Познати физиономии, изненадващи фаворити и лавина от обещания

На 25 септември Италия избира нов парламент. По принцип изборите трябваше да са догодина, но до предсрочен вот се стигна след падане на правителството на националното единство, ръководено от Марио Драги. До оставката на правителството през юли пък се стигна, след като по време на вот на доверие за правителството, проведен в Сената на италианския парламент, три от партиите в управляващата коалиция се въздържаха да гласуват и това бяха трите водещи сили в кабинета - антисистемното "Движение 5 звезди", крайнодясната партия "Лига" и дясната консервативна партия "Форца Италия", пише БТА.

Това ще бъдат първите избори, на които ще се гласува за намален състав на двете парламентарни камари – Камарата на депутатите и Сената. В Камарата на депутатите вече вместо 630 парламентаристи ще има само 400, а в Сената вместо 316 сенатори ще има само 200. Това ново правило влезе в сила с реформа на конституцията през 2020 г. Италианците се надяват, че тези промени ще намалят политическата парализа в парламента, където при по-голям брой депутати и сенатори прокарването на законите беше доста бавен процес.

Вотът протича и по смесена изборна система, съгласно "закона Розато", влязъл в сила през 2018 г. Това означава, че 61 процента от местата в Камарата на депутатите и в Сената се определят по пропорционалната система (тоест 245 места в Камарата и 122 в Сената), а 37 процента от местата се определят чрез мажоритарна система с гласуване в един тур (тоест 147 места в Камарата на депутатите и 74 места в Сената ). Два процента от местата в двете камари (тоест 8 места в Камарата на депутатите и 4 места в Сената) се определят от гласуването на италианските граждани, живеещи в чужбина. Те гласуват по пощата по пропорционална система с преференциален вот. На изборите ще се явят три основни предизборни блока, а антиситемното "Движение 5 звезди" както и преди четири години, ще се яви само. Ще има и още няколко по-малки предизборни формации.

В дясното пространство предизборният блок включва четири партии. На първо място в него е дефинираната като крайнодясна, суверенистка, популистка, неофашистка или пък постфашистка партия "Италиански братя" на бившата министърка на младежта в четвъртото правителство на Силвио Берлускони - Джорджа Мелони, която през последните четири години беше единствената политическа сила, останала в опозиция на трите правителства, управлявали Италия през този период – двата кабинета на Джузепе Конте и този на Марио Драги. В десния предизборен блок влиза и крайнодясната партия "Лига" на бившия вътрешен министър в първото правителство на Конте - Матео Салвини, както и десноцентристката и изповядваща либерален консерватизъм партия "Форца Италия" на четирикратния премиер на Италия Силвио Берлускони. В тази коалиция е и малко познатата извън Италия формация на Маурицио Лупи "Ние умерените", дефинираща се като десноцентристка и либералконсервативна. Лупи едно време беше част от лагера на Берлускони, но после премина в редиците на левоцентристите и беше министър на транспорта и инфраструктурата в правителствата на демократите Енрико Лета и Матео Ренци.

Според допитване на ИПСОС от 1 септември в редиците на десния блок на водеща позиция е партията на Мелони с 24 процента, следвана от "Лига" с 13,4 процента и "Форца Италия" с едва 8 процента. Партията на Лупи е с незавидния 1 процент. Тази ситуация се различава доста в сравнение с изборите през март 2018 г. Тогава десноцентристкият блок, в който влизаха пак партиите на Мелони, Салвини и Берлускони заедно с друг по-малък коалиционен партньор, извоюва общо 37 процента. По отделно тогава "Лига" получи 17 процента, партията на Берлускони - 14 процента, а тази на Мелони едва 4 процента. Преди четири години "Лига" доминираше в десноцентристката коалиция, но това, че тя влезе в странно коалиционно правителство с антисистемното "Движение 5 звезди" през 2018 г. – първото правителство на Конте - не се хареса на много от нейните избиратели, възприели това като предателство към крайнодесните идеи и към другите партии в дясната коалиция, останали в опозиция на управляващите. "Лига" освен това не успя да запази за дълго присъствието си в редиците на управляващите, което пък отблъсна онези нейни избиратели, харесали идеята да видят партията си начело на властта. През изминалите четирите години партията на Берлускони пък успя да изгуби също доста от рейтинга си заради представянето си първоначално като не особено убедителна опозиционна сила, а после и заради засенчването ѝ в коалиционното правителство на Драги, в което тя влезе, от такива сили, като "Движение 5 звезди", Демократическата партия и "Лига". От предишните избори досега най-голям възход в дясното пространство беляза партията на Мелони (от 4 процента на 24 процента) именно благодарение на твърдата и последователна линия, която тя съумя да запази - постоянна опозиция на двете правителства на Конте и на това на Драги, без противоестествени изкушения за влизане във властта, и конструктивна подкрепа за управляващите (по-точно за кабинета на Драги по някои въпроси), като например този за подкрепата за Украйна и твърдата линия спрямо Русия.

