стартира както в България, така и в другите държави от бившия социалистически блок и това ни накара да се насочим към Европейския съюз и НАТО. Тези цели са изпълнени и може би е дошло времето новото поколение да почувства усещането за изграждане на своята свободна и модерна страна, както ние сме го изпитали. Това е една от причините, поради които е необходимо също да се осъзнае, че придобивките на цивилизацията не са нещо естествено и трябва постоянно да се защитават. Това също ни напомня за Деня на борбата за свобода и демокрация, 17 ноември, който е национален празник в Словакия.

Какво ви донесе и какво ви отне раздялата преди 30 години с Чехия?

За Словакия създаването на независима република на 1 януари 1993 г. бележи кулминацията от усилията за еманципация на нашата нация. На този ден се сбъднаха желанието и визиите на словашките политически елити от миналото, които в продължение на няколко века неуморно, дори с цената на свободата си, популяризираха идеята за независима страна. Годините малко след независимостта не бяха лесни за Словакия - имаше опасения дали икономическият и професионалният потенциал на словашката нация ще бъдат достатъчни за изграждането на държава. Не беше лесно да се преодолеят икономическите и социални връзки, които съществуваха в общата държава. Днес, след 28 години съществуване на Словашката република, можем да кажем, че Словакия се разви успешно. Изградихме демократична и модерна социална държава, която сега е призната и уважавана на международната сцена. Известната носталгия по общата държава на чехи и словаци, предвид близките семейни връзки между двете нации, беше преодоляна с присъединяването на двете държави-приемници към ЕС през 2004 г. и в частност последвалото интегриране в Шенгенското пространство. Това означава, че днес на практика няма граница между нашите държави, както беше във времената на общата република. Словаци и чехи продължават да са близо едни до други.

Философското Ви образование помага ли в дипломацията?

Разбира се, да, философията е една от основните хуманитарни науки, която ни кара да разбираме света. Дори в днешния свят, който се бори с нарастващия брой сложни проблеми, философията има важна задача да изясни контекста и дълбочината на тези проблеми, както и да намери възможни начини за тяхното разрешаване. Така че, разбирана в конкретния контекст на дипломацията, тя е чудесен инструмент за разбиране на процесите и по този начин намирането на правилния и подходящ подход.