Бившият лагерист от „Белене“ Ахмет Алпай: Само правосъдие ще излекува болката от „възродителния процес“

Сайтът desebg.com публикува изказването на бившия лагерист в концлагера „Белене“ Ахмет Алпай по време на „възродителния процес“, направено на международната двудневна конференция „Привилегировани и ощетени“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, която се проведе на 20-21 април 2023 г. в Благоевград. В конференция бе отделен специален панел, посветен на лагера „Белене“ и липсата на правосъдие за престъпленията на комунистическия режим, включително и за насилствената смяна на имената на турското малцинство в България. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Когато в България имаше комунистически тоталитаризъм, ръководен от диктатора Живков

Уважаеми гости, скъпи студенти,

Преди всичко искам да благодаря на организаторите на тази конференция, че ни дадоха възможността да си кажем болката, която ни съпътства от 39 години насам. Това е такава болка, която не се лекува с лекарства а иска правосъдие. Става дума за т.н. възродителен процес, който се проведе в период от 1984 до 1989 година, когато в България имаше комунистически тоталитаризъм и се ръководеше от диктатора Живков.

По време на този зловещ процес турското етническо малцинство и мюсюлманите преживяха голяма трагедия. Насилствено им бяха сменени имената. Забранено беше да се говори на майчин език. Забранени бяха религиозните обреди, празници, традициите и носиите.

При осъществяването на този процес бяха използвани тежко въоръжените военни сили, народната милиция, административния персонал т.е. целият държавен апарат. Жестоко бяха потушени мирните протестни митинги. Имаше убити, ранени и хиляди задържани, които бяха жестоко изтезавани дълго време в участъците на МВР. По-късно една част от тях бяха изпратени в различни затвори със скалъпени обвинения, друга част без съд и присъда бяха затворени в последния концлагер на Европа, който се намира на остров Персин, до гр. Белене на река Дунав, а една не малка част от тях бяха заточени в различни краища на страната далеч от семействата им.

А през 1989 година стотици хиляди от турското етническо малцинство бяха депортирани от България. Тези трудолюбиви хора работеха при трудни условия в рудниците, в промишлеността, в строежите на язовири, пътища и най-вече в селското стопанство. Всичко което бяха придобили с честен труд в продължение на десетилетия бяха принудени да оставят на произвола на съдбата.

Бях студент, изпратен без съд и присъда в „Белене“

И аз съм един от изпратените без съд и присъда в концлагера „Белене“. Когато започна този насилствен процес аз бях студент трети курс в Технически Университет София. Като всяко живо същество, което реагира на външните дразнения и аз показах своето несъгласие с упражняваното насилие върху турското етническо малцинство и мюсюлманите. След като изразих своето мнение по въпроса бях жестоко наказан.

На 12.01.1985 година сутринта четирима цивилни служители на Главно следствено управление София нахлуха вероломно в квартирата, където живеех със съпругата ми, с която бях се оженил преди няколко месеца. Арестуваха ме по най-груб начин унижавайки ме пред нейните очите. Тя беше в шокирано състояние и успя само да попита къде ме водят. Отговорът беше „за кратко разпитване“, което не беше кратко и продължи 9 месеца. Така започна моето пътешествие изпълнено с раздяла, скръб, разпити, изтезания, лишаване от свобода, затваряне в концлагер и накрая депортиране от страната.

Не съм извършвал нещо, което да може да се квалифицира като престъпление. Единственото нещо, което бях направил бе изразяваната от мен позиция на несъгласие с принудителната промяна на имената от турски на български такива.

Задържането ми бе произволно и незаконно

Считам, че задържането и лишаването ми от свобода е било произволно и незаконно, защото то не е отговаряло на действалото тогава законодателство в България. Това е грубо нарушение на правата по Европейската Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, изискващо от държавата да проведе ефективно разследване на задържането и лишаването от свобода.

Задържането ми причини непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, страх от безсилието срещу използването на закона за незаконни цели, дълбоко унижение и огорчение. Оказваният постоянен физически и психически натиск върху мен по време на задържането ми остави дълбока душевна травма у мен.

Бях фрустриран от това, че ме задържат заради несъгласието ми за принудителната промяна на имената ми, което не само не е престъпление, а е съвсем естествена човешка реакция.

Бях смачкан физически и психически

Нечовешките условия, в които бях поставен по време на задържането ми, бяха целенасочени да накърнят честта и достойнството ми. Бях смачкан физически и психически, единственото положително беше, че властите ме пуснаха жив.

