За Адолф Путин, Рибентроп-Лавров и Гьобелсина Митрофанова

Не смятам, че винаги най-простото обяснение е най-достоверното, макар че Бръсначът на Окам много често улеснява намирането на вярното решение. Но в същото време почти инстинктивно възразявам срещу преднамереното търсене на някакъв много сложен, дълбоко закодиран, съзнателно заложен и последователно провеждан замисъл.

Ето, и по отношение на Гьобелсина Митрофанова се заредиха комплексни, дълбокомъдри, конспиративни и многопластово аналитични разсъждения, дешифриращи за непосветените нейното поведение като функция на редица системни и структурни, синергийни и ентропийни обстоятелства!

Съгласен съм, че има несъмнени инструкции, идващи от Адолф Путин и Рибентроп-Лавров, които са допълнителни мотиватори за хулиганското, арогантно, мутреещо, праволинейно и на пръв поглед безмозъчно поведение на Гьобелсина Митрофанова. Всеобща констатация е, че колкото повече руското Външно министерство е под властта на корумпирания, по старчески похотлив, първосигнален и недостатъчно интелигентен Рибентроп-Лавров (впрочем, не само с дипломатическите си безобразия, но и със сластолюбието, повърхностното си напъване да изглежда умен, алчността, арогантността, тщеславието и слугинажа на новия Адолф, Лавров започва да става копие на Рибентроп, сякаш Рибентроп буквално се е преродил), толкова по-слаби и по-брутални, безпардонни и като слон в стъкларски магазин се държат навсякъде руските посланици.

При все това, с подобни нагласи към и оценки на поведението на Гьобелсина Митрофанова - че тя е просто функция на инструкции и указания - някак се оправдава поведението ѝ спрямо България.

Според мен нещата са далеч по-семпли. Ние имаме посланик на Адолф Путин, който (всъщност която) е безспорното дъно, до което е паднал един представител на чуждестранния дипломатически корпус в България! Ако някак определим досегашния най-слаб посланик, идвал у нас за последните десетилетия, то Гьобелсина Митрофанова е с пъти под него. С пъти!

Такова чудо не е било изпращано в България и самото ѝ присъствие тук е обида както за страната ни, така и за самата Русия. Гьобелсина Митрофанова е уникум – ограничен човек с ниска обща култура, невъзпитана до арогантност, без позитивна ценностна система, без поне минимален интелектуален капацитет, лишена от капка обаяние, ощетена от поне някаква женственост.

Да се търси умишлено за посланик възможно най-неподходяща и отблъскваща персона, пак трудно би се намерила такава, която да е приличаща поне отчасти на Гьобелсина Митрофанова. Свидетели сме на безпрецедентно лош избор и той говори за четири неща, свързани с Адолф Путин и Рибентроп-Лавров:

- Първо, те пет пари не дават какво която и да е държава мисли за тях и за Русия.

- Второ, те демонстрират, че техните критерии за избор на посланици не се базират на професионални качества и не се определят от рационални критерии, а от някакви други, идеално пасващи на създавания от двамата образ на силна, брутална, арогантна, агресивна Русия, която с отказ от спазване на правилата на световния ред търси признаване на статут на велика сила; Русия, която другите може и да не уважават, но трябва да се страхуват от нея.

- Трето, те пределно ясно съзнават, че поведението на тяхната Русия като монстър, който трябва да плаши и като мастодонт с газово-нефтена и ядрена бухалки, изобщо не е свързано с качеството на дипломатите и на дипломацията; общо взето почти в духа на Троцки от времето на болшевишката революция – каква ти външна политика, затваряме тази лавка и се стремим към световна революция. Е, чак към революция не, но към „передел“ на света – да. Чрез шантаж, чрез рекет, чрез изнудване, чрез взимане на цели държави като заложнички. Единственото друго чувство, освен страха, който Русия приема спрямо нея, е Стокхолмският синдром, а той в сферата на геополитиката може да бъде наречен и български синдром.

- Четвърто, те ни дават на нас българите да разберем, че не ни броят за живи или поне за достойни да мислят изобщо за нас, затова им е все едно кой ще бъде посланик у нас – може дори някаква случайна женица от партията на Жириновски.

Ето защо 90% от поведението на Гьобелсина Митрофанова си е чист, открит, пряк и директен резултат от нейните личностни дефекти и интелектуални дефицити. Тя има пълен карт бланш да бъде в България себе си и го прави на макс.

В заключение, ние не можем да променим нищо от визията, която Адолф Путин и Рибентроп-Лавров имат за света и мястото на тяхната Русия в него. Това е патология на геостратегията и циклофрения на геополитиката. България тук е безсилна да внесе каквато и да било корекция. Още повече днешната страхлива, боязлива, плашлива, треперлива България, която не смее дори символично да подкрепи военните усилия на Украйна в битката ѝ за своята независимост, в битката ѝ за региона на Черноморието, в битката ѝ за Европа, в битката ѝ за Запада.Но поне можем да прогоним Гьобелсина Митрофанова.

Да, на нейно място пак ще дойде някой сляп инструмент на безумната воля към разрушения и военни престъпления, престъпления към човечеството и геноцид на Адолф Путин и Рибентроп-Лавров. Но който и да дойде, ще е поне малко по-интелигентен, поне малко по-възпитан, поне малко по-дипломатичен и поне малко по-приемлив като излъчване от сегашната посланичка. По-лошо от това, което е тя, няма как да бъде. Тя наистина е дъното.

И възниква логичинят въпрос – защо точно на нас тя трябва да се случи?

Утре децата и внуците на днешните българи ще питат – как можаха правителството и президентът да я търпят, как можаха да понасят униженията, на които тя подлагаше България?

Поне в името на децата и внуците на днешните българи трябва да я изпратим незабавно обратно в Русия.

Не просто незабавно, но и немедленно!