На тези избори десноцентристкият блок се явява с обща програма, озаглавена "За Италия. Рамково споразумение за едно десноцентристко правителство". Тя включва общо 15 раздела. Отделно всяка една от партиите в коалицията представи свои собствени предизборни идеи и програми. В общата програма дясната коалиция потвърждава, че Италия ще остане неделима част от Европа, от Атлантическия алианс и от Запада, но същевременно ще се бори за повече Италия в Европа и в света. Това обещание прилича доста и на усилията на президента на съседна Франция Еманюел Макрон да работи за повече Франция в Европа и в света, посочват анализатори. Външната политика на Италия при десницата ще бъде фокусирана върху защитата на националните интереси, а дипломатическата роля на Италия ще бъде засилена, но страната ще продължи да зачита международните съюзи и поетите ангажименти, като например този пред НАТО за отделяне на повече ресурси за отбраната, или този за подкрепа на Украйна пред руската инвазия, както и за подкрепа на всякаква дипломатическа инициатива за намиране на решение на конфликта. Десницата обещава и пълна подкрепа за процеса на европейска интеграция, но иска и един по-политически и по-малко бюрократичен ЕС. При обсъждането на европейски законодателни въпроси Италия обаче ще брани националните си интереси в светлината на промените в международен контекст, по-специално по въпроса за екологичния преход, се отбелязва още в програмата на десния блок. В нея десницата заявява и намерение да утвърди централната роля на Италия в Средиземноморския регион и да предложи европейски план за развитието на африканския континент с цел постигане на политическа стабилност на социо-икономически напредък, което би намалило и миграцията оттам към ЕС, в частност към Италия. Десницата подчертава също и, че ще се бори за защитата и популяризирането на класическите и юдеохристиянски, исторически и културни корени и идентичност на Европа. Именно това намерение бе възприето от някои като заплаха за европейското многообразие, като намек за расистки отклонения, като анти-ЛГБТ реторика. Десницата освен това заявява намерение и за ревизия на европейския Пакт за стабилност с цел прилагане на политики на стабилен и траен растеж и пълна заетост.

По отношение на стратегическата инфраструктура на Италия и ефективното използване на европейски средства, десницата говори за постигане на съгласие с Европейската комисия за ревизията на Националния план за постпандемично възстановяване на страната заради променените условия, нужди и приоритети. Това се възприема от някои италиански политици от левицата като риск Италия да изгуби средствата по европейския спасителен план. ЕК вече одобри плана на Италия в настоящия му вид. Евентуално преразглеждане ще отнеме време и не е ясно дали ЕК ще се съгласи с новите неща, включени в него по желание на десницата. Това забавяне би лишило страната от важни европейски ресурси за възстановяването, за реализирането на енергиен преход и на големи инфраструктурни проекти и в крайна сметка за превръщането на Италия, както иска десницата, в по-конкурентна страна спрямо останалите европейски държави. Сред проектите за постигане на тази цел е този за модернизиране на съществуващата инфраструктурната мрежа, в частност за развитие на високоскоростната железопътна система на Италия чрез свързването на Севера със Сицилия посредством реализирането на дългоочаквания мост над Месинския проток. Десницата иска и разпространението на широколентовия интернет още повече в страната и ефективното използване на европейски средства за париране на ефекта на увеличените цени на горивата и енергията и на продуктите от първа необходимост.

