Руската църква в Украйна трябва да носи същата отговорност като Русия за престъпленията, извършени срещу Украйна

Коментар на религиoзния експерт Олександър Йефременко за df.news. Преводът е на www.doxologiainfonews.com и го публикуваме без редакторска намеса:

След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, въпросът за каноничния и правния статут на Руската Църква в Украйна („Украинска Православна Църква“, Московска Патриаршия – УПЦ МП) и по-специално за продължаващото съществуване на тази структура, стана доста остър.

Още новини от Украйна

През всичките 30 години на своето съществуване представителите на Руската Православна Църква в Украйна заявяват, че са напълно независими от Руската Църква и че са обединени с Московската Патриаршия само чрез „духовна връзка”.

Те повтаряха тази мантра по време на Революцията на достойнството, войната в Донбас и не е изненадващо, че дори и днес ръководството на Руската Православна Църква се опитва да я прокара в главите на украинското общество. Според църковното ръководство това духовно единство се отразява в споменаване името на Руския Патриарх Кирил по време на всички богослужения във всички храмове на Украйна.

Сега, по време на руската агресия, част от духовенството се противопостави. Твърди се, че малко повече от дузина епархии (точно 15 епархии – Бел. прев.) са предприели безпрецедентна стъпка и са решили да спрат да споменават името на лидера на Руската Православна Църква по време на богослужения.

Такава грандиозна стъпка обаче не лишава руския църковен клон в Украйна от зависимостта му от московския престол. Все пак, споменаването на Кирил е само видим знак за зависимост. В допълнение към него има редица разпоредби, които регулират отношенията на Руската Православна Църква с нейната структура в Украйна и поставят последната в пряка зависимост от Москва. Всички те са посочени в съответните нормативни документи, като църковните устави на Руската Патриаршия .Докато не бъдат премахнати, РПЦвУ ще остане зависима от Москва.

Нарушаването на един от тях, като прекратяване споменаването на Кирил, не променя значително позицията на цялата структура или дори не означава нищо. Това може да доведе само до подходящо наказание на нарушителите, а не до прекъсване на общението. За да се прекъсне напълно тази московска пъпна връв, е необходимо дори споменаването на Украйна да изчезне от устава на Руската Православна Църква.

Освен това, уставът на РПЦвУ също отразява тяхната зависимост от Руската Църква. Така в устава за управлението на РПЦвУ в 5-ти параграф на глава 1 ясно се казва, че тя е част от Московската Патриаршия, макар и самоуправляваща се. В своя църковен живот тя се ръководи от решенията на Архиерейския събор на Руската Православна Църква от 25-27 октомври 1990 г. (параграф 4 от същата глава).

Прави впечатление, че нищо не се казва за други събори, които са се състояли след 1990 г. Този пропуск в устава позволява манипулация, че други събори на РПЦ нямат власт над него. Това обаче далеч не е така и в глава 2 намираме индикация, че Архирейският събор на РПЦвУ, като най-висш ръководен орган, наблюдава изпълнението на решенията на съборите на РПЦвУ (параграф 6. в) и трябва да остане съвместен с РПЦ. Тоест поддържането на единството с Руската Патриаршия е един от основните принципи на висшия управленски орган на Църквата!

Може да има сблъсък за това, което ще бъде много интересно за гледане. Известно е, че Архиерейският събор на РПЦ е насрочен за май тази година. Ако приеме поне едно изявление, одобряващо руската агресия, как ще се държи йерархията на Руската Църква в Украйна? В крайна сметка, според горните точки, те са длъжни да ги изпълняват на най-високо ниво!

Освен това, Архиерейският събор на РПЦ действа въз основа на „укази на поместните и архиерейските събори“ на РПЦ, а неговият ръководител, в случая Митрополит Онуфрий (Березовски), е постоянен член на Синода на РПЦ . В тази връзка има друг конфликт. Как ще постъпи Онуфрий, ако на някой от следващите синоди бъде прието изявление, одобряващо агресията на Русия срещу Украйна? И изобщо как може Онуфрий да участва в някакво заседание на Синода на РПЦ след всички престъпления на руските терористи? И нормално ли е да седне на една маса с Гундяев, който миналата неделя благослови убийствата на украинци? Отговорът на тези въпроси изглежда очевиден!

