Отражение на военния конфликт Русия-Украйна върху живота в ЕС

Доц. д-р Николай Крушков е преподавател по икономика и управление в УНСС. Обучението му включва курсове и програми на няколко континента – Европа, Азия и Северна Америка. През 2016 г. завършва Homeland Security Academy, Израел. Книгата му Security Leadership Creativity, издадена на английски език в Италия през 2019 г., е рецензирана от Нир Ран (Израел) и редактирана от Сет Грийн (САЩ). Николай Крушков е член на директорските бордове и директор по сигурността на водещи международни корпорации.

Всички възможни сценарии - от 1) скорошно прекратяване на огъня и инсталиране на „марионетно проруско правителство“ в Киев, през 2) разделяне на Украйна на Западна и Източна например, до 3) продължителни военни действия и окончателното сриване на украинската държава, включително и на гражданската инфраструктура на Украйна – не предвиждат пълно или бързо оттегляне на руските въоръжени сили от територията на Украйна.

Русия ще иска да „наложи новите правила“ в Украйна – такива, каквито устройват именно и само руската политическа доктрина – за което е нужно време от 2-3 години. Като „гарант на правото на по-силния“ и за целите на „необратимостта на процесите след спирането на огъня“ руските въоръжени сили най-вероятно ще трябва да останат на територията на Украйна до 2024-2025 година.

Вторият аргумент за вероятната дългосрочност на конфликта Русия-Украйна се съдържа в допускането, че дори Владимир Путин да не е президент в следващите години, едва ли следващият президент на Русия би бил с много по-различно лице към Украйна предвид руската политика през последните години назад.

Международните икономически санкции срещу Русия в краткосрочен план ще имат много тежко отражение върху руската икономика и финанси, върху стоките за бита и търговията, върху обикновения гражданин на Русия. Международните икономически санкции обаче изглежда няма да могат пряко да повлияят върху продължителността на военния конфликт Русия-Украйна, защото цената на санкциите ще плати обикновеният руски гражданин, но ефектите от санкциите не могат бързо да засегнат военната машина на Русия, която разчита на технически и технологично независим, собствен ресурс.

Не би следвало да се очаква, че началото на връщането към нормалността на живота в Украйна ще започне по-рано от лятото на 2022 г. Възстановяването на унищожената гражданска инфраструктура и евентуалното завръщане на част от милионите бежанци ще продължи не по-малко от 2-3 години. Трябва да се отчете, че ако не бъде разделена, Украйна най-вероятно ще бъде държава, ръководена от проруско правителство и в кръга на съюзниците на РФ, което не предполага връщане на Украйна към реалности отпреди военния конфликт.

Какво е мястото на България във военния конфликт?

Заради членството си в международни съюзи, каквито са ЕС и НАТО, България не може да води самостоятелна политика по нито един от аспектите на военния конфликт Русия-Украйна. Съюзите императивно изискват обща позиция и общи решения на държавите членки.

Отвъд международноправните и политическите аргументи, ограничаващи възможността за водене на самостоятелна политика, трябва да се посочи изрично, че военната и икономическата слабост на България не позволяват каквато и да било активна роля на нашата страна, още по-малко лидерска позиция при формирането или прилагането на коалиционните европейски или североатлантически политики и действия.

Какво ще е отражението на военния конфликт върху живота на обикновения човек в ЕС?

Пълната изолация на Украйна от ЕС след инвазията на Русия поставя Европа пред още едно ограничение – след дългогодишната червена линия по границите на Русия и Беларус сега европейският гражданин губи и Украйна.

И до конфликта Русия-Украйна европейският гражданин географски граничи със слаби държави или държави, с които традиционно няма добри икономически връзки: на юг граничи с полуразрушените северноафрикански държави; на изток граничи с Турция, която от повече от 4 десетилетия не приема в европейското семейство; на запад граничи с Великобритания, която напусна ЕС след референдум за Брекзит; на североизток граничи с Русия и нейните сателити, срещу които са в ход санкции от много години.

Международната среда на географски лимитирани икономически отношения със съседните държави, в която среда ЕС продължава да се затваря, не позволява ускорено икономическо развитие. Тази реалност затруднява и драматично оскъпява достъпа до свързана международна транспортна инфраструктура, до природни ресурси, до пазари и до потребители от различен характер.

Обикновеният човек в ЕС няма да е във фокуса на бюджетните разходи на държавите членки на ЕС за първи път от десетилетия. Това ще рече, че държавите членки на ЕС ще инвестират голяма част от публичния ресурс в области, в които от години не се инвестира именно защото обикновеният човек в ежедневния си живот няма потребност от тях и това са: въоръжение и прилежаща техника; военни технологии; военно-медицински технологии; собствена резервирана енергийна инфраструктура; собствени добивни технологии; изграждане на резервни мощности и допълнително защитени свързаности от различно естество, всички представляващи „замразен ресурс“. Все области, изискващи огромен по обем финансов ресурс, които обаче не задоволяват потребностите на обикновения европеец, не повишават нито доходите му, нито стандарта му на живот.

