Шекспировите демони на Путин

Представете си състоянието в сърцето на Европа днес, ако границите на НАТО останаха замразени след 1989 г. Геополитиката ще ви отведе само дотук в обяснението на външните работи. По-важният елемент е Шекспировият. Украйна е перфектен пример, пише за "Уолстрийт Джърнъл" Робърт Д. Каплан, който заема катедра по геополитика във Foreign Policy Research Institute.

Украйна е погълната от Русия на север и изток, нейната история и език са преплетени с тези на съседа. Но по-голямата част от историята се отнася до личността на Владимир Путин. Геополитическият аргумент, че Путин нахлу в Украйна, защото НАТО се разширяваше, напълно пренебрегва шекспировите демони на руския лидер.

Решението на Путин да нахлуе не представляваше колективното мислене на руския елит, а неговите собствени мисли. Много олигарси и служители на сигурността около него бяха също толкова изненадани от решението, колкото и хората на Запад. Външният министър Сергей Лавров, притиснат от олигарх да обясни как Путин е могъл да планира подобно нахлуване, без вътрешният му кръг да знае, отговаря: "Той има трима съветници. Иван Грозни, Петър Велики и Екатерина Велика".

Като се има предвид параноята, изолацията и заблудите за величие на Путин, възниква въпросът: щеше ли днес Европа да е в мир с Русия на Путин, ако НАТО не се разшири на изток след Студената война и ако имаше западна гаранция за признаване на руските интереси в Украйна? Със сигурност не.

Обяснението за това се крие в това какво би било вътрешното положение на държавите от Централна и Източна Европа - от Естония на юг до България и включително Полша и Румъния - ако никоя от тях не се присъедини към НАТО или Европейския съюз. Претърпели почти половинвековен комунизъм и в много случаи без стабилна средна класа преди нацистката и съветска окупация, тези страни от бившия съветски блок можеха да останат със засегнати от пълна бедност селски райони и неприятна, нестабилна политика в столиците. Това би оставило всички или повечето от тях уязвими за пакостите на Путин.

Едно от най-големите недоволства във Вашингтон е, че САЩ биха били по-добре без разширяването на НАТО. Да вземем Молдова, страна, която е румъноговоряща и част от историческа Велика Румъния, но никога не е приета в НАТО или ЕС. Румъния се превърна в силна и стабилна държава за първи път в съвременната си история, под опеката на НАТО и ЕС и въпреки сталинските опустошения от десетилетията на Чаушеску. Но Молдова е слаба и клатеща се - и вероятна жертва на дестабилизация от Русия на Путин. Без разширяването на НАТО и ЕС на изток през десетилетията сега може да има няколко Молдови между Германия и Русия.

Успехът във външната политика не се дължи само на добрите неща, които се случват, но и на лошите неща, които не се случват. Това, което не се случи в Европа поради разширяването на НАТО, е широкообхватна нестабилност. Представете си състоянието в сърцето на Европа днес, ако границите на НАТО бяха останали замразени след 1989 г.

НАТО и ЕС създадоха много трайни бюрократични държави с надеждни военни в Централна и Източна Европа, способни да изпълнят своята роля, за да устоят на руската агресия. Западът нарасна както в икономическата, така и в политическата мощ. Така "бизнесът" от Втората световна война и Студената война е затворен.

Унгария флиртува с авторитаризма, а България е слаба държава, но те са поправимите изключения. Ако военната ситуация на Русия в Украйна се влоши драстично, е възможно опортюнистичният унгарски премиер Виктор Орбан отново да прегърне ЕС и неговите демократични стандарти. Разширяването на НАТО в цяла Централна Европа беше на практика неизбежно поради решителния и едностранен начин, по който завърши Студената война, точно както войните в бивша Югославия през 90-те години насърчиха Запада да разшири НАТО към Румъния, България и Албания, така че те да не остана от другата страна на балканските бойни полета.

Казано по друг начин: ако Западът не беше разширил НАТО и ЕС на изток, сега щяхме да се борим за Полша, вместо за Украйна и Беларус, тъй като Путин със сигурност щеше да диша във врата на всяка страна между Берлин и Москва. Украйна отдавна щеше да е под ботуша на Кремъл. Германия щеше да се дръпне още повече към неутрализъм, изисквайки тесни отношения с Русия не само за природен газ, но и за управление на границите си с Полша и Чехия - ако тези страни не бяха станали членове на НАТО и ЕС и бяха податливи на по-голямо руско влияние.

Сега се борим да завършим Intermarium, (б.р. латински - "между моретата"). Тоест Балтийско и Черно море - пояс от демократични държави, от Естония на север до Украйна на юг, за защита срещу руския империализъм. Дължим тази концепция след Първата световна война на полския държавник Йозеф Пилсудски, който я представя и като защита срещу Германия. Германия вече е дългогодишен съюзник. С поражението на Русия в Украйна целта на Междуморието ще бъде постигната. Това е всичко за геополитика, докато не стане въпро за всичк по Шекспир, тъй като Русия без Путин, колкото и нестабилна да е, би имала поне някаква възможност да стане нормална държава.

Нека не забравяме украинския президент Володимир Зеленски, друг герой от Шекспир, без чиято харизма и динамично лидерство Украйна може би никога нямаше да събере волята да се съпротивлява на Русия на бойното поле. Това е, геополитиката може да ви докара само дотук.

превод: News.bg