От коя страна на Желязната завеса ще се окаже България?

Европа вече е разделена от нова Желязна завеса и за съжаление ще остане така в обозримо бъдеще. На запад е свободният свят, обединен в съюзите ЕС и НАТО. На изток е Русия, която се е превърнала в завършена военна диктатура, отричаща гражданските права и свободи.

Въпросът е от коя страна на тази завеса ще е България и дали ще остане на сегашното си място - членка на НАТО и ЕС. Този въпрос може да не изглежда толкова свързан с настоящето, но всъщност е ужасно спешен. Защото днес се формират обществените настроения, които в близко бъдеще ще се тестват от един или друг политически предприемач. Най-голяма отговорност за ситуацията - като във всяка демокрация - имат основните партии и избраници в НС и президентството: от тях зависи какви обществени настроения се формират.

Още новини от Украйна

Затова отговорът на въпроса за разположението на България спрямо новата Желязна завеса изисква решението на едно уравнение с четири политически константи и четири променливи. Колкото повече променливите изясняват своите позиции, толкова по-ясно ще става къде ще се окаже България.

Проевропейски и проатлантически константи

В прозападния лагер най-ясно позиционираната партийна структура е ДБ, която винаги е имала едни и същи разбирания и в момента настоява за скъсване с руската енергийна зависимост, както и за военна помощ за Украйна. На сходни позиции е всъщност и ПП, макар че те като основна управленска партия се опитват да запазят правителството с цената на определени компромиси. С компромиси или не, ПП е от западната страна на Желязната завеса, здраво стъпила в евроатлантическия лагер.

Последният сигурен участник в него, но с най-големи уговорки, е ДПС. На стратегическо ниво ДПС винаги е декларирало привързаност към европейските ценности и като цяло е действало в прозападна посока. В тактически план обаче, както и за удоволетворение на бизнес интересите на част от лидерите си, ДПС е влизало (директно или не) в сложни и проблематични връзки с руски партньори. Един от последните примери е поръчката на стойност стотици милиони левове от българската държава на руска фирма за удълбочаване на Варненското езеро до пристанището на Ахмед Доган. Тук не е мястото да се изяснява как се е случило това чудо и кой носи конкретната вина за изяждането на тази доста тлъста баница. Въпросът е, че апетит у ДПС има и този апетит е без граници: т.е. може да мине дори отвъд новата Желязна завеса.

Евразийски константи

Копнеещи по източната страна на Желязната завеса са формациите "Възраждане" и "Възход". За първата няма какво да се говори - положението около нея е напълно ясно и еднозначно. Ако за Волен Сидеров някой все пак би имал съмнение, че пламът и решимостта му са политически театър, то за лидера на "Възраждане" колебания няма: като един анти-Аспарух той планира и действа да върне българите там, откъдето са тръгнали. Някъде на изток.

За "натовския генерал" Стефан Янев нещата може да не са чак толкова кристализирали, но срещата му в настоящата ситуация с посланик Митрофанова разсейва мъглявините (поне за будните и зрящите).

Променливите

Хубавото е, че и четирите променливи към момента имат по-скоро прозападна стойност. Заради това България все още е от западната страна на новата Желязна завеса. Проблемът е обаче, че в позициите на променливите се наблюдават трепети и колебания, които формират опасни обществени настроения и наливат вода в мелницата на евразийските сили. Неслучайно тези сили регистрират ръст.

Променливата "Румен Радев"

През седмицата от президентството се обидиха на журналист от DW, според когото президентът на България говори едно в чужбина и друго в страната. Въпросът обаче не е толкова в липсата на консистентност. Радев лесно би могъл да стане и по-последователен и навсякъде да говори за необходимостта от запазване на зависимостта ни от руските енергоресурси, за лишаването на Украйна от военна помощ, за забавянето на членството на България в еврозоната и т.н. С такива позиции всъщност България бързо ще се изолира и маргинализира в ЕС и НАТО, а тези аргументи ще подготвят и проевразийски акции: референдуми, протести и т.н. Какво всъщност цели със своите позиции Радев - това е въпрос, който не може да бъде сметeн под килима на криворазбрани "национални интереси".

