Глухият македонски прозорец

Всеки е виждал затънтен двор, между две-три сгради, на една от стените на които кварталните художници упражняват талантите си. Понякога по тези „глухи“ стени се появяват прозорци. На первазите им са изрисувани дори саксии с цветя. Точно това са българо-македонските отношения днес. „Преговарящите“ са стигнали до затънтения двор с рисувани прозорци, които не се отварят.

Професор Кирил Топалов повдигна леко завесата относно българските грешки в подхода на преговаряне и никой не го обвини в предателство. Аз който нямам неговите дипломи, но съм със същите корени и не отстъпвам по загриженост за Македония, на никой дори и на него, бързам да се включа в дебата за грешките. Този дебат е желателен, защото настоящето говорене не води за никъде.

Слабото място на правителството на Скопие е скалъпената македонска конституция, следствие на последната гражданска война. В нея се изброява етническия състав на новата държава. Цитирам: македонския народ съвместно с албанци, турци, власи, роми и други „националности“. Подобен тенденциозен параграф не може да бъде преглътнат от никаква българска политическа партия. Силна със своето присъствие в европейския съюз, с признат от Европа език и азбука, България изисква включването на „българско малцинство“ в основния македонски закон. В противен случай и при явното шикалкавене от страна на Скопие, българите отговарят с „НЕ“ и вдигат червения картон за преговори с Брюксел.

Тази позиция отговаря на настроенията на част от българското общество, защото българите имащи чувствителност към Македония, считат, че по този начин те защитават братята по брега на Вардар. Не бива да се пропуска обаче, че не е българско общество като цяло, което се вълнува от българо-македонските несгоди. Има наши сънародници, които този спор изобщо не интересува. Това означава, че разправията със Скопие е политически кокал, който само политиците стискат до болка. В Македония – същата работа. Има македонски граждани, от български произход, които са обърнали гръб на България. Има преследвани и дискриминирани, но има и безразлични. Политиците го знаят и хитруват. Искате българско малцинство? Спрете да биете ОМО Илинден и ние няма да чупим витрините на тия от Битоля. Равен мач ли е това? Не, защото се играе извън европейския терен. Подозирам също, че има хора, които потриват ръце пред българското твърдоглавие. Техен интерес е България да остане неразбрана и изолирана.

Историци, политици и преговарящи не са родени вчера, а са натрупали познания по време на две враждебни диктатури - българската комунистическа система и тази на маршал Тито. Нито едните нито другите не са практикували изкуството на диалога. Без него обаче не може.

Първото твърдение на привържениците на „Ветото“ е защитата на българските интереси? И Диоген да дойде и той няма да ги намери. Интересът на България и на Македония е да бъдат заедно! За да се реализира тази желана от доста хора мечта, отстраняването на пречките, които сърбоманите измислят може да се стори само с катерене по европейското скеле.

Оставям формата и почвам по същество. Българските управляващи се надпреварват в защитата на българското малцинство в Македония. Аз лично се съмнявам в тяхната искреност, а без нея нашите хора там ще си останат в „глуха защита“. Иска ми се да чуя, или да прочета, че в Македония гражданите с български корени се надигат с възторг от българската макар и късна защита. Подобно движение – няма и защо да има? Да предположим, че скопските управници „клекнат“ пред българските условия и впишат в конституцията – българско малцинство. Обзалагам се, че етикета „българин“ с нищо няма да подобри социалното равноправие на изявилите се като „наши“ там. Даже ще повиши дискриминацията срещу тях, защото България не се ползва с уважението, което заслужава. С етикет права не се защитават! „Българите“ в Македония и техните деца рискуват да бъдат завинаги изключени от държавни служби, министерства и…полиция! Вземете пример от българското ДПС! Създадено от хитреци, в съдбоносно за България време, това движение предвиди упрека, че защитава някакво турско „малцинство“! Официално те не са етническа партия. Неговите ръководители присаждат десетина етнически българи в избирателните списъци и за Брюксел проблемът е приключен. ДПС знаят, че думата „малцинство“ е изтрита от европейската конституция. Този термин за Брюксел не съществува. Защитават се местни езици и култура, но „малцинства“ – не! В Европа има поне три пласта защитници на "човешките права", което прави наименованието, та дори и "Движението" като цяло, напълно излишни. Всичко това в името на някакъв етнически мир, който никой не заплашва. ДПС продължава да държи капсулирани българските мюсюлмани и да пречи на тяхното приобщаване към реалния политическия живот.

Президентът Румен Радев изглежда неподготвен по въпроса с "малцинствата". Обиди несръчно ДПС, като намеси произход с гражданство и рискува да допусне нова грешка с Македония, ако защитава "наше" малцинство там. Има около него достатъчно съветници, които трябва да го информират коректно, за да не четем в чужди вестници критики, като последните публикувани в немската преса.

Създателите на Европа нямат нищо против България. Те са тези които са прокарали границите и са рязали в различни етнически общности. Започне ли се да се говори за немско малцинство във Франция или унгарско в Румъния, европейският чорап или съюз ще се разплете за часове. Още се чува ехото от каталунската борба за автономия. Брюксел отвърна с ледено безразличие на борбите в Барселона.

Странното в българския екип по македонския въпрос, между другото е мълчанието на професори като Топалов относно македонците в Егейска Македония, наричани елинизирани славофони. Явно от писане на научни трудове в Атина не му е останало време да прескочи до Флорина. Там в съседство с Битоля все още се говори диалекта на дядо му. На място, той със сигурност щеше да разбере, защо гърците не искат да чуят за „малцинства“. Поредното гръцко противоречие, което не е случайно, е предоставянето на мощите на Светите братя Кирил и Методи в София, в противоречие със стогодишната забрана на кирилицата в Гърция. Доказателство за наличието на "бели страници" в историческата и политическа реалност на Балканите, които пречат на разбирателството между хората.

Поради всичко това, Европа ще разбере българската позиция и несъмнено ще я подкрепи, само когато България изиска европейската конституция да бъде приложена от македонците в Скопие. Не може тяхната нация да бъде съставена от различни „националности“. Нацията е една и неделима, както е и територията на която се намира. Затова е излишно да се вписва българско малцинство, а задължително да се премахнат всички други! Само по този начин ще бъдат зачетени правата на българските потомци. Равнопоставени граждани на република Северна Македония, без значение на произхода и на религията им. По подобие на френските, гръцките и американски граждани. Основния европейски закон почива върху „Хартата на правата на човека“. Нито повече, нито по-малко.