"Цар Биби" Нетаняху се връща на трона в Израел

Умел стратег или чист идеолог? Най-дълго управлявалият премиер в историята на Израел, Бенямин Нетаняху се проявява едновременно като мощен защитник на еврейската държава и "магьосник" на политическото оцеляване.

"Цар Биби", както го наричат привържениците му, започва третото си царуване начело на правителството. Той вече бе министър-председател от 1996 до 1999, а след това - от 2006 до 2021 г.

С дрезгав глас, посребрени коси и подчертано харизматичен, Бенямин Нетаняху обаче разделя страната.

Почитателите му виждат в него един нов "Цар на Израел" заради това, че упорито брани страната от врагове, по-специално Иран, разглеждан като новия Амалек - смъртния враг на евреите, споменат в Библията.

Колкото до противниците му, те смятат Бенямин Нетаняху, обвиняван в корупция по повод редица афери, за "Crime minister", а не "Prime minister" (б. ред.: престъпен министър вместо премиер-министър, игра на думи на английски), и искат да се оттегли от политическия живот.

Той обаче няма да се оттегли, твърди Авив Бушински, бивш говорител на Нетаняху и тънък познавач на неговата дясна партия "Ликуд".

"Той ще направи всичко възможно, за да формира коалиция, дори най-откачени неща", каза наскоро Бушински пред АФП. "Той мисли, че Господ го е натоварил с мисията да спаси страната", добави експертът.

В политически фрагментираната си страна Нетаняху е свикнал да лавира, да съюзява партии с различна насоченост, за да се задържи на власт.

За да се завърне обаче на власт вчера, той събра най-дясното правителство в историята на Израел, включващо традиционните му съюзници от ултраортодоксални партии, но и от три крайнодесни формации, по-специално "Ноам", чийто лидер показва открита враждебност към ЛГБТК общността.

Позицията му впрочем не попречи на Нетаняху да назначи Амир Охана, открито хомосексуален депутат от "Ликуд", за председател на парламента.

В името на отца

Роден в Тел Авив на 21 октомври 1949 г., Бенямин Нетаняху е натрупал внушителен идеологически багаж от баща си Бенцион, бивш помощник на Зеев Жаботински - лидер на ционисткия "ревизионизъм", борещ се за "Велик Израел".

Противоположно на израелско-палестинския мирен процес от 90-те години на миналия век, за чието прекратяване допринесе, Нетаняху прокарва визия за Израел като "еврейска държава" с граници, стигащи до Йордания – оттам и неговите изявления, в които се обявява за анексия на части от Западния бряг и за мерки, благоприятстващи развитието на еврейската заселническа дейност в окупираната територия.

През последното десетилетие на Нетаняху във властта на Западния бряг, където живеят 2,9 милиона палестинци, броят на еврейските заселници надхвърли 475 000 – повишение с 50 на сто и засилено присъствие, което според ООН застрашава създаването на жизнеспособна палестинска държава.

И на брата

В края на 70-те и началото на 80-те младият Нетаняху отбива военната си служба в елитно поделение. В армейските редици обаче се отличава повече по-големият му брат Йони.

През 1976 г. Йони, командир на подразделение със заповед да освободи заложниците, взети в Уганда от самолет, летял от Тел Авив до Париж, пада убит по време на израелската атака.

"Мислех, че с живота ми е свършено", пише в публикуваната си тази есен автобиография Нетаняху. "Борбата с тероризма", който той често свързва с палестинците и иранците, става една от водещите насоки в неговата кариера.

През 2020 г. Нетаняху сключва под егидата на Вашингтон споразумения за нормализиране на отношенията с арабски страни (Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан, Мароко), които сега мечтае да обхванат и Саудитска Арабия.

Едно споразумение със Саудитска Арабия би било "квантов скок в полза на мира между Израел и арабския свят" и би могло да улесни бъдещо израелско-палестинско споразумение, заяви неотдавна Нетаняху по телевизия "Ал Арабия".

Роден оратор, баща на три деца и женен за Сара, смятана за негова близка съветничка, той е бил дипломат на работа в САЩ, където е следвал, после, през 80-те - постоянен представител при ООН, а през следващото десетилетие се впуска в политиката.

"Като войник се бих, за да браня Израел по бойните полета. Като дипломат отблъсквах атаките срещу неговата легитимност на международни форуми (. . .), а като министър-председател се стремях да засиля икономическото и политическото му влияние сред народите", пише Бенямин Нетаняху в своята автобиография.