По време на задържането, близо половин година, не ми разрешаваха контакт със семейството ми - не само свиждания, дори не ми разрешаваха - да им пиша, за да ги осведомя, че съм жив, къде съм и при какви условия съм поставен.

Съответно на близките ми също не даваха никаква информация за задържането, за мен и положението ми - те даже не знаеха дали съм жив. Най-лошото беше, че тогава умишлено са разпространили слухове в районите където живеем, че тези, които са били задържани, са били затворени в затвора на остров Белене, и част от тях са се опитали да избягат в Румъния, и са били застреляни, и техните кръвясали дрехи са били изпратени на адресите където са живеели по-рано.

Тази черна пропаганда е направена с целта да бъдат сломени психически нашите близки. Представете си какво ужасно преживяване е било за нашите близки да чакат денонощно всеки миг да получат кръвясалите дрехи на застреляния съпруг, син или брат. Това деяние не ели е античовешко? Не е ли е нарушение на човешките права?

Тежък безплатен труд в „Белене“

Безкрайно мизерните и унизителни условия в килиите, липсата на елементарни хигиенни условия, невъзможността за доставяне на храна и дрехи отвън, подлагането ми на принудителен и безплатен тежък физически труд и накрая изискването за плащане за задържането ми в концлагера „Белене“ бяха част от гаврата с мен.

Ние бяхме въдворени в концлагера „Белене“ не поради политически и идеологически причини, а поради етнически и религиозни причини. Това беше процес на асимилация и опит за създаване на ,,социалистическа нация“, лишена от съпротивителните сили на вяра, етнос и традиция.

Не съм намерил душевен покой

И до днес не съм намерил душевен мир и спокойствие, защото въпреки демократичните процеси в България прокуратурата не изпълни правомощието си да разследва ефективно произволното ми и незаконно лишаване от свобода, не установи хората, които го наредиха, разрешиха, съгласуваха, контролираха и извършиха, не ги подведе под отговорност.

Макар да са изминали приблизително 40 години раните, които бяха отворени по време на т.н. “възродителен процес“ са все още кървящи и не са зараснали. Основната причина за това, е че прокуратурата на България вече 32 години умишлено и необосновано протака наказателното дело, заведено през 1991 година, за наказване на извършителите на престъпления срещу човешките права през периода от 1984 до 1989 година.

Това е следствено дело №1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (така нареченото дело за “възродителния процес“) образувано 30.01.1991 г. срещу Тодор Живков, Димитър Стоянов, Георги Атанасов, Петър Младенов и Пенчо Кубадински за това, че в периода 1984-1989 година са подбуждали към национална вражда и омраза.

Чакаме поне частично възстановяване на справедливостта

В продължение на годините от образуването но следствено дело №1/1991г. до момента, водени от надеждата за възмездие и наказание за виновниците за т.н. „възродителен процес“, от очакването за поне частично възстановяване на справедливостта, както и страховете ни, че това дело едва ли ще приключи с изправянето пред съда и наказването на инициаторите и изпълнителите на т.н. „възродителния процес“, чрез Сдружението за права, справедливост и културно сътрудничество на Балканите, което бяхме образували, писахме писма до различни институции с искане да получим информация за хода на делото, за оказване на съдействие за приключването му в разумен срок.

Оплаквахме се и изразявахме недоволството си от прекаленото му забавяне. От името на сдружението в интерес на всички пострадали отправяхме писма и оплаквания до народното събрание, до главния прокурор, омбудсмана, Министерството на правосъдието, включително до европейските институции, в които настоявахме за приключване на делото с изправяне пред съд и наказване на инициаторите и извършителите на т.н. „възродителен процес“.

Писали сме редица молби до прокуратурата, бяхме разпитвани като свидетели по делото, даже една част от нас бяха разпитвани по няколко пъти. Бяха ни разяснени правата на пострадал, но въпреки това не сме получавали и не са ни връчвани актовете на прокурорите по делото.

Без отговор на нашите жалби и молби

Подавали сме молби до ВОП за информация по делото, за копия от някои материали по него, за причините поради, които същото не може да премине в следваща фаза. Не сме получавали отговори на тези молби, а от извършени справки на място във ВОП сме разбрали, че прокурорът отказва, защото делото било секретно.

Подавали сме искания за премахване на нивото на класификация, за да получим достъп до материалите по делото и след като се запознаем с тях да сме в състояние да организираме защитата си така, че да предявим искове за обезвреда за причинените ни вреди чрез изтезания и лишаване от свобода. Но тези ни опити бяха неуспешни. Предвид това до момента не сме могли да потърсим по гражданско-правен ред компенсации за причинените ни страдания.

