Напълно ясно е кой и как се опитал да извърши преврата

Точно преди 1 година на днешния ден в Казахстан беше осуетен опит за преврат. Какво се случи? Кой стои зад него? Каква е съдбата на виновниците за него?

Хронологията е възстановена

Генералният прокурор на Република Казахстан Берик Асилов заяви, че следствието е възстановило напълно хронологията на януарските събития и е установило организаторите на безредиците. „Януарската трагедия шокира цялата страна и се превърна във важен урок за всички нас. Говоренето пред вас е възможност да предадете на широка публика обективна картина на случилото се и да дадете правна оценка“, каза Берик Асилов по време на пленарното заседание на Мажилиса, цитиран от forbes.kz.

„Днес разследването напълно възстанови хронологията на събитията, а също така установи ключови организатори, включително сред престъпници и висши длъжностни лица“, каза главният прокурор. Той обяви и установяването на самоличността на всички загинали по време на безредиците.

„Открихме причините за смъртта им. Продължава издирването на оръжия, изправяме под отговорност престъпници, включително и предали интересите на службата и негарантиращи безопасността на гражданите“, съобщи Асилов.

Стреляйте, за да убиете

Генералният прокурор на Република Казахстан Берик Асилов уверява, че огънят по нападателите е бил открит преди речта на президента, където той е наредил да се открие огън. „За пръв път силите за сигурност използваха бойно оръжие на 5 януари при защитата на президентската резиденция. Освен това силите за сигурност са използвали оръжие при отблъскване на атаки срещу полицейски сгради, акимати и други съоръжения, т.е. когато безредиците са прераснали в насилие. Огън по нападателите беше открит много преди известната реч на президента“, каза Берик, говорейки на пленарното заседание на Мажилиса.

Ръководителят на ведомството отбеляза, че всички дискусии по този въпрос умишлено се отклоняват към общественото мнение. „Всъщност силите за сигурност не се нуждаят от специален канал, за да стрелят, за да убиват престъпници. Има пряка норма на закона“, казва Асилов.

Според него, такива норми са разписани в законодателството за правоохранителната служба, за борба с тероризма, които позволяват използването на бойни оръжия в случай на заплаха за живота и здравето на хората.

Участието на Масимов

Прокурорът се спря и на участието на бившия председател на Комитета за национална сигурност на Република Казахстан. „Сега можем да кажем, че в условията на контролиран хаос операцията по отстраняването на висшето ръководство на страната беше внимателно планирана. Всъщност това беше опит за държавен преврат. Наказателното дело срещу бившите шефове на КНБ е разследвано с гриф "строго секретно". Материалите са класифицирани, тъй като съдържат държавна тайна“, казва Асилов.

Той посочи, че досието съдържа информация, свързана с външна политика, контраразузнаване и оперативно-издирвателна дейност. Тяхното разкриване може да навреди на интересите на националната сигурност.

„В момента наказателното дело е висящо в съда. Бившият председател на КНБ Карим Масимов и бившият му заместник Садикулов бяха изправени пред съд за държавна измяна, както и за действия, насочени към насилствено завземане на властта и злоупотреба с власт“, ​​казва главният прокурор.

„Бившият депутат Даулет Ергожин е обвинен в извършване на действия, насочени към насилствено завземане на власт и злоупотреба със служебно положение“, добави главният прокурор.

Друг бивш заместник Осипов, както и други ръководители на отдели на КНБ, са обвинени в злоупотреба със служебно положение. „Не мога да разкрия друга информация. Конкретни подробности от заговора нямат право да бъдат оповестявани. Сред извършителите са организирани престъпни групи. Набираха хора, въоръжаваха се, купуваха уоки-токита и коли. Разследването установи, че някои сили за сигурност са ръководили тази подривна дейност“, казва Асилов.

Случаят с бившия министър на отбраната

Заседанията по делото на бившия министър на отбраната Бектанов продължават във военния съд, съобщава Асилов. „Разследването смята, че по време на извънредното положение той е давал явно незаконни заповеди и е оставил военностратегически обекти незащитени. Бившият министър на отбраната не е предприел мерки за установяване на конституционен ред в страната“, казва Асилов.

