Путин – луд по бомбата д-р Стрейнджлав или просто Потьомкин?

Анексирането на четири украински области е само фиктивна победа за Русия. Максимализмът на Владимир Путин ще има стратегическа цена. Това пише в статия за френския вестник La Tribune Сирил Брет, геополитик и преподавател в Парижкия Институт за политически изследвания Science Po.

На пръв поглед незаконното анексиране на четири нови украински територии изглежда дава на руския режим много причини да претендира за победа. Наистина, чрез този четворен ход на войната, който Владимир Путин формализира на 30 септември с голяма помпозност, Русия придвижва към Запада своята линия на съприкосновение със западняците; разделя и трайно отслабва Украйна; парализира вътрешното противопоставяне в името на свещения съюз; и в крайна сметка защитава тези завоевания, като ги поставя под сянката на ядрения си чадър, като същевременно скъсва със Запада, представян като "колонизатор".

В действителност този официален триумф е преструвка, достойна за тези, които вкараха княз Потьомкин в историята. През 1787 г. фаворитът на Екатерина II (1729-1796) поръчва да се изградят истински картонени декорации по пътя на императрицата по време на нейно пътуване - точно в регионите, които скоро са били анексирани от Москва и които тя току-що е завладяла за първи път! - за да се създаде илюзията, че тези райони са проспериращи и жителите им доволни.

По този начин руският империализъм е оправдан, поне в очите на Екатерина, защитник на Дидро и фен на френското Просвещение. Просветеният деспотизъм си затваряше очите за въоръжения си експанзионизъм, така както днес илюзията се създава от набързо проведените псевдореферендуми в откъснатите от Украйна региони и които Русия дори не контролира изцяло.

Бойните тържества на Червения площад, речта на Владимир Путин и отразяването в руските медии се опитват да създадат впечатление за победа. При по-внимателно вглеждане ограниченията на сценографията стават очевидни.

Мисията изпълнена?

Понякога във Вашингтон, Лондон или Париж обичаме да мислим, че руската армия е близо до поражение, че президентството на Путин е подкопано от вътрешни спорове и че стратегическият колапс е неизбежен. Оценката за седемте месеца инвазия в Украйна е по-малко еднозначна, ако я разгледаме от гледна точка на Кремъл: той наистина успя да постигне някои от кардиналните си цели. Вземането предвид на тези тактически успехи - и, разбира се, стратегическите поражения - е от съществено значение за разбирането на новия курс на руската политика за следващото десетилетие и рисковете, които това предвещава за Европейския съюз.

Ако оценим постигнатите от Кремъл резултати според собствените му критерии, няколко постижения изглеждат съществени.

Всъщност анексирането и следствието от него - продължaващото състояние на война с Украйна - позволяват на Русия на Путин да постигне стари и ясни военни цели. С тази война Русия спря динамиката на разширяване на НАТО в постсъветското пространство. Това беше червена нишка на путинските президенти и премиери: членството в Алианса на бивши народни демокрации (Полша, Унгария, Румъния и др.) и на три бивши съветски социалистически републики (Естония, Латвия и Литва) вече беше счетено в Москва като провокации срещу руската власт.

Днес кандидатурите на Грузия и Украйна се превърнаха в casus belli. И във вътрешен план Владимир Путин може да наложи идеята, че е във война с НАТО - конфликт, който той обявява от 2000 г. Със своите яростни антизападни формулировки в речта си от 30 септември той скъсва окончателно с прозападната динамика от 90-те години и сакрализира раздялата на страната си с цяла Европа.

Нещо повече, това незаконно изместване на руско-украинската граница към Запада предлага на Русия демографска печалба, от която тя се нуждае. И преди всичко окончателно съсипва Украйна, затруднява още повече нейното сближаване с ЕС, почти унищожава надеждата за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на страната.

Освен това, от гледна точка на Кремъл, тази война и тези анексии изпращат послание до всички рускоезични общности, които живеят извън територията на Федерацията: Русия вероятно ще се намеси военно, там където живеят такива популации. По този начин Москва придобива ефективен лост за натиск върху държавите, които приютяват рускоезична общност в Балтика и Централна Азия. "Руският свят", теоретизиран от Кремъл, не е просто маркиране на нация: това е истинска стратегическа концепция, която дестабилизира близката до Русия чужбина.

По този начин Русия пренасочва своята дипломатическа и геоикономическа позиция към Изтока без връщане назад: Евразия сега е нейното поле на действие. Федерацията ще се съсредоточи отново върху Евразийския икономически съюз, в който членуват Беларус и Армения, за да отдалечи тези държави от европейската орбита. Освен това принуждава Беларус да ангажира войските си на украинския фронт. Тя също така ще укрепи Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). И накрая, тя изоставя напрегнатото си сътрудничество с ЕС, за да се обърне почти изключително към своите азиатски партньори в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество, преди всичко Китайската народна република и Индийския съюз, както и Виетнам.

От икономическа гледна точка резултатите не са за пренебрегване. Като започна войната и анексира регионите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, Русия затвърди статута си на прайсмейкър на пазарите на енергийни, минерални и селскостопански стоки.