В програмата си десницата говори и за извършване на институционални реформи, сред които въвеждане на пряк избор на президент. Сега държавният глава се избира тайно от депутатите в парламента. Последните президентски избори през януари показаха обаче недостатъците на тази система и спешната нужда от реформа. Тогава на изборите след няколко неуспешни тура в крайна сметка парламентаристите предпочетоха да преизберат президента Серджо Матарела, който дори не искаше това, за да избегнат политическата парализа, след като нито десницата, нито левицата успяха да консолидират подкрепата си за друг общ кандидат и след като не беше постигнат консенсус между политическите блокове за надпартиен кандидат. Преките избори на президент ще станат възможни обаче чрез реформа на италианската конституция. Ако десницата спечели две трети мнозинство в парламента, тя ще може да задейства този процес на реформа, но ако не постигне такъв резултат на изборите, ще е нужен референдум по въпроса.

Десницата се обявява и за реформа на съдебната система, за промени в данъчната система, така че тя да бъде справедлива за всички, като тук десните обещават намаляване на данъчното бреме за семействата, фирмите и самонаетите работници и борба срещу укритата собственост. Сред данъчните облекчения, предвидени от десницата, ще има такива за компаниите, които наемат най-много служители и допринасят за намаляване на безработицата в страната. Десницата предвижда и разширяване на обхвата на приложение на плоския данък.

Десницата обещава да работи и за насърчаване на раждаемостта, за по-малко ДДС върху продуктите и услугите за деца, за създаване на повече ясли, за подкрепа за младите майки, за политики, които ще помогнат на бащите и на майките да съчетават работата с отглеждането на деца, за подкрепа на разведените родители.

Десницата обещава да работи за подобряване на сигурността в италианските населени места чрез повече квартални полицаи, повече полицаи по улиците и повече видеокамери. Десницата обещава борба с феномена "бандите на непълнолетни", засилване на системите за киберсигурност, борба с насилието срещу жени, борба с мафията и тероризма, борба с всякаква форма на антисемитизъм и ислямизъм, борба с наркотрафика.

В областта на борба с незаконната имиграция и на управление на законните имиграционни потоци, десните обещават социално и трудово интегриране на имигрантите с уреден статут на пребиваване в страната. Десните обещават защита на националните и европейски граници и говорят за съгласувана с властите на северноафриканските страни блокада на плавателните съдове на трафикантите, превозващи незаконни мигранти през Средиземно море. Десницата планира и да работи за създаване на горещи точки извън европейската територия, но управлявани от ЕС, на които мигрантите ще изчакват, докато в ЕС се разглеждат техните молби за предоставяне на убежище. По отношение на непридружаваните непълнолетни мигранти десницата обещава повече финансови средства на общините за справяне с този проблем.

В областта на здравеопазването в програмата на десницата са заложени повече мерки в подкрепа на превантивната медицина и за наемане на повече лекари в провинцията, които да са по-близо до населението. Десните ще актуализират плановете за действия при пандемии и националния здравен план. Те обещават борба с пандемията от Ковид-19 чрез насърчаване на правилно поведение и адаптиране на учрежденията и транспорта, но без да се стига до ограничаване на индивидуалните свободи. Последното ще се понрави на доста италианци, преживели през 2020 г. и 2021 г. месеци на частични или пълни локдауни, на рестрикции, свързани със зелените сертификати за ваксинация срещу Ковид-19. Десницата обещава и преразглеждане на националния онкологичен план. По време на двете години на пандемия в Италия се появиха доста разкази за забавено онкологично лечение именно заради фокусирането върху борбата с ковида, което повдигна въпроса за нуждата от по-голямо внимание към раковоболните.

В областта на трудовия пазар и социалната политика десницата ще работи за увеличаване на покупателната способност на семействата, работниците и пенсионерите насред разгара на икономическата криза и инфлацията. Десницата ще се бори за намаляване на ДДС върху енергийните продукти и за разширяване на набора от продукти от първа необходимост с намалено ДДС. Десницата обещава улесняване на достъпа до кредити за семействата и компаниите, политики в подкрепа на фирмите, наемащи повече служители, инициативи в подкрепа на жените предприемачи и на младите предприемачи, борба с труда на черно.

