Новата истерия „Газ до дупка“. А истинската цел?

Да не си помислите, че съм станал и аз газов експерт: просто с удивление наблюдавам поредното медийно истеризиране на гражданството.

Помните как беше последните две години: всеки ден Ковид - ще умрем, няма да умрем, ще ни чипират, няма да ни чипират. Е, сега медиите са в режима „газ до дупка“. Не знам дали си мислят, че с тия монотематични ужаси печелят публика, не знам и колко време успява да задържи вниманието такава тема, преди да пуснат нова.

Още новини от Украйна

Медийната истерия

Разбира се, има и благородно обяснение: добре уплашени, българските граждани ще сложат маски и ще се ваксинират срещу Ковид. Или сега, при кризата с газа: Софийска община ще се стресне и ще вземе мерки да подсили електроинсталациите, в случай че останем без парно. Ще почнем да мислим за пестене на енергия и да монтираме слънчеви панели на покривите. Бизнесите ще се замислят за замяна на газа с нещо по-евтино… Е да, ама нашенци нито се ваксинираха, нито чувам за енергийни мобилизации.

Медийната истерия не ражда разбиране и мислене за разумни действия, а само предизборно разделя обществото. Защото свещен принцип на медийните дебати у нас е „всички гледни точки“, където медията безстрастно наблюдава политическия пинг-понг. Има ли танкери? Колко би струвал руският газ? Има ли пари в държавата?.. Ами фактите зависят от госта, водещият няма право на мнение.

Любим жанр на говорителите е да идват в студията с някакви листове, които размахват пред камерата. Не видях нито една редакция, която до следващия ден да провери тези малко карикатурни нагледи и да ни обясни фактическата страна на спора (ако съм пропуснал някоя, моля за извинение). В последна сметка ще стане като с Ковида, когато в парламента влязоха две динайърски партии и темата ни отмиля. Колко партии ще яхнат сега „Газпром“, скоро ще видим.

Геополитическата миризма на газа ще е в центъра на тези избори. Служебното правителство обвинява Асен Василев в идеологизиране на енергетиката, но провали сделката с танкерите май поради чист антиамериканизъм, който много се котира сред левите. Представете си, че то продължи в тази посока и през октомври сме изцяло зависими от руските газови полит-капризи. Съставяме правителство, което не се харесва на Митрофанова и хоп - няма газ за зимата. Докато не излъчим управление по вкуса на Кремъл. Това напълно би отговаряло на доктрината „Брежнев“ за ограничения национален суверенитет на социалистическите братя.

Заплахата от геополитически завой е чудесна възможност за проевропейските сили да се обединят, макар и да не е ясно още срещу кого. Все пак служебното правителство няма да се явява на избори, а до новите леви, проявяващи странна симпатия към руския нацизъм, се нарежда и БСП, потенциален съюзник в реформите. Сигналите откъм ГЕРБ са противоречиви - боричкането с ПП май замъглява идеологическия им фокус и правят невъзможна обща декларация срещу промяната на геополитическия курс на страната. В един Фейсбук виц, журналисти питат Борисов: „Боите ли се, че ще сме на студено тази зима?“, на което той отговаря „Боя се аз да не съм на топло“.

Опасен прецедент

Не знам дали живеем в един и същи свят. На няколкостотин километра оттук се води империалистическа война, разрушават градове, избиват деца, прогонват една трета от населението на Украйна, а по телевизора едни политици ми правят сметки за това, че еди-кой си газ бил 10 лева нагоре или 20 лева надолу. Това ли ни е проблемът? Навлязохме в нова Студена война; дори бойните действия да спрат до няколко месеца (оптимистично), отношенията с Русия няма да се възстановят с години, защото новата империя разруши самите основи на международния ред, граден с мъка след 1945. В тази кризисна ситуация правителството на Петков намери някакви решения - дали са били най-добрите не знам. Но да отречеш правото на българското правителство да взима мерки в изключителни обстоятелства е много опасен прецедент. Как ще постъпят следващите управници, изправени примерно пред земетресение, ако знаят, че за всяка форсмажорна мярка ще им бъде търсена съдебна отговорност (съдебна отговорност някои искаха и за Ковида, нали помните?). Ще си мрем и това е.

