Проф. Андрей Кехайов пред ФАКТИ: РНК ваксините отвориха голямата порта за борба с HIV вируса и рак

Как да се привлекат младите лекари да останат в България? Годишно у нас се обучават около 730 български студенти по медицина, но продължава изтичането на кадри. Продължава проблемът с кадровия дефицит от лекари, медицински сестри, професионалисти в системата на здравеопазването. На какво ни научи КОВИД-19… Пред ФАКТИ говори проф. Андрей Кехайов. Той беше председател на лекарския съюз за периода 2002 – 2009 г., а в момента оглавява Югоизточно-европейския медицински форум и е председател на Управителния съвет на “Клъстер на здравните региони”.

- Проф. Кехайов, на какво ни научи Ковид 19. Трябва ли да бъдем по-смирени и да помним, че светът е едно цяло?
- Пандемията разтърси и блокира света до ядрото му, постави ни в ситуация непозната на модерната история. Тя промени живота на човечеството. Нищо вече не е същото – тя промени мисленето ни, промени самите нас. Показа ни кое е стойностното и какво всъщност има значение. Научи ни, че не трябва да забравяме, че сме човешки същества, че не трябва да се откъсваме от реалността, че основната ни задача е да си помагаме и да живеем заедно. КОВИД -19 помогна да възвърнем изгубената хуманност, показа как да преодолеем отчуждението и социалната деградация. Пандемията дойде неканена и ни постави пред сложни житейски изпитания. Пандемията ни научи на самодисциплина, за да може да се продължи с начина на живот, който имахме. Да ценим здравето си и да се грижим не само за себе си, а за обществото, за човечеството. Даде ни възможност да открием отново онова, което бяхме загубили в живота – необходимостта от човешка общност. Пандемията ни сплоти като цяло и доказа, че можем да се справим с нейните предизвикателства, когато сме обединени и заедно. Показа и на лекарите, че трябва да се пазят, за да бъдат полезни на своите пациенти. Сега сме по-смирени, по-малко егоцентрични и по-добри.

- До 2019 г. давахме ли си сметка какво са инфекциозните заболявания, или това го знаеха само тесните специалисти?
- Инфекциозните заболявания никога не са били пренебрегвани в България. Няма медицинско лице, което да не си дава сметка, какви могат да бъдат техните обеми и последствия. Бяхме приели дори и като даденост, че съвременната медицина е успяла в световен мащаб да се пребори с инфекциозните заболявания, но последните данни на Световната здравна организация сочат, че в момента се разработват много малък брой нови антибиотици и, за жалост, те не са в състояние да се справят с все по-нарастващия брой на резистентни микроорганизми. Има разработен глобален план за действие срещу антимикробната резистентност. Сред основните акценти в него са по-голямата информираност на хората, профилактика срещу разпространяването на инфекции, както и оптимална употреба на антибиотици. Използваните днес съвременни медицински технологии спомагат за бързата микробиологична диагностика на инфекциите, адекватно лечение, превенция и справяне със световни епидемии.

- Пандемията показа в световен план, че здравните системи не бяха подготвени за такава сериозна инфекция. Защо бяхме изненадани?
- Ковид пандемията беше тест за световната система на здравеопазването, който показа къде са проблемите и колко важни за света са лекарите. Нито една здравна система не беше готова за пандемия, разпространяваща се с такъв размах и темпо. Нямаше практически указания и никакво обучение на лекарите за лечение на болните заразени от вируса. Различни бяха и начините на държавите за справяне със създалата се ситуация и категорично не може да се определи, кой е по-добрият начин. В началото не разполагахме с богатство от патологии, които да насочат здравните работници към лечението на вируса. Болестите винаги са били сред хората, но не винаги са се превръщали в глобални бедствия. Светът може да осигури необходимите здравни грижи за всеки гражданин и да се подготви така, че да е в състояние да ограничи разпространението на всякакви нововъзникнали болести. Всяка страна трябва да има план за превенция от пандемии, като заплаха за човечеството. Индексът на глобалната здравна сигурност показа, че нивото на здравеопазването в световен мащаб трябва да бъде реформирано.