Що се касае до социалните помощи, десницата иска цялостна ревизия на настоящите механизми и най-вече замяната на гражданския доход с по-ефикасни мерки за безработните. Гражданският доход бе въведен в Италия през 2019 г. от първото правителство на Конте и цели подпомагане на безработни или на работещи, получаващи доходи под определен праг. За получаването му има определени изисквания, като например изпълняване на обществено полезен труд, регистриране на трудовата борса и ограничаване на възможностите за отхвърляне на предложения за работа, отправени на хората, получаващи дохода. Мярката породи доста полемика. Появиха се информации за измами, за хора, получаващи граждански доход и демонстриращи доста разточителен начин на живот. Най-скандален в това отношение беше примерът с водещите охолен живот братя Марко и Габриеле Бианки, осъдени за убийството на 21-годишния цветнокож Уили Монтейро Дуарте, когото те пребиха до смърт през 2020 г. градчето Колеферо, докато той се опитвал да защити от тях свой приятел.

Иначе десницата в Италия обещава и увеличаване на минималните, социалните и инвалидните пенсии - едно традиционно предизборно обещание.

Десните партии се заричат и да работят за устойчив енергиен преход, за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници, за диверсификация на енергийните доставки с цел енергийна независимост на страната. Те искат пълно използване на енергийните природните ресурси на Италия, дори посредством реактивиране на газови находища и даже говорят за евентуално оценяване на възможността за прибягване до чиста и сигурна ядрена енергия, от която Италия се отказа в края на миналия век. Десните ще насърчават и енергийната ефективност и политиките за установяване на таван на енергийните цени на европейско ниво.

В сферата на околна среда дясната коалиция се зарича да спазва международните ангажименти в областта на борбата с климатичните промени, говори за актуализиране на националния план за кръгова икономика с цел намаляване на потреблението на природни ресурси и за увеличаване на рециклирането на отпадъците. Десницата ще приложи и план за качеството на водите и ефикасното използване на водните ресурси, така че да се избягва пилеенето на вода. Десните обещават и опазване на биоразнообразието, обособяване на нови природни резервати, садене на дървета, особено в зони, засегнати от пожари и природни бедствия, инициативи за насърчаване на използването на градския транспорт и за обособяване на устойчива градска мобилност.

Десните ще разработят и стратегически национален план в областта на селското стопанство и ще работят за развитието на независимостта на отрасъла, за увеличаване на износа на специфичните италиански селскостопански практики на международните пазари, за насърчаване на младите и жените, захванали се със селско стопанство. Десните ще се борят и срещу труда на черно в селското стопанство. Те ще работят за въвеждане на иновативни практики в селското стопанство. В този раздел от програмата си десницата предвижда и мерки срещу разпространението на дивата фауна и епидемиите по добитъка, като първата част от това обещание идва в момент, в който някои представители на дивата фауна - глиганите - са засичани все по-често в оживени населени места, като Рим или Торино.

Десницата обещава и инвестиции в образованието и науката, подготовката на повече учители, насърчаването на връщането в Италия на младите хора, които учат и специализират зад граница. Ще насърчава стартъпите и ще подкрепя младежите, захванали се с традиционни занаяти.

Дясната коалиция ще работи за насърчаване на италианския туризъм, на италианската култура и на всичко, което е произведено в Италия. За целта ще има пълна дигитализация на туристическия и културния сектор, диверсификация на туристическите оферти в Италия, опазване и популяризиране на културното, творческото, археологическото, материалното и нематериалното наследство на Италия.

