Новата власт в България: как ще функционира тази нестандартна конструкция

Новата власт в България е една изключително нестандартна конструкция. Затова нека обясним как точно ще функционира тя, какви са основните ѝ особености и предимства и къде дебнат опасности.

Коментар от Веселин Стойнев:

Здраво ли ще бъде новото коалиционно управление? Известен отговор може да ни даде самата му конструкция. Инженерният проект обаче е толкова нестандартен, че едва от практиката ще стане ясно кои са носещите и кои са ограждащите конструктивни елементи на сградата.

Как изглежда сградата на властта

В основата на властовата пирамида е най-голямата политическа иновация - 18-те експертни съвета, чрез които не само се постигна управленската програма, но които остават и като постоянно действащ консултативен орган на коалицията. Предназначението на тези съвети е да произвеждат съгласие и да заскобяват различията - точно така бе постигнато и коалиционното споразумение. Занапред, стъпили на одобрените принципи, политики и мерки със срокове за изпълнение, съветите ще продължат да изграждат консенсус вече на оперативно ниво, а несъгласията ще се преодоляват на политическо. Но самият замисъл всяко решение първо да има технократски вид предварително тушира избуяването на тежки различия и сблъсъци. И дори този технократизъм да е само една неполитическа мимикрия, конфронтацията по-трудно ще произвежда вина.

Когато различията бъдат отнесени към върха на пирамидата, там няма да ги посрещне формален орган за взимане на решения - няма коалиционен съвет на партийните лидери. Тази особеност на новото парламентарно-правителствено мнозинство също е резултат от самия му генезис. По настояване на „Демократична България“ коалиционното споразумение представлява пакт от двустранни договори - на мандатоносителя "Продължаваме промяната" (ПП) с всяка от другите формации: БСП, ИТН и ДБ. По този начин ДБ, която е под постоянен вътрешен натиск да не прекрачи червената антикомунистическа линия, заобиколи неудобството да положи подпис редом с БСП, а ДСБ дори не участва с министър. В отсъствието на „шарено политбюро“ обаче и занапред ПП ще балансира интереси и противоречия на двустранна основа, като така останалите формации няма да се конфронтират директно помежду си, а споровете на всяка с мандатоносителя отново ще са негова отговорност. Разбира се, както и в международните отношения, една колективна система за сигурност, изградена на базата на двустранни договори, изисква сериозни умения и гъвкавост от най-големия партньор, за да остане стабилна. Но и е твърде зависима от вътрешното състояние на контрагентите, а ръководствата на БСП, „Да България“ и ДСБ са в оставка.

Разпределението на помещенията в сградата на властта е според профила на съкооператорите. Държавни предприятия и социална политика са за социалистите, правосъдие, електронизация и екология - за ДБ, ресурсни ведомства и външни работи - за ИТН. Като пети коалиционен партньор се явява президентът Радев, който, също според своя профил, взима сектора за сигурност. „Продължаваме промяната“ като водач е с най-много власт и държи частично контрола над ресурсите на партньорите с някои правителствени структури под своята шапка. Но принципът е всеки коалиционен партньор сам да си управлява сектора - тоест, да носи отговорност за успехите и провалите в него. Което е ясен мотив както за оставане в коалицията, което да бъде възнаградено с поддържане и покачване на доверието за съответната партия, така и за невъзможността някой да напусне, бягайки от провал, без да загуби още повече доверие.

Единственото чуждо тяло в партийно феодализираните министерства ще са съветниците, които коалиционните партньори могат да пращат във ведомствата извън своята квота. Тези политически съгледвачи обаче лесно могат да бъдат изолирани от титулярите, ако на коалиционно ниво не им бъде гарантиран достъпът до ценна информация. Тогава остава единствено контролът на парламентарните комисии, при които е въведен принципът да не се дублира в даден сектор изпълнителна власт със законодателна.

Стабилна ли ще е конструкцията на новата власт

Депутатите от управляващото мнозинство почти ще загубят правото си на законодателна инициатива, защото трябва да се следва графикът на коалиционната законодателна програма, а законопроектите да се съгласуват в експертните съвети. В същото време част от членовете на тези съвети ще са депутати от четирите парламентарни групи. Когато соловите законодателни акции са сведени до минимум, остава възможността за защита на управлението от атаките на опитните парламентаристи от ДПС и ГЕРБ.

На първо време сградата на властта трябва да слегне и да докаже балансите на конструкцията си. По-нататък обаче на дневен ред ще застане въпросът дали изпълнява предназначението си - а не просто стои, без да се срути.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.