В България нещата тръгват на добре. Това е просто очевидно.

Има неща, които е очевидно, че ще се случат. И е ясно, че e така от години, поколения или дори от векове. Затова намирам за забавно как някои хора, когато тези очевидни неща се случат, се оказват истински изумени: „Ама как така стана?”. Напоследък такива очевидни и отдавна очаквани – и изобилно предричани – неща се случват почти всеки ден. Да вземем само няколко от тях и да започнем, тук в Европа, с омръзналия на всички Виктор Орбан.

Защо Унгария падна по нос

Всеки, който поне малко е разбрал от рухването на комунистическите икономики в Европа, както и на бандитските такива в Латинска Америка в последния половин век – всеки такъв, колкото и да е не-специалист, знаеше, че икономиката на Унгария ще падне по нос. Няма как да не падне, след като съчетава черти на комунистическото планиране (контрол върху цените) с подходи на гангстерска икономика – като например основната част от публичните фондове да бъде присвоявана от обкръжението на Виктор Орбан.

Тази конструкция в момента се срива, защото нямаше как да не се срине. Когато въведеш тавани на цените, продуктите просто изчезват. По бензиностанциите на Унгария липсва гориво. Магазините въвеждат ограничения върху продажбите на базисни неща като брашно, яйца, мляко, картофи. Цената на газа е най-високата в Европа, тъй като към всички останали нелепици в икономиката си Унгария добави и монополна зависимост от „Газпром“.

А не беше толкова отдавна, когато Орбан се надсмиваше над европейските страни, откачащи се от руската зависимост; и им обещаваше, когато премръзнат през зимата, да им даде от руския си газ… Започват да мръзнат, обаче, самите унгарци, чак сега разбиращи, каква е цената на дружбата с братска Москва. За всички останали страни от ЕС, откачили се от „Газпром“, цената на газа – разбира се – пада. Пада и инфлацията, включително в България. И никъде, разбира се, няма дефицит на брашно или яйца.

Това развитие на нещата в Унгария беше поне от две-три години толкова очевидно, колкото беше очевидно през 2020 година, че ако Борисов не падне от власт скоро, в България ще се случи същото и по същите причини: чудовищни кражби на ресурси и пълна зависимост от „Газпром“.

Кризата в Китай

Аналогични и също толкова очаквани неща се случват в Китай. На всички хора, способни да разсъждават, е ясно от поне една петилетка, че китайската икономика пътува към затъване и затихване. Чудовищният, безпрецедентен в историята на човечеството китайски дълг, потънал предимно в строителството на бетонни уроди, които в момента са взривявани поради ненужност, гарантираше огромни, екзистенциални проблеми.

Китайците, обаче, под мъдрото ръководство на Комунистическата партия, добавиха към тези проблеми нелепата политика на „нулева толерантност” към Ковида. Освен че провокира първите бунтове от 1989 година насам, и затвори работната сила, с което нанесе удар по производството, тази политика остави огромно население без две защити против болестта. Първо, то остана без ваксинационна защита, тъй като китайската ваксина се оказа точно толкова ефективна, колкото армията на Путин. Второ, населението остана без собствен имунитет, тъй като заради „нулевата толерантност” хората не преболедуваха. И когато тази политика бе вдигната поради заплахата от революция, населението масово се разболя. Всеки може да си представи, какво означава това за икономиката.

Ако човек е смаян от гореописаните случки в Унгария и Китай, това означава, че в последните десетилетия той е вярвал в гениалността на Путин, в плоскостта на Земята и в „пет-жито“ (5 G) на „Бил Гейц”, насочено към всеки български патриот, за да го превърне в „жендър”.

Виктор Орбан беше убеден, че е най-големият хитрец в историята и безкрай ще изпомпва ресурси както от ЕС, така и от Русия. Си Дзинпин беше убеден, че страната му скоро ще настигне САЩ икономически и ще ги измести политически. Владимир Путин (да стигнем и до него) беше убеден, че също като двуметровия Петър Велики прави велика империя.

Защо истината винаги си пробива път

Днес виждаме онази упорита истина, която от години прозираше зад тези инфантилни заблуди на безпомощно самовлюбени мъже. Ако Орбан и Си останат начело на Унгария и Китай, икономиките на тези две страни ще потънат със скоростта на „Титаник”. Ако Путин остане начело на Русия, тя ще престане да съществува като държава. И обратно: докато например България продължава да се отдалечава от унгарско-руско-китайския „модел”, тя ще става все по-развита и подредена.

Знам, какво си мислят несъгласните: „Скоро Тръмп пак ще стане президент и ще видиш ти”. Навремето един ми обясняваше на улицата нещо подобно – „Волен като вземе властта и ще видиш ти“.

Нито тогава видях, нито сега ще видя. Доналд Тръмп няма да стане президент, нито скоро, нито – някога. Защото ще дава показания пред Федерален съд в опит да се измъкне от едни 80-90 години затвор. Подобна перспектива определено прозира в бъдещето и на Орбан, и на Си, и на Путин.

Продължавам да твърдя: нещата отиват на добре. Не слушайте истериците; те преследват цели, сред които не е вашето добруване. Това са, все пак, очевидни неща.

Автор: Евгений Дайнов