Тази амбициозна предизборна програма се разглежда под лупа от италиански и чужди медии заради това, че шансовете на десницата да спечели изборите са големи. Десният блок се оказа с най-добри позиции за победа, защото успя за кратко време да се консолидира след голям разрив в началото на годината. Тогава трите водещи партии в коалицията се изпокараха относно избора на нов президент на Италия. Първоначално десницата обяви, че застава зад кандидатура на Берлускони за президент. Но това породи полемика предвид спорното политическо наследство, оставено от Берлускони, и най-вече, предвид факта че той не е възприеман еднозначно заради проблемите му със закона, заради забъркване на името му в скандали със жени и заради близките му връзки с Владимир Путин. След като в крайна сметка Берлускони се оттегли от надпреварата, десницата обяви, че се консолидира зад друг кандидат, но на финалната права "Лига" за голямо изумление на "Италиански братя" подкрепи преизбирането на Матарела. Тогава лидерката на "Италиански братя" Мелони заяви, че десницата се е разпаднала окончателно и че ще трябва да се създаде нова дясна коалиция. За същото заговори и лидерът на "Лига" Салвини. Двамата спряха да си говорят. През март, когато Берлускони събра десницата в едно от именията си за подобие на брачна церемония с годеницата си Марта Фашина, Мелони не беше поканена. Това още повече подчерта разединението в редиците на десницата. Тогава анализатори прогнозираха, че ще е нужна една година за създаване на нова дясна коалиция. Освен това Берлускони и Салвини пък смятаха, че ще им трябват поне няколко месеца, за да си върнат подкрепата на избирателите до нивата от 2018 г. Но нещата се ускориха и когато правителството на Драги, в което влизаха партиите на Салвини и Берлускони, започна застрашително да се клати, Берлускони реши набързо да сплоти старата дясна коалиция. След няколко срещи разривът между Мелони и Салвини бе преодолян и десницата заяви готовност да се яви единна на изборите. Когато правителството на Драги падна и бяха насрочени предсрочните избори, десницата се договори онази партия в дясната коалиция, която спечели най-много гласове на изборите, да получи правото да излъчи своя лидер за премиер. Което означава, че на теория Джорджа Мелони има големи шансове бъде следващ премиер на Италия. Но мнозина анализатори се съмняват, че ветеранът Берлускони и амбициозният и известен с обратите си Салвини ще се примирят с тази договорка и няма да се изкушат да я нарушат.

За разлика от десницата левицата така и не успя да се консолидира в толкова силен блок, колкото е този на десницата. Преговорите между левите партии и партиите от центъра се провалиха и така и не беше създадена голяма левоцентристка коалиция, която според анализатори е единственият начин да бъде спрян категоричния възход на десницата по пътя към успеха ѝ на изборите. На тези избори левицата се явява в коалиция, обединяваща левоцентристката Демократическа партия на бившия премиер Енрико Лета, десноцентристката партия "Член първи" на досегашния министър на здравеопазването Роберто Сперанца, защитаваща идеите на социалдемокрацията, екологията и европеизма, Италианската социалистическа партия и партията "Солидарна демокрация", защитаваща християнсоциалните идеи. Около тази тясна коалиция, която има обща предизборна листа и обща предизборна програма, се обединиха след сложни преговори и още няколко политически сили, някои от които са самостоятелни партии, а други по-миниатюрни коалиции, сформирани преди сформирането на блока около демократите на Лета. На първо място сред тях е "Плюс Европа" на Ема Бонино, бившата министърка на международната търговия и европейските въпроси във второто правителство на Романо Проди и бивша еврокомисарка в средата на 90-те години на миналия век, отговаряла за въпросите на потребителите. Партията на Бонино защитава идеите на европейския федерализъм, на силния европеизъм и на либерализма, а самата Бонино е смятана за една от ключовите женски фигури в италианската политика. В широката лява предизборна коалиция влиза и създадената миналата година екологична партия "Зелена Европа-Зелени", обединила се сега предизборно с основаната през 2017 г. партия "Италианска левица", защитаваща идеите на демократичния социализъм, феминизма, умерения европеизъм, антифашизма. В левоцентристката коалиция влиза и предизборната формация "Граждански ангажимент", родена съвсем наскоро от отцепването на членове на "Движение 5 звезди", сред които и външния министър Луиджи Ди Майо. Първоначално отцепниците се обединиха в парламентарна група, наречена "Заедно за бъдещето". Но след насрочване на предсрочните избори те сформираха предизборната формация "Граждански ангажимент", към която се присъедини и формацията "Демократичен център", защитаваща идеите на европеизма, християндемокрацията и социалния либерализъм.