Тук възкръсна и комунистическата омраза към търговеца, наричан в газовата война „посредник“. Ами паразити са, нищо не произвеждат, само смучат народна кръв. И ако има търговци, значи непременно трябва да има корупция. В тази патриархално-марксистка визия следва да си купуваме доматите от съседа, а всичките търговски вериги да бъдат забранени. Разбира се, че търговците могат да спекулират, например като правят картели, но по същия начин могат да злоупотребяват и производителите, а най-вече днес злоупотребява политическият режим в Кремъл, който играе с Европа на спри-пусни, за да вдига цените.

Лично мен ме убеждават онези експерти, които казват, че търговията с газ просто трябва да се либерализира, като се закрие държавната „Булгаргаз“, а защо не и самия енергиен холдинг. Да се оставят частни търговци, наши и европейски, да доставят суровината на конкурентни цени и наместо да се подкрепят закъсали държавни дружества, парите да се насочват към нуждаещи се.

Вижте, въпросът е принципен. За определена стока ли става дума или за нещо друго? Работодателите проплакаха пред така наречения щаб, че са готови да плащат до 250 лева на мегават. А защо утре строителните фирми да не заявят какви точно цени искат за цимента? Ресторантьорите – за ракията? Лично аз искам нов мобилен телефон, ако искате да се обединим за протест пред правителството с искане на таван за айфоните.

Позицията на работодателите би била легитимна, ако имаше формата на молба: моля подкрепете ни, цената на тази суровина много се вдигна. Но не, те поставят условия, дори си позволяват да разсъждават геополитически. И какво остава на г-н Донев, освен да ходи да целува ръцете на „Газпром“? Е хубаво, ще оцелеят няколко пекарни, но какво ще стане с държавата? Впрочем пречи ли им някой сами да си купуват газ от прокълнатите търговци-посредници, това не разбрах.

Каква част от информацията ни се поднася

Целият този медийно-газов апокалипсис показва основния принцип на популизма: на английски го наричат cherry-picking, т.е. подбиране на онези парчета информация, които ти изнасят. Газпромчиците не спират да повтарят, че щом Германия купува в рубли, можем и ние. Само че това, което Германия прави, е съгласувано с Европейската комисия, която взима предвид голямата зависимост на Германия от руски газ и огромната ѝ важност за европейската икономика. Ако Германия спре, спират много от нашите производства и тогава ще има още по-голям плач, нали така? Дали в рубли плащат държавни или частни дружества вероятно също има значение.

За България газът има малка роля и може лесно да се компенсира, което ни поставя в различно положение. Помислете и за контекста на нашият опит да се измъкнем от общата солидарност в омиротворяването на агресора. Страната ни получи дерогация за покупки на руски нефт; защо я искахме не знам, но е факт, ние сме единствената страна с излаз на море, която купува от Русия. Отказахме да даваме оръжие на Украйна; да даваме, не да продаваме, нали разбираме, че първото е политически акт на солидарност, а второто - егоистично използване на ситуацията? Ние сме страната, която три години изнервя ЕС с ветото си за Северна Македония, та заради нас направиха опасен прецедент вкарвайки историята в преговорите за разширение. Ние сме известни като троянски кон на Русия в Европа, страна, която дори националния си празник е посветила на победата на руския цар, чийто паметник краси центъра на столицата на няколкостотин метра от шмайзера на съветския окупатор.

Разбира се, ще ни обгазяват активно до изборите: димната завеса заличава нюансите и очертава едни героични силуети, вплетени в чутовна геополитическа битка. А разни подробности като съдебна система, болници, пътища, армия, полиция - те просто ще изчезват от погледа.

Автор: Ивайло Дичев