Какво ще е отражението на военния конфликт върху европейската индустрия, европейския бизнес?

Повишената цена на енергоресурсите прави европейската производствена индустрия ценово неконкурентоспособна по отношение крайната цена на произведените стоки. На международния пазар стоките, произведени в ЕС, започват да стават ценово неконкурентни в сравнение с държави като Китай и Турция, разполагащи с енергийни източници на по-ниски от европейските цени.

Европейската индустрия бързо губи суровинните си пазари като Русия, Беларус и Украйна, доставящи жито и зърнени култури, в това число и за европейското животновъдство, метали за строителството и машиностроенето, въглища и др.

С прилаганите санкции през годините Европа губи Русия, Беларус, сега Украйна като крайни потребители на европейски стоки и услуги.

Географските ограничения на Европа, недостигът или високите нива на цените на суровините за индустрията, загубата на пазари заради санкциите, чувството за несигурност в европейското общество – всичко това ще доведе до намаление на инвестициите (международни и местни) и неизбежното обезценяване на европейската валута.

Натоварването на социалните системи в ЕС с бежанци от Украйна безспорно води със себе си различни диспропорции в европейската икономика, но и създава възможности с нарастването на работната сила в ЕС.

Комбинацията от повишаването на цените на горивата и обезценяването на европейската валута ще постави тежки предизвикателства пред бизнеса в Европа. Както в производствения сектор, така и в туризма. Фалитите и ръстът на безработицата са сред очакваните последици от затрудненията в производството и туризма.

По всяка вероятност европейските държави Турция и Сърбия, които до голяма степен няма да пострадат от понижаването на цената на еврото и повишаването на цените на енергоизточниците, тъй като са държави с приятелска политика към Русия, ще станат държави на икономически възможности в Европа.

На фона на заплахата от бедността европейският бизнес ще трябва много бързо да търси и създава нови конкурентни възможности, но това изглежда постижимо само при общоевропейско централизирано планиране, специализация в отделните страни членки (не пълномащабна конкуренция) и шестдневна работна седмица (не и обсъжданата четиридневна такава).

Производителността на труда в Европа ще трябва да нарасне като неизбежно условие за възстановяването от стагнацията, в която континентът навлиза.

Ако трябва да разгледаме рисковете за ЕС в конкретика и как можем да ги минимизираме?

Военни рискове – малко вероятно е развитието на конвенционалния военен конфликт извън територията на Украйна в близките 1-2 години. Русия не би имала никакъв икономически интерес от това, а политическите рискове пред нея биха били непосилни. Независимо от това Европа би следвало да започне да създава свои общоевропейски отбранителни способности през този период.

Политически рискове – очакваната икономическа турбуленция на континента през следващите месеци и години може да доведе до политическо разединение на ЕС. Във всякакъв случай предстоящите политически разногласия в ЕС следва да бъдат много бързо преодолявани с цената на задължителни за времето компромиси. Ключова става възможността за обединение около идеята за федерализация на ЕС. Единно правителство, единен бюджет, единна армия като начало на процеса. На следващо място – осигуряване на всекидневно взаимодействие между лидерите на публичния и лидерите на частния сектор като основа за икономическо развитие. И не на последно място – нови политико-икономически съюзи на ЕС, например с Израел, с държави от Африка, с Китай, с Индия, като възможност за бързо техническо и технологично развитие.

Икономически рискове – бяха посочени накратко по-горе, като минимизирането им е възможно при централизирано управление на ниво ЕС. Именно централизацията би позволила относително бързо (за 3-5 години), отколкото при съществуващия децентрализиран модел днес, ЕС да се откъсне от зависимостта си от евразийските ресурси и технологии. Трябват нови, ясни и прецизно формулирани стратегически цели, съобразено с реалностите приоритизиране на задачите на отделните държави членки, дългосрочно икономическо договаряне от името на ЕС, специализация на отделните държави в развитието на отделни индустрии и/или технологии, мащабно финансиране на образование и наука на общоевропейско ниво и единна система за образование.

Административни рискове – бавната бюрокрация в Европа, която доведе до времена, в които взимането на решение е годишен процес, е проблем, който ЕС трябва да реши в най-кратки срокове. Взимането на решения в криза трябва да е гъвкаво, да позволява светкавична реакция на динамиката на промените в средата.

Ръст на престъпността – затрудненията пред бизнеса в Европа ще доведат до обедняване на хората и до ръст на безработицата, а това са фактори за ръст на престъпността в ЕС. Необходими са общоевропейски програми за преквалификация и бързи мерки, които да подпомагат хората, оставащи без работа.

Културологични рискове – консерватизмът в Европа застрашава развитието. Също и посредствеността в образованието. Следва да се търси обновяване с ярко насърчаване на креативността и иновативността от най-ранна възраст в детските градини и училищата. Развитие на чувство за принадлежност към общи ценности, вяра в бъдещето на съюза, чувство за гордост, че сме европейци. Необходимо е вдъхновение, което да върне ентусиазма в очите на европейските граждани.

Анализът е публикуван във в. "Монитор"