Понякога в свои текстове аз пиша за това, че при тези динамични процеси в глобален, континентален, регионален и национален план; при това свръхбързо развитие на технологиите - информационни, комуникационни, индустриални, генни, космически; при тези колосални обеми от информация, когато трябва да имаш бърза мисъл и силна памет; при това ускорено изхабяване на политиците в рамките на 2 или 3 мандата, навярно би било добре да се ограничи участието в политиката на хора над 55 години, а на тези над 60 или, хайде, над 65, ако можеше, никак не би било зле да се забрани да участват в политиката.
Не, аз пределно ясно осъзнавам, че не е редно да се правят такива обобщения и че има млади хора със старчески манталитет, както и възрастни хора с младежка енергия. И все пак... И все пак.
В България, например, по-възрастните политици в голямата си общност са участвали в загубени мачове, в политически провали; те са амортизирани, искат да бъдат изборни аристократи, запушват пътя на младите, стремят се да забавят хода на времето, да са видни и „горе“ колкото се може по-дълго. Отлично по себе си знам какъв е товарът на годините. Е, мога ли аз да вземам стратегически решения и да налагам своите възгледи за утрешния ден на България, след като, ако даде Господ, ще доживявам годините си в утрешна България? Младите трябва да си я подредят страната такава, в каквато им се иска да живеят и да се реализират.
България не е изключение от правилото. Виждал съм ги на международни форуми – и политически (парламентарните асамблеи на НАТО и ЗЕС), и експертни (по-рано пътувах много по конференции) – възрастният човек си е възрастен човек. Той е закърмен с понятията на офлайн времето, има проблем с технологиите и езиците, проникнат е от комплекси, предубеждения, навици, инерции, много по-статичен и консервативен е. Прекрасно си давам сметка колко спорни са нещата, които пиша. Ще ми кажете – опитът е удивително нещо. Да, несъмнено. Но сега политиката не е като преди една постоянна „спортна“ дисциплина с установени правила и ритуали. Сега в нея дисциплините се менят. Прекрасно е, че има опитни състезатели по, образно казано, скок на дължина, но тази дисциплина в един момент внезапно се сменя със скок на височина. Какво става с опита в скока на дължина? А много скоро вече се преминава към овчарски скок. И къде отива опитът в скока на височина?
Погледнете Путин и Зеленски
Путин поначало си е форматиран специфично, като от скулптор с грубо длето, резки движения, малко талант и без особено въображение. Главата му е щампована от кагебисткото му минало. Аз имам приятели (сега), които са били в службите. Поради възрастта, те са били млади и опитни (в смисъл на експериментални) зайци тогава, мозъците им все още не са били промити. Те не са били дамгосани с похватите и дейностите на политическата репресивна полиция. Но тези мои приятели вероятно са изключения от правилото и може би затова са ми приятели. Когато се говореше в началото на Прехода срещу ДС и нейните хора, всъщност се предусещаше именно възможността много от кадрите на ДС да са деформирани твърде много и напълно еднопосочно, дори травматично, вероятно непоправимо от системата на ДС. Виждате случая именно с Путин. Ами той е бил увреден от системата на КГБ. Той е един увреден от гледна точка на нормалността човек, сякаш някакъв център на почтеността и човечността му е бил изрязан до корен! И тази увреденост изплува на повърхността сега. Путин освен това е продукт на офлайн времето. Това време трайно е заседнало в него, в мен, в моето поколение, а Путин е по-стар дори от мен. Колкото и да усвояваме новите технологии, ние си оставаме част от офлайн поколението. „Офлайн“ – това е втора природа, това е манталитет, това е житейска нагласа, това е ветрило от стереотипи и при всичките усилия да го изтискаме от нас, той си остава и остава...
Путин е също така рожба на Студената война и носи следите по менталността си от нейната идеологическа едра шарка. Той е част и от секреция на репресивната част в тази война. Да си продукт на репресивната част на Студената война означава да си дамгосан психологически, да си жигосан ценностно. На Путин демокрацията му е органично чужда. Да караш такива като Путин да стават демократи е все едно да караш човек след 50 години да учи чужд език. Ще запомни някои понятия, ще знае някои междуметия, може и да се опита да навръзва някои изречения, но няма да осмисля никакъв контекст, няма да схваща никакъв наратив, няма да понася никакъв дискурс – те са му органично чужди.
Путин е динозавър, останал по чудо въпреки изчезването на динозаврите. Той се държи като в Джурасик парк, където по-силният изяжда по-слабия. Динозаврите, ако можеха да говорят на руски, щяха да кажат: Сила есть, ума не надо. Всички ние сме заложници на този кремълски тиранозавър.