Усилвайки инфлацията в резултат на възстановяването след пандемията от Covid-19, организираният недостиг позволи на Русия да попълни своите суверенни фондове, своите валутни и златни резерви. С други думи, тези анексии се извършват в много различен икономически контекст от този на анексирането на Крим през 2014 г.: то беше последвано от две години на рецесия поради комбинацията от падащите цени на петрола и западните санкции. Ако санкциите на ЕС удрят руската военна икономика, то те са насочени към страна, която досега е сдържала рисковете от инфлация и е възстановявала своите частично замразени финансови резерви.

Вътре най-после режимът разпозна "грешки" и "трудности". Този режим обаче е в състояние да обърне бягството на резервисти, които могат да бъдат мобилизирани, и антимобилизационните демонстрации в своя полза: тези движения ще послужат като оправдание за още по-енергично превземане на руското социално тяло в името на свещения съюз , патриотизъм и обединение на руснаците.

Анексирането на украински територии, защитени от ядрени оръжия, представлява за Русия потвърждение на нейния международен статут. Припомняйки военната си мощ, настоявайки за статута си на ядрена сила, представяйки се за воюваща с НАТО, укрепвайки връзките си с азиатските сили и най-вече като поставя под въпрос границите от 1991 г., Руската федерация гръмко претендира за ролята на лидер в раззападняването на света. Руският президент подчерта това в речта си от 30 септември: той смята Запада за основната заплаха за Русия.

На Запад често обичаме да си припомняме формулата на президента Обама, според която Русия е опасна регионална сила не поради силата си, а по-скоро поради слабостта си. Сега трябва да осъзнаем - без да ги приемаме - успехите, които Русия е постигнала от собствена гледна точка. Подценяването на тези печалби би подхранило блажения триумфализъм на Запада. Точно както надценяването на стратегическия резултат от тази война би довело до пренебрегване на истинските слабости на Русия и силните страни на нейните противници.

Тактически успехи с цената на стратегически неуспехи

Резултатите от кампанията в Украйна наистина трябва да се оценяват в дългосрочен план и с широк фокус. В този мащаб успехите са по-малко очевидни, а структурните неуспехи - безспорни.

Що се отнася до самата Украйна, интегрирана в империята през 17 век, в СССР през 1921 г. и независима от 1991 г., руските тактически успехи не трябва да засенчват стратегическите неуспехи. През 2022 г. изричната цел на Русия наистина беше да нахлуе в цялата територия на Украйна, да смени нейното избрано правителство и да попречи на по-нататъшното ѝ влизане в ЕС и НАТО. Успехът е частичен, а провалът очевиден.

След анексията и след войната ще има осакатена, но независима Украйна, твърдо привързана към националната си идентичност, към сближаването си със Запада и структурно враждебна към Русия. С други думи, анексиите заменят политиката на влияние. Анексии, на които президентът Зеленски реагира незабавно... като подписа молба за ускорено членство на страната му в НАТО.

Ако Русия е принудена да нахлуе и анексира една държава, за да запази влиянието си, това е защото това влияние се бори да се наложи по друг начин. Провъзгласената на 30 септември "защита на Велика Русия" в действителност освещава свиването на влиянието и зоната на влияние на Русия. Вместо да окупира Украйна и да "обедини" украинците с руснаците, Русия разруши трайно отношенията между двата народа. Вместо да подчертае културните прилики между Украйна и Русия, Кремъл доведе нещата дотам украинската идентичност да се определя като опозиция на Русия. Ако украинската национална идентичност беше оспорвана от някои преди нахлуването, днес тя е затвърдена в съпротивата срещу Москва.

Що се отнася до отношенията с НАТО, тук отново структурните резултати всъщност са смесени. Вярно е, че въпреки символичното искане, което Зеленски подписа, бъдещите членове без съмнение ще бъдат парализирани от войната в Украйна. Но преди всичко Русия "успя" да въведе в НАТО две основни държави, исторически привързани към неутралитета, Кралство Швеция и Република Финландия. С други думи, за няколко седмици Москва промени стратегическата ситуация в Балтика в свой ущърб. Отсега нататък Балтийско море е "море на НАТО", което обхваща двата руски морски излаза Калининград и Санкт Петербург.

Евразийският завой на Русия в крайна сметка е дългосрочна пречка за Москва. В двубоя Пекин-Москва Русия структурно е младши партньор. Така беше още преди войната поради слабата си икономическа тежест и ще бъде още повече след войната поради липсата на алтернатива за нея. Прекъсването на връзките с Европа осъжда Русия на небалансирана конфронтация с истинската глобална сила, каквато е Китай. Особено след като следствието от този развод с Европа е, разбира се, намаляването на потенциалния растеж на Русия в средносрочен план: лишена от европейски инвестиции, технологии и специалисти, Русия значително намалява способността си да диверсифицира икономиката си. Войната в Украйна стеснява спектъра на нейните клиенти, ограничава обхвата на нейните инвеститори и понижава стандартите ѝ за търговия.

Путин като Потьомкин

Накратко, руският триумфализъм след анексирането на украински територии се основава на краткосрочни тактически успехи. Но той прикрива няколко структурни провала на Русия: тя не успя да разнообрази икономиката си чрез стабилна търговия с Европа; не успя да защити интересите си в Украйна по мирен начин; тя поляризира европейските отношения между подсиленото НАТО и почти самотната Русия.

Обичаме да описваме руския президент или като новия доктор Стрейнджлав - луд по бомбата - или като изключителен стратег - зъл гений. А той може просто да е нов Потьомкин. Кампанията в Украйна му предложи светкавични успехи. Но те се получават с цената на трайни провали.