- Положителен момент беше откриването на ваксините. Така ли показахме, че науката е много по-силно нещо?
- Ваксините бяха ключът в борбата с пандемията. За съжаление ниските нива на ваксинация в различни райони на света позволяват на вируса да мутира и да се разпространява, въпреки че СЗО обяви края на пандемията. Ваксините срещу КОВИД-19 бяха разработени от безпрецедентни инвестиции в научноизследователската и развойна дейност и глобалното сътрудничество на едни от най-големите световни фармацевтични концерни за рекордно кратко време. Ваксините наистина са научно постижение. Ваксините спасяват милиони животи всеки ден и на това ние бяхме свидетели в борбата с пандемията в глобален аспект. Ваксините не разболяват организма, те ангажират цялата имунна система и интензитета на имунния отговор е различен при всеки един човек. Положителното от постигнатите резултати и ефект на РНК ваксините срещу КОВИД-19 е, че те отвориха голямата порта за тяхното приложение в борбата с HIV вируса и вече се правят изпитания за лечение и на други неизлечими инфекциозни болести, включително и на рак. КОВИД пандемията предостави визията за това как е най-добре да се прилага науката за решаването на здравословните проблеми на човечеството.

- Защо България показа, че е шампион по смъртност от коронавирус. Какво у нас не е наред?
- По данни на СЗО от началото на пандемията са регистрирани 479 милиона случая на коронавирус и над 6 милиона починали. Според доклада на експертния съвет за смъртността от КОВИД-19 в страната от март 2020 до май 2022 г. България се нарежда на второ място в света след Перу по смъртност на 1 млн. души население и на първо място по надвишена смъртност. Заключение дали това е обусловено от провежданата терапия не може да бъде дадено. Експертите констатират, че смъртността сред ваксинираните е 20% по-ниска спрямо неимунизираните и се отчита, че през първата пандемична година всеки пети е бил лекуван в болнично заведение. Здравната система нямаше необходимият ресурс за справяне с пандемията. Ще отнеме повече време да се анализират причините за високата смъртност от пандемията. Разбирането за вируса продължава всеки ден. Изследователите ще научат повече защо вирусът засяга различни хора по различен начин, защо някои не изпитват симптоми, докато други имат животозастрашаващи увреждания на органите или трайни увреждания. Новите прозрения ще представят нови терапии. Коронавирусът ще съществува, докато съществува човечеството. Просто човешкият организъм ще се съвмести в бъдеще със съществуването на вируса. Ваксините ще се модифицират, ще бъдат разработени нови. Ясен механизъм за лечение – все още няма!

- Постковидният синдром. Какво е новото днес?
- Милиони хора, които са преболедували КОВИД-19, откриват, че пълното възстановяване e влудяващо трудно. След седмици или дори месеци, след като са оздравели от привидно леко протичане на болестта, много пациенти страдат от широк набор от проблеми със здравето. Докато учените се опитват да проучат продължителността и дълбочината на така наречения "дълъг КОВИД“, вече отварят специализирани клиники за хора, които са развили тежки симптоми на болестта. Според СЗО хората с така нареченото "пост-КОВИД състояние" обикновено имат симптоми 3 месеца, след като са се преборили с болестта, които продължават минимум 2 месеца и не могат да бъдат обяснени с друга диагноза. Експертите подозират, че при постковид синдромът става въпрос за автоимунна реакция. Коронавирусът може да атакува тялото по различен начин, причинявайки увреждания на сърцето, белите дробове, нервната система, бъбреците, психичното здраве. Диагнозата КОВИД се свързва с по-висока дългосрочна нужда от здравни услуги на преболедувалите пациенти. Все още медицината знае твърде малко. Напоследък се прилага възстановително лечение със 100% чист кислород под налягане в барокамера. Постковид е медицински, социален и икономически феномен. В Националната ни здравна информационна система и Националната информационна система за борба с КОВИД-19 не се събира информация за брой случаи на постковид синдром. В утвърдения пакет от здравни дейности, които се заплащат от НЗОК, са включени възможности за провеждане на различни по вид и обхват диагностични и лечебни дейности в извънболничната и болничната медицинска помощ за пациенти със симптоми и отклонения в здравословното състояния, като това включва и пациентите, развили различни по вид заболявания в резултат на прекарана инфекция.