А Зеленски като млад човек е перфектна илюстрация на моята теза за възрастта на политиците. Младостта е велико достояние, тя е, за жалост, изчерпаем ресурс. Винаги съм казвал на моите студенти – учете, борете се, трудете се, но не забравяйте, че сте млади; младостта е една-единствена и втора младост няма, каквото и да ви казват възрастните хора!
Младият човек може да греши, може да е нехаен, може да е наивен, може да е неопитен, може да е всякакъв, но ако вътре в себе си има душа и сърце, разум и ум, възпитание и характер, смелост и дързост, той ще се променя, той ще се развива, той ще търси начини и ще намира пътища. За политик Зеленски е млад. И само както един млад човек може това, той израсна пред очите ни.
Сега ще кажа нещо важно за мен. Но предупреждавам - изобщо не правя никакви сравнения и паралели. Да не ме обвини някой в този смъртен грях!
Нашите революционери-апостоли – всички до един си имат трески за дялане: кой донякъде неук, кой донякъде неграмотен, кой донякъде сребролюбив, кой до някъде суетен, кой донякъде плах, кой донякъде хитър, кой донякъде похотлив, кой донякъде не умеещ да държи на думата си, кой донякъде парвеню, кой донякъде послъгващ. Никой не е светец, никой не е идеален. Дори най-великият българин в нашата история – Дякона!
Но когато се захващат с великата кауза да поведат народа в едно обречено и неизбежно да бъде посечено въстание...
Но когато осъзнават, че само чрез народна саможертва (за личната си саможертва те нямат и грам съмнение и имат пълна готовност!) може да се накара Европа да заговори за страданията на българския народ и може да се накара лицемерната власт в Руската империя, дето само се прави на думи на наша защитница, а иначе си гледа геополитическите интереси, да ни дойде на помощ (и то не както на няколко пъти по-рано, когато идва, поразиграва си коня тук и си заминава, оставяйки народа ни на поредните издевателства)...
Тогава тези луди млади глави, тези нехранимайковци се издигат до небесата със своя героизъм, превръщат се в пасионарии, в страстни народни лидери, в светли личности – поне както са описани в най-българската книга „Записките по българските въстания“.
Ние се прекланяме най-вече пред Левски и Ботев, но в „Записките...“ виждаме още една необикновена, грамадна българска личност – Бенковски. Може образът му да е литературен там, но е най-светлият образ, който човек може да си представи!
Велик с всичките му човешки слабости. Велик с всичките си човешки слабости може да бъде само младият човек. Младият човек е автентичен – той е това, което е. Затова трябва да се вярва на младите и да им се дава път. Днес само млади могат да бъдат взрени в бъдещето лидери. Такова е времето днес.
В частност, тази моя теза намери доказателство и със Зеленски. Човекът се промени неимоверно, удивително пред очите ни.
Мой близък приятел тези дни ми каза за Зеленски: Аз не го долюбвах, имах силни резерви към него, но той само за две седмици си извиси като лидер!
Зеленски, в частност, е всичкото онова, което Путин не е.
Не пея ода за Зеленски, метафорите използвам единствено за да провокирам читателя, да го накарам да се спъне в текста, да не е безразличен и безучастен, пък дори и да ми се присмее, даже да ми се надсмее...
В някакъв алегоричен аспект разликата между Путин и Зеленски е като разликата между орангутана (може и горилата или шимпанзето) и онази бяла, гола, вървяща на два крака, изправена нова маймуна, която е застанала на двата си крака и тръгнала права! Смятали ли я за обречена. Защото така бяла, ще изгори под палещото слънце. Защото така гола, ще измръзне през нощта. Защото така, вървяща на два крака, ако се наложи да бяга, ще е много бавна и всеки ще я настигне и разкъса. Защото така права, всички зверове я виждат.
Минали много години, сменили се много времена. Наследниците на орангутана (може и на горилата, и на шимпанзето) си останали орангутани (горили, шимпанзета). А наследниците на бялата, гола, стояща на два крака и вървяща права маймуна станали човеци, върхът на природните творения.
В света на орангутаните (горилите, шимпанзетата) винаги трябва някой да рискува и да бъде коренно различен. Този някой може да бъде само млад. Смел, дързък, енергичен и лидер. Ето защо каквото и да се случи със Зеленски, Времето е на неговата страна.
Орангутанът ще си остане орангутан, в каквито и бункери да се крие. Човекът ще си остане човек, дори да излезе с голи гърди и лице в лице с човекоподобните маймуни.
Не гледайте, че са човекоподобни, дори и човекоподобни, те са маймуни. Маймуни са били и маймуни ще си останат.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Варненец
10:28 10.03.2022
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Винету
16:03 10.03.2022