Меркел или Ердоган - кой заслужаваше повече наградата?

Бившият германски канцлер Ангела Меркел беше отличена с наградата за мир на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) заради приема на голям брой бежанци по време на бежанската криза. Меркел е удостоена с отличието за "смелото решение" да приеме от 2015 г. над 1,2 милиона бежанци от държави като Сирия, Ирак, Афганистан и Еритрея, обяви председателят на журито на наградата Денис Муквеге, цитиран от Евронююз. Според Муквеге щедрото приемане в Германия на бежанците е "оставило урок за историята", пише БТА.

Генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле също изказа високата си оценка за усилията на Меркел на фона на бежанската криза и заяви: "Страданието е универсално. Затова и решенията за облекчаване на страданието трябва да са универсални. Да осигурим мир означава да отворим вратите за онези, които страдат". Засега не е известно кога ще бъде връчена наградата на бившия канцлер на Германия. В Турция, която понастоящем осигурява убежище на тройно повече сирийски бежанци от приетите в Германия, отличието на Меркел остави горчив привкус, пораждайки усещане за несправедливост и недооцененост.

"ЮНЕСКО предостави наградата си за мир на Меркел, аргументирайки се със смелостта ѝ да приеме 1,2 милиона бежанци, и пропусна да забележи приема на 3,6 милиона сирийци в Турция", писа в. "Акшам". Турското печатно издание напомни, че именно Турция е страната, приела най-голям брой бежанци в света. "Турция осигурява подслон на 3,65 милиона сирийски бежанци. Дори броят на бежанците в Ливан и Йордания е по-голям от този в Германия. Ливан е приел 1,7 милиона, а Йордания над два милиона бежанци", напомня вестникът.

Друго турско издание - в. "Айдънлък" - нарече наградата "нелепа" и добави, че при това положение "(турският президент Реджеп Тайип) Ердоган трябва да получи най-малко четири награди", след като Турция е приела близо 4 милиона сирийски бежанци. "Безсрамие на ЮНЕСКО!", гласеше заглавие по темата на в. "Стар", според който организацията дори не споменала името на Турция, независимо от факта, че в страната живеят общо 5,5 милиона бежанци от различни националности, най-вече сирийци, а в последния доклад на Европейския парламент от 2021 г. е призната ролята на Турция като домакин на най-голям брой бежанци в целия свят.

Несъмнено подкрепата за бежанците струва немалко както на германския, така и на турския лидер. В Германия, членката на ЕС, приела най-голям брой бежанци, политиката на Меркел предизвика бурни обществени реакции, при това не само вътре в страната, но и в ЕС като цяло. Решението през 2015 г. на Ангела Меркел да отвори границите на Германия, а с това и на цялото Шенгенско пространство за бягащите от конфликта в Сирия, доведе до невиждан възход на известната с антиимигрантските си позиции партия "Алтернатива за Германия", която на изборите през 2017 г. се издигна до положението на водеща опозиционна сила, а рейтингът на Християндемократическия съюз на Меркел спадна. Това решение спечели на Меркел овациите на международната общност, но немалко са тези, които го определят като най-голямата грешка в политическата ѝ кариера.

В Турция приемът на милиони бежанци от Сирия също създава проблеми за управляващите в момент, когато населението на страната преживява тежки времена на фона на сриващия се жизнен стандарт. Турската инфлация достигна рекордни нива - миналия месец Турция отчете инфлация от близо 80 на сто на годишна база. Това неизменно засилва и обществените настроения срещу бежанците в страната, превърнали се вече и в предмет на предизборни диискусии в контекста на задаващите се на хоризонта избори през лятото догодина.