За разлика от десния блок обаче левицата не излезе с обща предизборна програма. Четирите разклонения на левия блок представиха четири програми. Общата програма на демократите на Лета, партията на Сперанца, социалистите и "солидарните демократи" се фокусира върху повече гаранции за гражданските права, увеличаване на заплатите, въвеждане на тринадесета заплата, борба с инфлацията, равнопоставеност на заплащането между мъже и жени, въвеждане на минимална работна заплата за работниците без колективен трудов договор, премахване на безплатните стажове, намаляване на данъчната тежест, насърчаване на екологичните политики и на политиките за използване на възобновяеми енергийни източници, подпомагане на студентите и на младежите, плащащи наем, предоставяне на италианско гражданство на децата до 18 години на чужденци, които са посещавали италиански училища в Италия поне за пет години, задължително образование до 18-годишна възраст, защита на правата на ЛГБТ общността, план за наемане на повече лични лекари.

"Зелените” и "Италианската левица" представиха програма за повече социална справедливост, повече опазване на околната среда, повече ангажираност в борбата с климатичните промени, за минимална работна заплата от 10 евро на час , за гарантирано безплатно образование за всички, от детската градина до университета, за реформа на общественото здравеопазване. "Плюс Европа" категорично се обяви за продължаване на управленческата линия на правителството на Марио Драги по всички въпроси, запазвайки европейския и атлантическия курс във външната политика. "Граждански ангажимент" предложи програма, базирана на екологичния преход, на европейското и атлантическото позициониране на външната политика на Италия. Програмата включва също и преразглеждане на дефиницията за злоупотреба със служебно положение.

На изборите през 2018 г. Демократическата партия, която е в центъра на настоящата левоцентристка предизборна коалиция, спечели около 18 процента, което беше доста незавидно представяне. По това време тя не беше ръководена от Лета, който се беше оттеглил от политиката. Лета застана начело на партията едва през 2021 г. По това време тя преживя и няколко отцепвания. Така например от нея се отцепи Роберто Сперанца и създаде "Член първи". От Демократическата партия се отцепи и бившият премиер и бивш партиен лидер на демократите Матео Ренци, който създаде центристката партия "Италия Вива". В периода 2018 г. - 2022 г. Демократическата партия първо беше в опозиция на първото правителство на Конте, включващо "Движение 5 звезди" и "Лига". Когато то се разпадна антисистемните започнаха преговори с демократите и така партията, въпреки че не беше спечелила изборите, стана управляваща във второто правителство на Конте. Именно на тази коалиция се падна и злощастната чест или лошия късмет да управлява страната във време на пандемия и да взима решения за локдауни, повсеместно носене на маски, рестрикции на достъпа до определени места за неваксинирани и непреболедували коронавируса. Всичко това доведе до икономически спад и в крайна сметка беше една от причините и за падането на второто правителство на Конте. Демократите обаче после влязоха и в широката управленческа коалиция на Драги. Така те де факто бяха на власт в две от последните три правителства, въпреки че не бяха спечелили последните избори, което именно подразни десницата, която не пропуска да изтъква редовно този аргумент. Сега под ръководството на Лета Демократическата партия според допитването на ИПСОС от 1 септември е втората политическа сила в страната с 23 процента след "Италиански братя" на Мелони.

От настоящото ляво обединение на изборите през 2018 г. се яви само партията на Ема Бонино, която тогава получи 2,5 процента. Сега според допитването на ИПСОС от 1 септември тя има около 2 процента. Останалите политически сили тогава или не съществуваха, или бяха в друг формат. От новосъздадените сили, влизащи в лявата коалиция "зелените" и "Италианска левица", взети заедно имат 4 процента, според допитването на ИПСОС, а новата формация на Ди Майо има едва 0,8 процента, докато партията на Сперанца има 1,5 процент. Всичко това показва, че тази левоцентристка коалиция, съставена от плетеница от партии, листи и коалиции, няма да успее да събере общо такъв процент, който да е по-голям от общия процент, който биха спечелили на изборите десните.

