Консултациите при президента: Какви сметки си прави Радев

Около консултациите при президента, свързани с конституционната процедура по връчването на мандата за съставяне на правителство, се създаде излишна драма и напрежение. Никаква полза няма за хората и за държавата като цяло от израждането на консултациите в борба за надмощие между Радев, от една страна, и ПП и БСП от друга.

Наранено политическо его?

Най-напред, ПП и БСП абсолютно ненужно, според мен, се отнесоха неуважително към президентската институция. Те решиха да не отидат на насрочените срещи с държавния глава, като аргументите, които изтъкнаха, за да поискат отсрочка, не звучат достатъчно сериозно. Актуализацията на бюджета, а донякъде и партийните съвещания са значими дела, ала тези обяснения сигурно са прозвучали за мнозина като несръчни оправдания, за да се прикрие крехко и наранено политическо его.

Радев може и да е критикувал неоснователно, за да не кажем нападал, ПП и БСП. Но конституционната процедура не трябва да става заложник на политически боричкания. Час по-скоро трябва да се изясни: ще може ли този парламент да роди ново правителство, та макар и „седмаче”, или ще се ходи на нови избори. Както се вижда от последното изследване на „Галъп”, над 60% от българите са на мнение, че настоящата ситуация (правителство, свалено с вот на недоверие, неясни политически и икономически перспективи) е проблематична. Най-много - над 40%, очакват да се реализира нов кабинет – с мандат на ПП.

Хората очакват действия

Като не отидоха на консултациите в понеделник от ПП оставиха впечатлението, че не оценяват достатъчно тези очаквания. А това може да се окаже тежка политическа грешка, която да отблъсне избиратели. Според мен, хората искат да видят действия - ясно поемане на отговорност, решителност, а не фасони и чупене на ръце.

Ако от ПП, а и от БСП бяха изтъкнали аргумента, че им е нужно повече време, но не за друго, а за да проведат предварителни разговори за състав и подкрепа за кабинета, едва ли някой би ги упрекнал. Но и това, задължително, трябваше да бъде направено учтиво, професионално. От своя страна, Радев реагира твърде детински, като също не остана длъжен на ПП и БСП. Той ги „отряза”, внезапно слагайки край на процедурата по консултациите. Излишно е да казвам, че президентът можеше да подскаже на политиците, че според него не са били на „нужното ниво”, но без подобни резки маневри.

За капак, вместо за мандата, Румен Радев и Тошко Йорданов превърнаха срещата във вторник в анализ на доскорошното българско вето върху РСМ и „френското предложение”. Йорданов и Радев взаимно си вдигаха топката по тази тема; явно се разбират добре по нея. Ясно е също, че тук има опит за заиграване с тези близо 60% от българите, според които „националните ни интереси” не са отчетени във „френската оферта”(„Галъп”). Стрелите на ИТН и президента като че летят в една посока – срещу ПП и всички останали (без „Възраждане”, разбира се), които гласуваха за падането на ветото. Остава Радев да връчи третия мандат на ИТН – само и само, за да унижи БСП и ДБ.

За какво се готви Радев

Да не би президентът да се явява на избори на есен? С кого, как – под маската на „Български възход”? Или пък обмисля да управлява съвместно с коалиция „Кремъл” („Възраждане”, „Български възход”, една „опитомена” БСП плюс, може би, възкръсналото ИТН)? Или пък си прави други сметки: да управлява със служебни правителства, като за целта, разбие на пух и прах и без това разнебитената партийна система, поощрявайки схватките в нея. Това би бил печален край на втория мандат на Радев. По-важното: това е страшна и срамна перспектива за европейска България. Наивно е да смятаме, че противоборството между президента, една или друга партия и техните лидери, може да изчезне с магическа пръчица. Явно е, че причините са по-дълбоки, че има сблъсък на политически визии; не става просто дума за дребнавост, за обидчивост.

Но в името на България, особено в този момент, когато страната е на ръба на тежка политическа криза, трябва да бъде обявено поне прекратяване на огъня, вместо студената война да ескалира в гореща.

Автор: Петър Чолаков