Мартин Димитров за ФАКТИ: На думи ГЕРБ са проевропейци и пронатовци, на дела изпълниха основните искания на Москва

“Основните искания на Москва бяха изпълнени от ГЕРБ”.

Това каза в интервю за ФАКТИ народният представител от “Демократична България” и председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации Мартин Димитров.

“ГЕРБ говорят едно, но правят друго. На думи се държат като проевропейска и пронатовска партия, но на дела изпълниха основните искания на Москва. Има голямо разминаване между думи и дела”, коментира той.

“Москва искаше няколко неща. Първото очевидно е “Турски поток”, който е прекалено скъп, който води отново до това да бъдем зависими от един източник на природен газ - нещо, което ГЕРБ, без много да разсъждава, изпълни. Това струваше на българските данъкоплатци 3 милиарда лева, които изцяло платихме от джоба си”, посочи народният представител.

“Това обаче е само един от примерите. По време на последното правителство на ГЕРБ беше рестартиран още проектът “Белене”, което е другото искане на Москва. Не се случи и диверсификация, нито пък беше изградена газовата връзка с Гърция. За 12 години ГЕРБ не можаха да изградят тази връзка, което според мен също показва какви са били приоритетите. Да не забравяме също, че правителството на ГЕРБ не поиска 1 милиард долара неустойки от руската страна по предишния договор за доставки на природен газ. По време на правителството на ГЕРБ дълго време представител на държавата в “Лукойл” беше Румен Овчаров, изпратен там от ГЕРБ - това също е показателно. Много показателно е и кои са им експертите. Това са все ключови въпроси, които не трябва да забравяме”, каза още Димитров.

На въпроса дали тези въпроси обаче изглеждат забравени на този етап, той отговори: “За мен да. Виждам серия от позиции как същите тези хора - ГЕРБ, били най-проевропейската и пронатовската партия. Тази група въпроси не трябва да бъде забравяна”.

В разговора, Мартин Димитров засегна и въпроса с липсващата пътна карта, подписана между България и “Газпром” - документ, който първо не беше открит в Министерството на енергетиката. След това стана ясно, че след като сме изискали копие от пътната карта от руска страна, такова не е предоставено. “Мистерията с пътната карта става изключително голяма. В енергийната комисия на 46-тото Народно събрание поискахме от “Булгартрансгаз” да осигури копие от пътната карта, но това не се случи. След това стана ясно, че министърът на енергетиката е сезирал и ДАНС, и МВР по въпроса. Впоследствие “Булгартрансгаз” е изискала копие от документа по официален път от руските власти. Тази пътна карта не излиза отникъде. Това показва, че вероятно има договорености, за които никой не знае”, посочи Димитров.

“Убеден съм, че ако този документ съдържаше само формална информация, веднага щеше да стане публично достояние. Фактът, че толкова дълго време не може да бъде намерен, показва, че е много важно да бъде намерен”, категоричен бе народният представител.

Преди дни Димитров и неговият колега народен представител от “Демократична България” Георги Ганев зададоха до министър-председателя Петков въпрос относно връщане на заграбените от Червената армия архиви на Царство България.

“Непосредствено след 9 септември 1944 г. от пристанище Лом в Москва са изнесени 130 чувала с “трофейни” български документи. Знае се, че това са архиви на МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи, Царската канцелария, лични архиви на български политици (...). От 2004 година насам българската държава прави опити да си върне архивите или поне да се сдобие с техни копия , но досега Русия игнорира тези искания”, припомнят депутатите в питането си и искат да разберат дали правителството смята за нормално част от историята ни да е в чужда държава, да нямаме достъп до нея и какво смята да направи, за да бъдат върнати архивите у нас.

Попитан какво очаква да последва, Димитров отговори: “Интересното е, че първо зададохме този въпрос към премиера, а след това ни беше върнат. Наложи се да го пренасочим към министъра на външните работи Теодора Генчовска и вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова. Очакваме от българското правителство тези архиви да бъдат поискани отново. Те са искани в миналото, но е важно за сегашното правителство да покаже, че документи, които са част от българската история и които не е редно да бъдат съхранявани от чужда държава, която и да е тя, трябва да бъдат поискани. Да ги поискаш е първата стъпка”.

Предстоят преговори между България и “Газпром” относно новия договор за доставки на природен газ от Русия. След въпроса за какво трябва да настояваме по време на тези преговори, Димитров посочи: “Аз съм единственият, който предлага в тези преговори да поканим Европейската комисия. По подобен начин Полша постигна голям пробив - Полша поиска участие на Европейската комисия и така договори по съществуващата руска тръба да може да се купува алтернативен газ, т. нар. виртуални суапове. Това беше постигнато, благодарение на участието на Европейската комисия в преговорите. Предвид голямата база данни, която Европейската комисия изгради по въпросите на газа, е логично да участва. Освен това пазарната сила на Русия е много по-голяма от пазарната сила на България и участието на Европейската комисия изравнява това положение”.

“За мен е важно още новият договор за газа, който ще бъде сключен с Москва, да бъде гъвкав и краткосрочен, за да може да избираме най-изгодния вариант, да имаме алтернативи. Знаем, че до края на 2023 година предстои да бъде готов терминалът за втечнен газ. Ако можем да избираме поне между азерски газ, руски и втечнен газ - три вида, като начало, това е добро начало”, посочи още Мартин Димитров.

“Русия поиска изтеглянето на силите на НАТО специално от България и от Румъния. Не от Полша, не от Балтийските страни, не от други държави от Източна Европа. Това показва фокус на техния интерес върху България и Румъния. Това е достатъчно обезпокоително и показва, че за да се преодолее тази ситуация, трябва да има достатъчно ясни и категорични позиции на България. България трябва да бъде категоричен и последователен член на Европейския съюз и на НАТО, това да бъде отстоявано във всякакви позиции и от правителството, и от парламента. В тези позиции не трябва да има колебание”, завърши народният представител.