Третият полюс в предизборната кампания, освен този вдясно и този вляво, е този в центъра, оформен от двете центристки партии "Действие", създадена през 2019 г. и "Италия Вива", създадена през същата година от Ренци. Първата партия е оглавявана от Карло Календа, бивш министър на икономическото развитие в правителствата на Матео Ренци и на Паоло Джентилони. Партията се обрисува като защитник на социалния либерализъм, на либералния социализъм, на прогресивните идеи, на европеизма и завръщането към идеите на италианския философ и политик Джузепе Мацини, допринесъл по един решаващ начин за зараждането на единната италианска държава. Календа преговаряше с Лета за влизане в обща коалиция. Накрая бе договорено подобно споразумение, но броени дни по-късно Календа се отказа от него, защото в коалицията около Лета бяха привлечени и последователите на Ди Майо, "зелените" и „Италианската левица”, на чиито политически идеи "Действие" на Календа се противопоставя. Пред съюза с левите Календа предпочете съюз с "Италия Вива" на бившия си шеф Ренци. "Италия Вива", която се позиционира също в центъра, се обрисува като защитничка на социалния либерализъм, силния европеизъм, атлантизма и на реформизма. Сега според допитването на ИПСОС от 1 септември "Италия Вива" и "Действие" имат общо 5 процента. Двете партии предлагат да се продължи дневния ред на правителството на Драги, в това число и продължаване на подкрепата за Украйна, а също и придържане към настоящия Национален план за постпандемично възстановяване на Италия без ревизирането му, както иска десницата. Двете партии настояват и за реформа на гражданския доход, но не искат неговото премахване. Те настояват той да спре да се изпаща, когато онзи, който го получава, отхвърли оферта за работа. Центристките партии ще работят и за въвеждане на минимална работна заплата, за още по-голямо намаляване на енергийната зависимост от руския газ, било то чрез системи за регазификация и чрез възобновяеми енергийни източници, било то чрез връщане на ядрената енергия в Италия. Според центристите връщането към ядрената енергия би помогнало на освен това на Италия до 2050 г. да постигне целта от нулеви емисии на парникови газове. Партиите защитават и идеята и за преки избори за премиер и за премахване на настоящото състояние в парламента, при което двете парламентарни камари имат еднаква тежест при приемането на законите.

Като антиполюс на всички гореспоменати блокове се явява самостоятелно на изборите и този път "Движение 5 звезди", ръководено от Джузепе Конте. Сега според допитването на ИПСОС от 1 септември то има 13,4 процента. Това е с близо 20 процентни пункта по-ниско в сравнение с изборите от 2018 г, когато движението, явило се пак самостоятелно, получи невижданите за него близо 33 процента. Рейтингът на движението пострада много заради тежкия период, в който то трябваше да управлява, но и заради някои политически решения. "Антисистемните" първо влязоха в противоестествен управленчески съюз с "Лига", гравитирала в миналото около властта заради връзките си с Берлускони. А "антисистемните" се бореха именно срещу системните партии, като тази на Берлускони, или "Лига", или пък Демократическата партия. В това противоестествено правителство гласът на премиера "петзвездния" представител Конте често пъти бе заглушаван от вътрешния министър Салвини, което не се понрави на привържениците на "антисистемните". След падането на първото правителство на Конте движението влезе отново в противоестествен съюз, този път с Демократическата партия и с "Италия Вива" на Матео Ренци. През този период второто правителство на Конте управляваше, както вече бе отбелязано, една Италия насред пандемията с всички произтичащи от това негативи. Накрая и второто правителство на Конте падна, когато Ренци изтегли малката си партия от него. Стигна се до кабинета на Драги, в който "Движение 5 звезди", спечелило изборите през 2018 г., получи толкова министерски кресла, колкото и други партии, които през 2018 г. не се представиха толкова добре на вота, което настрои още повече членската маса срещу ръководството на Конте. Тази година движението се разцепи заради Украйна и заради някои енергийни и социални политики на кабинета Драги. Редица членове на движението го напуснаха заедно с външния министър Ди Майо. Движението стана и основната причина за падането на кабинета на Драги и всичко това се отрази на рейтинга му сега. Предизборната програма на движението включва запазване на гражданския доход - ключовата мярка на първото правителство на Конте, въвеждане на минимална работна заплата от 9 евро на час и улесняване на сключването на безсрочни трудови договори, увеличаване на помощите за семействата и компаниите, борба с ценовите спекулации, намаляване на данъчната тежест, насърчаване на енергийния преход чрез инвестиции само във възобновяеми енергийни източници, а не в газова инфраструктура или изкопаеми горива, нови бонуси за предприятията, за да се справят те с енергийния преход и нарастващите енергийни цени, приемане на закон за борба с хомофобията, гражданство за децата до 18 години на чужденците, които са учили известно време в италиански училища, легализиране на еднополовите бракове.