Опълченците на Коледа

Нека носим йоще петна по палтото,

синила от пода, следи от виното;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича фейсбука и века,

нека е трагично името ни; нека

трапезата стара и новий коняк

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупените чаши и дирите стидни

по врата ни още от побоя стар;

нека тази вечер да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

горчи нещо ново, тежи нещо мрачно,

що болно разтупва нашите гърди

и в нас чувства страшни, големи плоди;

защото там нейде току край масата,

що мушама синя покрива краката,

издига се някой див, чутовен гост,

покрит с опикано вдига грозен тост

на пиянски подвиг паметник позорен;

защото във къщи има един шкаф,

пълен със бутилки и сушен ошав,

и в наший хладилник шишето сияй,

една нова чаша, голяма, прилична,

като дамаджана пълна, безгранична,

що отговор дава на всеки въпрос,

и пред нея падат професор и прост.

О, Коледа!

Три деня тъщи и свекърви

как чушките пълнят. Нажежени фурни

трепетно поемат тенджери безспир.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

вече как за вино слизам

и тела прескачам, и в кръв се обливам.

Туба подир туба! Опикан матрак!

Съседът отдолу ме посочи пак

и вика: "Бягайте! Пиян е. Мож да ни пребие"

Кошмиите тръгват с викове сърдити,

и "Простак!" гръмовно въздуха разпра.

Аз им отговарих с други вик: ура!

И с нов дъжд чинии, дамаджани, кани;

гостите досадни, омазани в манджи,

пият и замезват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и в гърди геройски кюфте да изложи,

и един стек повеч вътре да положи.

Гостите се секнат. Комшии ревът,

тенджери преливат и кипят, и врът; -

Идат догор пълни, отиват си празни

и пак се завръщат със ощипци разни,

плескавици греят, отвънка е студ,

не ни дреме никак за майчин ни труд.

Съсед е отчаян, комшията лют.

Три дни веч ме траят, но...баници вити

от никъде взорът надежда не види

вилици и чаши ще фърчат към тях.

Нищо. Аз ще падна, но честно, без страх -

като индианец, онемял пред ксерокс.

Баклавата иде; гостите нащрек са!

Последният тост вече е настал.

Тогава бащата, моят генерал,

ревна гороломно, без никакава жал,

"Нарежете още, има бахур цял,

на тавана има сушеници три

бабек, саздърмица и суджук дори!"

При тез думи силни съседите наши

с ужас съобщиха на сто и дванайсет

отчаяно бесни! О, ужасен час!

Някой ни сервира еклери тогаз,

кюфтета не липсват, а гостите траят,

карантия свърши - гърдите остаят

и сладката торта някой я наряза

пред цялата маса, а на един прът

пъстърма висеше, опушена, твърда

ни един край мене вече не помърда.

"Масата е пълна, сега пак ще сипем,

у мазето някой паднал е от грипен,

ако бе повърнал да е по-добре!"

Няма вече пиене. Има магазини.

Всяка сърма меч е, всяка чушка - бомба,

всяко нещо мезим, без капчица срам.

Прасе и телета изчезнаха там.

"Дайте мусаката!" - някой си изкряска

и чинии нови дойдоха завчаска

кат демон стомашен в коледния мрак,

напълва ги някой, поднася ги пак!

Комшиите тръпнат, друг път не видели

да ти дойдат гости, сякаш кат умрели,

телефона цепят със демонский вик.

Но сто и дванайсе беше в своя пик

а гостите наши като скали твърди

мезетата срещат с оплюти си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че припадат веч...

Но вълни по-нови от мезета диви

поднасят женици, сякаш по-красиви.

Йоще миг - ще пукна, кат клошар на друм.

Но съсед нахълтва с двуцевка и гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ комшии, щом Коледа дойде,

спомнят тоз ден бурен, шумен и злокобен

славата му мрачна, грозна като Шрек

от кана на кана и от шпек на шпек!

Гроздан КАЗАНДЖИЕВ, Фейсбук