България и Шенген: да се вгледаме в аргументите на Рюте

Нидерландия е готова да пусне България в Шенген още догодина. Но има уловка: най-напред трябва успешно да положим поправителен изпит. Премиерът на Нидерландия Рюте обяви, че страната ни трябва да получи нова положителна оценка по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Освен това трябва да бъде доказано на базата на мониторинга на Шенгенската информационна система, че България е партньор, на когото може да се разчита, когато става дума за споделена поверителна информация.

Нека се вгледаме в основанията на Нидерландия

Нидерландските условия може би на мнозина изглеждат като проява на двоен стандарт и дребнаво заяждане. Те вероятно ще предизвикат гняв и фрустрация у нас. Но вместо да се вайкаме и сърдим, ще е най-добре, ако се хванем на работа.

Формално България отдавна е изпълнила условията да бъде приета в Шенгенското пространство, най-елитния клуб на Стария континент, който включва 26 високоразвити държави. Четири от тях - Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия - дори не са членки на ЕС. Марк Рюте вероятно е воден главно от популистки и вътрешнополитически съображения. Всичко това у нас вече се тълкува като проява на високомерие и най-важното - като промяна на правилата, след като мачът вече е започнал.

Трябва обаче да признаем, че нидерландците, а и австрийците, които освен нас блокираха и румънската кандидатура за Шенген, имат известни основания. МСП, противно на твърденията на редица политици у нас, фактически не е приключил. Според ЕК, които за 15 години изготвиха 19 доклада за България, напредък има, но той е незадоволителен. Факт е, че липсват видими резултати - например в борбата с политическата корупция, каквито обаче в Румъния са налице. Реформата на съдебната система си остава на трупчета. Не е облечен в правни норми и изобщо въведен работещ механизъм за подвеждане под отговорност на главния прокурор.

За капак, тази седмица мнозинство в парламента в състав ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход" отказа да даде законова защита на подателите на сигнали за корупция. Съотвените законопроекти на Надежда Йорданова от ДБ и на служебния кабинет бяха блокирани. Тези промени са в изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Подобно поведение на въпросното мнозинство НС по никакъв начин няма да подобри имиджа ни сред партньорите, респективно и перспективите ни за Шенген.

Време е да запретнем ръкави

Ползите от присъединяването не трябва да се омаловажават на принципа "гроздето е кисело". В Шенген България ще бъде по-привлекателно място за чуждите инвеститори, а нашият бизнес (поне на теория) няма да бъде третиран като второ качество.

По отношение на второто препятствие, което Рюте представи пред нас, също трябва да се действа решително. Не е тайна, че влиянието на Кремъл в българските служби за сигурност остава смущаващо силно. Вместо да разчитаме, че Нидерландия и Австрия ще смекчат тона и ще отстъпят, което не изглежда особено вероятно, е крайно време българският политически елит да погледне най-после сериозно към посочените проблеми и да запретне ръкави.

Години наред тези недъзи не са лекувани. Ето защо, дори от първи януари 2023-а мнозинството в НС рязко да смени тона и се заеме с тях, аз съм песимист, че ще успеем да се справим за няколко месеца и да получим зелена светлина за Шенген през октомври 2023 година. И все пак отнякъде трябва да се започне. Ако съдебната реформа най-после наистина стартира догодина, това би бил важен напредък. Ще означава, че сме спрели да тъпчем на едно място. Родните политици са длъжни да се захванат с тези проблеми – не заради одобрението на Нидерландия, а в името на България.

Автор: Петър Чолаков