Променливата "Корнелия Нинова"

Същите разсъждения се отнасят и за БСП под ръководството на Нинова. Социалистите отстояваха до дупка тезата, че няма да изпратим и един патрон на Украйна, докато военните ни заводи отчетоха рекорден милиарден износ през първите месеци на годината. И тук проблемът не е в двуличието, а в това кое лице в крайна сметка ще избере левицата. Защото едно от лицата тегли към източната, а другото към западната страна на Желязната завеса.

Засега в БСП се самоуспокояват, че по душа са прозападни, но по електорат са произточни. И това според тях налагало известно стратегическо двуличие. Докато се успокояват с тези разсъждения обаче, електоратът им - третиран като произточен и системно убеждаван, че е такъв - си търси и намира автентични евразийски водачи. И наистина, докато червените говорители не спират да настояват, че хората си харесвали Путин, че любов към Русия и към диктатурата е горе-долу едно и също, че България трябва да е "неутрална" в сблъсъка между свободния свят и тиранията, не бива да се чудят, че избирателите им започват да предпочитат "Възраждане", "Възход" или направо руска окупация.

Променливата "Бойко Борисов"

Борисов е евроатлантик, разбира се, но по свой особен начин, който не му пречи да построи с три-четири милиарда български пари тръбопровод, удобен за режима на Путин. Когато Москва ни спря газа, Борисов благородно заяви, че ще подкрепи правителството, за да скъса веднъж завинаги с енергийната зависимост от Русия (за която той все пак не е съвсем невинен). Но наскоро Борисов ревна гръмовно, че правителството краде от хората, защото не купува газ директно от "Газпром", а търси алтернативи в краткосрочен и дългосрочен план. Каква тогава е позицията на ГЕРБ за газа след всички тези приказки?

Опасението е, че идеалът на Борисов е България да е контрабандистът през новата Желязна завеса. Да стои от западната страна, но да вкарва от изток я газ, я петрол, я дълбачка за пристанище, я каквото падне (срещу прилична комисионна). Простотата и хитростта на това решение са очарователни и е вярно, че е необходим определен натюрел и социално-политически опит за неговата реализация. Борисов притежава и двете.

Въпросите тук обаче са два. Първо, едва ли ще получим от партньорите си в ЕС и НАТО разрешение за подобна контрабанда, тъй като Борисов е позагубил обаянието си сред тях. Второ и по-важно - ако принадлежността ни към ЕС и НАТО се крепи на ползите от контрабандния ни бизнес, мястото ни от западната страна на Желязната завеса няма да е особено сигурно.

Неизвестната ИТН

Слави Трифонов и голяма част от колегите му са от поколението, за което европеизацията на България е безспорна ценност. Самият Трифонов нееднократно е заявявал, че за него ЕС и НАТО са вече направен, безвъпросен избор. Това е наистина хубаво, но проблемът с ИТН е, че те все още не разбират една от основните ценности на Европа - парламентарната демокрация. И така я упражняват, че голяма част от хората започват да изпитват отвращение от нея. При това тук не става дума толкова за факта, че ИТН вече разтуриха два парламента миналата година и трайно наложиха в НС език, който не прави чест на парламентите (а и на други заведения). Проблемът е по-дълбок - с действията си те не дават стабилен хоризонт, не очертават ясна управленска перспектива, а правят всяко едно решение като възможен край на правителството и идването на нови избори. Липсата на дългосрочна стабилност е нещо, което обслужва добре евразийските сили и създава условия, в които те могат да опитат да преместят България на изток.

Страната ни има шанса да реализира възрожденския идеал на Левски - да стане равна на другите европейски народи. Големите крачки са вече направени и повечето път е изминат: имаме нужда от едно-две десетилетия, в които да продължим да се възползваме от предимствата на членството в ЕС и НАТО. Но не бива да разчитаме само на шанса - има нужда от отговорни политици, които са константи, а не променливи в своите ценности и убеждения.

За съжаление има обаче и възраждания-менте, след които страната може да се върне в изходна, долна мъртва точка. И да попадне от страната на диктатурата, военизираното насилие и социално-икономическия примитивизъм при спускането на новата Желязна завеса. След което ще можем само да се надяваме, че в Ловеч отново ще се сглобяват "Москвичи".

Автор: Даниел Смилов