- Вие сте специалист по здравен мениджмънт. У нас бюджетът в здравната каса расте в последните години, а лекари и пациенти се оплакват. Защо е така?
- Разполагаме със здравен модел, който не удовлетворява нуждите и очакванията на основните фактори в системата – медицинските работници и пациенти. Бюджетът на НЗОК нараства, но здравеопазването в България е най-зле финансирано в ЕС. Има структурни проблеми и те са въпрос на управление. Здравеопазването е една или една от последните нереформирани системи през последните 30 години. Здравеопазването не е разход – то е инвестиция. Трябва да се промени системата на здравеопазването в България – свидетели сме на опасни диспропорции по отношение на достъпност, навременност и качество на медицинската помощ в болничните заведения, ограничени възможности за първични грижи, специализирана и високоспециализирана медицинска помощ, липсващи структури за продължително лечение, долекуване и рехабилитаци, непропорционално разпределение на медицинските кадри. Моделът на финансиране на здравеопазването трябва да се либерализира – да се въведе доброволно здравно осигуряване – от частни здравноосигурителни фондове или лични средства на гражданите, да се предвидят данъчни облекчения за граждани и работодатели. Финансирането в здравеопазването е съвкупност от инструменти – финансови, управленски, социални, политически и др. Доколкото предоставянето на здравни услуги е от жизненоважно значение за развитието на една нация, то въпросите за финансиране заемат важно място както в теоретичните дискусии, така и в практиката при разработване на здравни системи в света. Основният въпрос, който стои пред избора на модел за финансиране в една страна, е възможността за осигуряване на необходимите финансови ресурси за покриване на разходите при нарастване търсенето на медицински услуги. В този смисъл моделите за финансиране трябва да осигуряват достатъчни и стабилни приходи на всички нива на здравната система и с това да гарантират справедливото и ефективно разпределение на ограничените финансови ресурси. Във всяка държава постигането на баланс между размера на инвестираните в сферата на здравеопазване финансови ресурси и качеството на предоставяните здравни услуги е сериозно предизвикателство. Механичното наливане на пари в здравеопазването не решава никакви проблеми.

- Много често у нас говорим за насилието над медиците. Само ние ли имаме такъв проблем?
- Насилието на медицинските работници е проблем, който не е от вчера и не е присъщ само за България. Насилието над медицинските работници беше и една от основните теми по време на 11 международен медицински конгрес на лекарите от Югоизточна Европа, организиран и проведен от ЮЕМФ. Доклади и статистически данни за този „феномен“ представиха и нашите колеги от Израел и Словения. Естествено е да търсим причините за подобни прояви, които най-общо бихме обобщили, като недоверие към институциите, недоверие към системата на здравеопазването, към лекарите и медицинските работници. Пациентите очакват от лекарите незабавно действие. За да бъде оказано, медиците трябва да са спокойни, отпочинали и да са достатъчно! Насилието над медиците може да се определи като резултат от засилващата се агресия в българското общество, а това се дължи на липсата на справедливост и съпътстващо чувство за безнаказаност над извършителите, неефективни и неадекватни съдебни присъди на виновни лица. Необходимо е повече толерантност, добронамереност и доверие в системата на здравеопазването между лекари и пациенти.

- Младите лекари напускат, няма медицински сестри. Накъде отива системата и как може да се промени това?
- Висш медицински кадър се създава минимум за 6 години следване и още 5-10 години специализация. Парите не са основната причина, поради която младите лекари напускат здравната система – младите лекари търсят кариерно развитие. Напускайки страната, те търсят предимно кариерно развитие, професионална реализация, научна работа, удовлетворение от работата, а не само по-добро заплащане. Редица са предизвикателствата, които трябва да преодоляват завършилите медицина у нас, за да получат специалност, да се развият професионално, за които нямат гаранции. За съжаление, у нас няма разработена система за продължаващо обучение, което за развитието на един лекар е основно. Процесът за зачисляване на специализантите не гарантира равни шансове за желаещите го. Нещо повече, при нас болниците плащат на зачислените специализанти, а те са хронично недофинансирани и нямат необходимия финансов ресурс, за да осигурят достойно заплащане на специализанта лекар. Драматичен е проблемът и с медицинските сестри и останалия медицински персонал. В началото на годината беше констатирано, че в системата липсват 35 000 кадри. В момента повечето заети също са в напреднала възраст и на всичкото отгоре са принудени да работят на две и три места, за да оцеляват с мизерните си заплати, които обикновено не надхвърлят 1000 лева. Задължително е разработване на национална стратегия с план на действие за задържане на медицински работници – лекари, сестри, акушерки, достойно заплащане, подкрепа за обучение и кариерно развитие, подобряване условията на труд, уважение към професията и личността на лекаря.