Според последните официални данни, представени миналата седмица от министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, понастоящем в страната живеят 3,65 милиона сирийци, от които 3,22 милиона имат статут на бежанци. Запитан за броя на онези, които са получили гражданство, и за сирийците с право на глас в Турция, Сойлу каза, че 211 хиляди сирийци са станали турски граждани, а гласоподавателите сирийци наброяват 120 хиляди. Връщането на сирийците в родината им породи оживен обществен дебат, като редица опозиционни лидери увериха, че дойдат ли на власт ще се погрижат това да се случи, а за правителството на Ердоган въпросът с бежанците от Сирия се превърна в още едно предизвикателство преди изборите.

Макар че турският президент говори с гордост за успешния прием, осигурен от страната му на сирийците, и често критикува развитите държави, че не правят достатъчно, за да подкрепят хората, бягащи от война, растящото обществено недоволство е сигнал за негативите, които въпросът причинява на правителството, и то в момент, когато управляващите силно се нуждаят да консолидират подкрепата си. Според социологическо проучване на агенция Оптимар, осъществено на 12-15 август, сирийските бежанци са вторият най-голям проблем за турците след икономическите неволи. Резултатите от анкетата, оповестена вчера от журналиста на в. "Хюриет" Абдулкадир Селви, показват, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР) запазва позициите си на водеща сила с 37,2 процента подкрепа, следвана от Народнорепубликанската партия (НРП) с 26 на сто. Според него първият въпрос, който ще определи резултатите от предстоящите избори, е икономиката, в т.ч. скъпотията и безработицата, а вторият са сирийците в Турция.

"ПСР трябва да върне икономиката в релсите по пътя към изборите през 2023 г. и да преодолее реакцията в обществото по отношение на сирийците", казва Селви, който е известен с контактите си в правителствените среди. Друго изследване, на агенция BUPAR, цитирано от "Джумхуриет" и осъществено в края на юни, показва, че огромното мнозинство от турците - 87,3 процента - искат сирийците да се върнат в родината си, а едва 6,2 процента са отговорили на въпроса дали сирийците трябва да се върнат в собствената си страна, като са казали да останат в Турция. Същевременно 84,5 на сто от турците смятат за неправилно предоставянето на турско гражданство на сирийците, показва същата анкета.

Няколко турски опозиционни партии редовно призовават за връщане на милиони сирийски бежанци в Сирия. Основната опозиционна НРП също заяви неотдавна, че ако дойде на власт след парламентарните и президентски избори през юни 2023 г., всички сирийци ще трябва да напуснат Турция "в рамките на две години".

Мерал Акшенер, лидерката на националистическата “Добра партия”, друга водеща опозиционна сила в Турция, постави въпроса с бежанците в контекста на опасността от промяна на демографския облик на Турция след няколко десетилетия, ако сирийците се задържат в страната. "Ако сирийските мигранти не бъдат върнати обратно и останат в Турция, при високия ръст на раждаемост, който има при тях, ще се окаже, че само след 30 години 35 милиона от населението на страната ще бъде със сирийски корени", предупреди тя. На този фон през май президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че се работи по проект за изграждането на жилища в 13 региона на Сирия, където да се завърнат близо 1 милион сирийци. По думите му около 500 хиляди сирийски бежанци вече са се завърнали в сформираните зони за сигурност в арабската страна. Няколко дни по-късно обаче той успокои, че никога няма да върне насила бежанците в Сирия.

"Ще защитаваме докрай нашите братя, прогонени от войната в Сирия (...). Никога няма да ги изгоним от тази земя", заяви турският президент, като осъди изказванията на опозиционните лидери, които редовно призовават сирийците да бъдат върнати. "Вратата ни е широко отворена и ние ще продължим да приемаме (сирийците). Няма да ги върнем в устата на убийците", каза тогава Ердоган, визирайки режима на президента Башар Асад в Дамаск, предаде АФП. В последно време обаче Ердоган и правителството му смекчават отношението си към сирийския режим, а това би могло да се отрази и на политиките по отношение на сирийските бежанци в Турция - парлив въпрос за турската общественост, с който Ердоган изглежда ще трябва да се заеме преди изборите.