Конфликтът с Тайван: Пекин копира сценария на Москва

Действията на Пекин спрямо Тайван много напомнят на военните приготовления на Путин за войната срещу Украйна. Шефът на Кремъл седмици наред струпваше войски по границата и твърдеше, че това са просто военни маневри.

Стана точно това, което се очакваше: обратно на официалните твърдения, китайските военни маневри край бреговете на Тайван не приключиха в понеделник, 8 август. А коментатори в Китай определиха присъствието на китайската армия, бойни самолети и кораби, както и подводници в Тайванския проток като "новата нормалност", т.е. като трайно състояние.

Действията на Пекин много напомнят на военните приготовления на Путин за неговата война срещу Украйна. Шефът на Кремъл седмици наред струпваше войски по границата с Украйна и също така твърдеше, че това са просто военни маневри, а не подготовка за война.

Превъзходството не е гаранция за бърза победа

Армията на Си поставя въоръжените сили на малката съседна държава в постоянно състояние на тревога и стрес. Китайски кораби многократно нарушиха линията, която разделя териториалните води на Тайван и Китай. Тази линия се смяташе за неофициална граница между двете бивши воюващи страни, а днес отделни държави, и досега винаги е била зачитана. И китайските изтребители вече не се въздържат да нарушават тайванското въздушно пространство. Няма съмнение, че Народната република превъзхожда с много Тайван - като ресурси, численост на армията си и като издръжливост. В същото време обаче войната, започната от Путин срещу Украйна, показа, че превъзходството не е гаранция за бърза победа.

Тайван е съществена част от империалистическата експанзионистична стратегия на Си Дзинпин. Той обаче съвсем не се е прицелил само в демократичния остров: едновременно с военните маневри край Тайван китайското военно министерство обяви, че подобни 4-седмични учения ще се проведат и край Филипините, където Пекин също има апетити към определени територии. От месец март миналата година китайски наемници са окупирали части от островите Спратли. Пекин твърди, че те са китайска територия - твърдение, което Международният съд в Хага определи като грешно. Си не оспорва това решение на Хага, а САЩ междувременно увериха Манила, че ще подкрепят своя партньор, ако Пекин започне военни приготовления и срещу Филипините.

Китайската Комунистическа партия втвърди тона и срещу Вашингтон, за което свидетелства отказът от конкретни срещи и преустановяването на сътрудничеството в редица области, в това число във военната сфера и защитата на климата. Си, който не стои никак добре във вътрешнополитически план, се опитва да трупа червени точки с националистическа реторика пред своите сънародници, които страдат от лошата му Ковид-политика и срива на икономиката. За разлика от последната криза в Тайванския проток през 1995/96 година, явно Пекин сега нито ще изтегли частите си от района, нито ще прекрати провокациите си спрямо Тайван. Блокадата тогава продължи 8 месеца, преди САЩ да изпратят свой самолетоносач и да сигнализират недвусмислено, че са готови да защитават Тайван.

Никой не иска нова война

Ако с военните си маневри сега Китай отново блокира за дълги месеци тайванските пристанища, това ще бъде тежък удар за тайванската икономика. Още от първите дни на морската блокада танкери и товарни кораби изчакват края на маневрите, за да могат да стигнат сигурно до тайванския бряг.

Пекин в момента копира сценария на Москва. Затова не бива да ни учудва, ако от генералната репетиция произлезе нещо повече, а Си реши да нападне демократичния остров. Китайският лидер има интерес да направи това още преди 20-ия конгрес на партията през октомври, тъй като само така той ще блесне като успешен главнокомандващ. Това ще увеличи шансовете му за трети мандат, а с това и за пожизнена власт.

Никой не желае още една война - нито в Тайван, нито където и да било другаде по света. Но би било не особено мъдро, дори много глупаво, ако не се готвим за възможна китайска инвазия.

***

Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета за етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.