Генералният прокурор добавя, че бунтовниците, особено в Алмати, са значително превъзхождани. „Те пробиха кордона, потиснаха силите на полицията и Националната гвардия, тероризираха населението. В резултат на това хората загинаха от ръцете на престъпници, градовете бяха разграбени и изгорени. Следователно Бектанов е обвинен в злоупотреба с власт, извършена в бойна обстановка (чл. 451, ал. 3 от Наказателния кодекс). Окончателната правна оценка на действията му и мярката на наказанието ще бъдат определени от съда“, подчерта Асилов.

Участие на Арман Дивия

Арман Дивия – 38-годишния престъпен бос Арман Джумагелдиев, по време на януарските събития е действал под координацията на уредник от КНБ, каза главният прокурор.

„Например, според следователите, в Алмати е отредена специална роля на Джумагелдиев, т. нар. Арман Дивия. Установихме, че е действал под координацията на уредник от КНБ. Той трябваше да организира бунтове, да поеме контрол над тълпата, да създаде т.нар. „народен съвет“, който да издигне единни ултимативни искания към властите.

Според него бившият заместник на маслихата на град Алмати, както и активен член на престъпната група Махатов, който организирано въоръжава бандитите, пристигнали в хотел "Казахстан" в Алмати, активно е помагал на Арман Дивия в тази му дейност. „Те обаче не успяха да поведат масови протести. Хората не ги последваха. След като получиха информация за задържането на бившия председател на КНБ, за да създадат надеждно алиби, бойците бяха инструктирани да атакуват жителите на града, уж за борба с грабежите. За тази цел на 6 януари те отвлякоха, пребиха и задържаха 24 случайни граждани от различни точки на паркингите на хотелите Ritz Carlton и Казахстан.

Впоследствие те бяха отведени в покрайнините на града и поставени за една нощ под въоръжената охрана на служители на КНБ. След това са прехвърлени на летището, където Отепбаев, умира от мъчения“, информира Асилов.

Мъчения

Асилов каза, че в хода на януарските събития някои служители на правоприлагащите органи са позволили жестоко отношение към задържаните. „Нищо не може да оправдае това. Лицата, използвали изтезания, независимо от техния ранг и длъжност, ще понесат заслужено наказание“, увери Асилов.

Главният прокурор уточни, че по сигнали на граждани за изтезания са образувани общо 329 наказателни дела. „Основната част от тях бяха в продукцията на служба „Антикорупция“. Спецпрокуратурата разследва наказателни дела срещу 34 полицаи и служители на КНБ. Случаи на изтезания на 24 души в сградата на полицията на Алматинска област, както и трима граждани (Радченко, Бекжанов, Анафияев), които са били изтезавани в центъра за временно задържане на Алмати и сградата на полицейското управление на район Бостандык, бяха изпратени на съд“, отбеляза Асилов.

В пика на безредиците почти целият персонал на отделите на КНБ на областите Алмати, Алмати и Кизилорда е напуснал сградите си.

Кой излезе на улицата?

„В производството на спецпрокуратурата има общо 720 наказателни дела. По тях са задържани 25 лица, принадлежащи към забранени екстремистки движения. Задържани са 42-ма членове на организирани престъпни групи. Освен това сред заподозрените има 8 привърженици на деструктивни религиозни движения. 126 души са осъдени преди това за убийства, кражби, грабежи и грабежи“, казва Асилов.

Главният прокурор уточни, че по-голямата част от протестиращите са млади хора до 35 години. „Освен това чужденци са признати за заподозрени в участие в масови безредици и други престъпления. Сред тях има граждани на Узбекистан, Русия, Киргизстан и Таджикистан“, добавя Асилов.

„Общо 238 граждани загинаха по време на сблъсъците при отблъскването на атаки по време на извънредното положение и антитерористичната операция. Сред тях 41 души са били осъждани преди това“, казва Асилов.

Началникът на ведомството даде количествени данни за загиналите:

- 67 са признати за нападатели, тоест заподозрени в участие в масови безредици;

- 142 са нарушителите на извънредното положение и антитерористичната операция;

- 4 загинали при извършване на други престъпления.

„Най-големият брой смъртни случаи в Алмати е 151 души. Много загинаха при нападението срещу резиденцията на президента. Подобни жертви има в Кизилорда (26), Шимкент (20) и Тараз (17)“, уточни Асилов.