Фаталната зависимост на Германия от руския газ

Германия трябва бързо да намери начин да се избави от тази своя зависимост: миналата година 55 процента от вноса на природен газ са били от Русия. Освен това Германия е отдала газовите си хранилища на руския концерн "Газпром", а друга руска компания - "Роснефт" - е мажоритарен собственик на рафинерията в град Шведт, която осигурява горива за източните германски провинции.

Икономиката и политиката съвместно залагаха все повече и повече на вноса на енергия от Русия, посочва в своя анализ на ситуацията енергийният експерт от брюкселския мозъчен тръст "Брьогел" Георг Цахман. Още през 1970-те години бе построен първият газопровод от Сибир, подтикван от "Рургаз" и BASF, които тогава усилено търсеха партньори в Русия за внос на евтин газ.

Заслугите на Шрьодер

Когато след това различни партньори, обединени под името "Северен поток", вече планираха първия газопровод по дъното на Балтийско море, тогавашният германски канцлер Герхард Шрьодер заяви убедено: "В пряко партньорство с Русия Германия осигурява голяма част от енергийните си нужди за десетилетия напред".

Седмици по-късно той загуби изборите, но, както е добре известно, си намери доходоносни занимания в "Газпром". Неговата наследничка на канцлерския пост Ангела Меркел продължи газовото партньорство - включително след руската анексия на Крим и разправата на Путин с Алексей Навални.

По същото време няколко източноевропейски държави, САЩ и Европейският парламент (ЕП) призоваха Германия да спре строителството на "Северен поток-2" с аргумента, че Русия може да използва зависимостта от руските доставки като оръжие. Днес знаем отлично, че тези опасения са били повече от основателни.

Защо никой не се е вслушал?

Бившият германски министър на икономиката Петер Алтмайер казва, че Украйна и други източноевропейски държави са се обявили против "Северен поток-2", но не и срещу доставките на руски газ като цяло. Но той е трябвало да преминава през Украйна - не само заради транзитните такси, а и защото украинците са си правили сметката, че така те ще бъдат по-добре защитени срещу нападение от Русия, допълва Алтмайер.

За него това е показателен пример как сегашната дискусия за зависимостта от Русия понякога се опростява. В тази връзка политикът от ХДС припомня провалените опити за изграждане на терминали за втечнен газ: по думите му политиците са били готови да осигурят необходимите средства, но проектите изобщо не са напреднали, тъй като нито една компания не е пожелала да се обвърже дългосрочно.

Какви са допуснатите грешки?

През 2014-а година на "Газпром" бе позволено да поеме най-голямото газохранилище на "Винтерсхал", дъщерно предприятие на концерна BASF. Това стана с активната подкрепа за от страна на тогавашния германски министър на икономиката - социалдемократа Зигмар Габриел - и въпреки редица предупреждения.

Политиците допуснаха фатални грешки, казва икономистът Юрген Кюлинг. Пред "Тагесшау" той посочва, че не е лошо на един либерализиран енергиен пазар да има конкуренция, защото тя сваля цените. Много важно в случая е да се взема предвид и факторът "енергийна сигурност". Задача на държавата е да провери на коя компания може да се разчита и на коя - не, казва той.

През 2002-а година пък Е.ОН и "Рургаз" се сляха въпреки резервите на две комисии - за защита на конкуренцията и срещу монополите. Но тогавашното германско правителство от социалдемократи и зелени се наложи, макар малко или много да възникваше монопол на газовия пазар: години по-късно газовият бизнес беше изваден от Е.ОН и бе създадено дружеството "Унипер". Съвсем наскоро то трябваше да бъде спасявано от фалит с държавни субсидии. В същото време не се търсеха алтернативи на руските газови доставки, например чрез инвестиции в инфраструктура за втечнен газ.

Какво може да се подобри?

Трябва ли да се направи стъпка назад към по-малко либерализиран пазар, под мотото "повече държава, по-малко пазар"? Както е например във Франция, където държавата отново пое изцяло енергийния доставчик EDF?

Решаващо е не дали доставчиците са частни или държавни, а какви правила действат в сектора, казва енергийната експертка Корнелия Халер. Трябва и да си отговорим на въпроса готови ли сме като потребители да платим и по-висока цена за енергийната си сигурност. Т.е. да не купуваме само от най-евтиния доставчик и независимо от това дали е надежден партньор.

При всичките трудности на пазара сега не бива страните да изпадат в нов енергиен национализъм, предупреждава икономистът Георг Цахман от "Брьогел". Енергийният обрат, при който токът ще добива все по-голямо значение, е възможен само ако държавите си сътрудничат. Освен това една ренационализация би го направила значително по-труден и по-скъп. Ще рече: когато мислим как да задоволим енергийните си потребности на фона на грешките от миналото не бива да изпускаме от очи дългосрочната перспектива. Всъщност това също е една от поуките от фаталната зависимост от руския газ.