Повече за обединението на двете структури е описано в устава на РПЦ. Той дори съдържа отделна глава за т. нар. „Украинска Православна Църква“ (РПЦвУ). Той е създаден или по-скоро отделен от предишния устав в отделен параграф през 2017 г. По това време това изменение на устава на Руската Патриаршия беше представено като рупор на нейния църковен клон в Украйна като едно от изключителните постижения, което уж допълнително увеличава правата и независимостта на последната.

Всъщност подобна корекция на устава беше обусловена от законите на Украйна за религиозна организация с център, който се намира в страната на агресора. Страхът от бъдещи законови ограничения на дейността им у нас, принуди московското духовенство да прибегне до подобни трикове, за да си затвори очите пред украинското общество. За целта те бяха премахнати от списъка на други „самостоятелни и независими в управлението“ и издадени в отделна глава, където пишеше, че ръководният център на РПЦвУ се намира в Украйна.

Подобни машинации обаче изглеждат доста безсмислени и незначителни, както от канонична, така и от правна гледна точка. Същото би било, ако в Конституцията на Руската федерация имаше отделна глава, посветена на Украйна, в която да се отбележи, че ръководният център на Украйна се намира в Киев.

Сега нека разгледаме самия параграф и да видим, че РПЦ и нейният клон са обединени не само молитвено. Тази молитвена връзка се споменава само в параграф 6 на тази глава, който гласи, че „Името на предстоятеля се споменава във всички църкви на Украинската Православна Църква след името на Московския Патриарх и цяла Русия“. Същото се казва и в гореспоменатия устав на РПЦ. Затова искам още веднъж да подчертая, че прекратяването на споменаването на името на Руския Патриарх е само нарушение на една от разпоредбите на устава, а не прекъсване на всички връзки.

Параграф 9 по-нататък гласи, че „Епископите на Украинската Православна Църква са членове на поместните и епископските събори и участват в тяхната работа в съответствие с раздели II и III от този устав и в заседанията на Свещения Синод“. Това означава, че целият епископат на т. нар. „Украинска Православна Църква“, Московска Патриаршия е задължена да участва в работата на висшите ръководни органи наравно с всички останали архиереи на РПЦ, като те нямат никакви особени привилегии или съборно „право на вето“!

Решенията на съборите на РПЦ „са задължителни” за тях. Следователно, връщайки се към предположението, изразено по-горе, става ясно, че всякакви действия или решения на РПЦ относно Украйна стават обвързващи за всички представители на Руската Църква в Украйна.

С оглед на това възниква и друг въпрос, доста подобен на предишните два относно Митрополит Онуфрий. Как епископите на Руската Православна Църква ще могат да отидат в Москва за майския Архиерейски събор, дори и войната да приключи дотогава? Отговорът тук също е доста ясен. Всеки един от Архиереите на Руската Православна Църква в Украйна, който след толкова много убийства на мирни украинци, включително повече от сто деца, се осмели да отиде в Москва, ще бъде смятан за предател и диверсант!

В същото време, ако епископите не отидат в Москва, те вероятно ще попаднат под наказанието на Руската Православна Църква и нейния църковен съд. В крайна сметка, това е „съдът на Архиерейския събор, който е църковният съд от най-висока инстанция за Украинската Православна Църква“, което е предписано в параграф 12 на същата глава. Така ще може да се види истинското лице на целия епископат на Руската Православна Църква в Украйна. Така те ще покажат кое е по-важно за тях и кое е по-лошо: гневът на собствения им народ или наказанието от Москва.

И така, обобщавайки всичко по-горе, бих искал още веднъж да подчертая, че само премахването на всички споменати разпоредби е истинско доказателство за независимостта на Руската Църква в Украйна. Нарушаването на която и да е в този случай не засяга общото положение на руския църковен клон в Украйна. Единствено в светската сфера нарушаването на едно от условията на договора може да бъде основание за анулиране на самия договор. В случая такава резерва няма. Следователно всяко твърдение за „независимост“ при наличието и текущата документална фиксация на противоположното са само празни думи или обикновена лъжа, с която отново съвременните московски фарисеи се опитват да заблудят обикновените хора.