Досъдебната фаза на делото е отнела вече 32 години, въпреки че фактически разследването по следственото дело е завършено. На 11.01.2012 г. 42-рото Народно събрание прие декларация, с което осъди опита за насилствена асимилация на етническото турско малцинство и мюсюлманите и призова българското правосъдие и главния прокурор на Република България да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за т.н. „възродителен процес“, защото опитът той да се прикрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.

Вече близо 11 години след приемането на тази декларация от националния парламент няма осезаем напредък по делото. Недопустимо и неоправдано е продължителността на наказателното производство да трае десетилетия. Това е своеобразна форма на отказ и лишаване от достъп до съд и правосъдие.

Признанието, че прокуратурата не си е свършила работата

За голямо съжаление правосъдието на Република България не успя да вземе справедливо решение в предвидения от наказателния кодекс разумен срок. Като се има в предвид продължителността на един човешки живот 32 годишният период не може да се приема за разумен срок. С голямо учудване ставаме свидетели на това, че извършителите на престъпления от античовешки характер все още не са изправени пред съдебните органи за да получат заслужилите наказанията за извършените от тях нарушения на основните човешки права.

Признание за това, че прокуратурата не е предприела всички необходими и възможни мерки за приключване на делото се съдържа в доклада на заместник-главния прокурор Валери Първанов, изнесен на 25.01.2007г. пред Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 40-то народно събрание, в който той каза: „ Бих казал, че ако по същия начин се гледаше Нюрнбергския процес през 1945 г., аз мисля, че още нямаше да има присъди. Ако всички пострадали от Саддам Хюсеин бяха потърсени, мисля, че и неговият процес нямаше да завърши.“ Между другото, именно Валери Първанов е бил дълги години наблюдаващ делото прокурор.

Престъпление има, наказани няма

Извършено престъпление има, извършители на престъпление има но за голямо съжаление наказани няма. Тази ненаказаност крие в себе си голямата опасност в бъдеще да се повтарят същите събития, които се случиха в периода от 1984 до 1989 година.

България като членка на Европейския Съюз, който е изграден върху основата на каузата за спазване на човешките ценности би трябвало да приключи това дело в разумен срок, който действително да е разумен. Но уви това не се случи.

На против след 31-годишно умишлено протакане Военно-окръжна прокуратура-гр. София на 31.05.2022г. подготви постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №ІІ-048/1999г. по описа Военно-окръжна прокуратура-гр. София. Това стана след като почина последният от обвиняемите по делото–бившият комунистически министър-председател Георги Атанасов.

Според Военно-окръжна прокуратура – гр. София постановлението е било подготвено поради причината, че не са останали живи обвиняеми. С това се разбра причината за 31 годишното удължаване на разумния срок, който в същност беше неразумен. Но ние знаем, че има и други съучастници, които с указ от 17.04.1986 г. на Държавния съвет на Народна република България са наградени за приноса им в реализирането на т.н. „възродителен процес“.

Пак с необяснима бързина Софийски градски съд с определение от 20.06.2022г. потвърди Постановлението на Военно-окръжна прокуратура-гр. София. Ние със същата бързина в законоустановения срок изпратихме жалби в Софийски апелативен съд срещу определението на Софийски градски съд.

Нашият мирен протест

За няколко дни нашата неправителствена Организация за права, справедливост и културно сътрудничество на Балканите успя да сплоти своите членове и другите граждански организации и организира на 30 юни 2022 година пресконференция в голямата зала на БТА пред камерите на множество телевизионни канали, където членовете на нашата и на другите организации успяха да кажат своето становище против постановлението на Военно-окръжна прокуратура - гр. София и определението на Софийски градски съд.

Същия ден проведохме мирен протест пред сградата на Съдебната Палата. Там бяха и представителите на различни медийни групи. С това не приключи нашият протест. Успяхме да съберем подкрепата на 59 неправителствени граждански организации. Писахме многобройни писма за подкрепа до множество инстанции в България и Европа. Целта ни беше да информираме демократичната общественост в България и Европа за несправедливото постановлението на Военно-окръжна прокуратура - гр. София и определението на Софийски градски съд.

С голямо удоволствие е посрещнато от наша страна определението на Софийски апелативен съд (САС) от 22.12.2022 година. Съдът отмени Определението от 20.06.2022 г. на Софийски Градски Съд. Съдът така също отмени и Постановлението на Военно-окръжна прокуратура - гр. София от 31.05.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ІІ-048/1999г. по описа Военно-окръжна прокуратура - гр. София.

Софийски апелативен съд върна делото на Военно-окръжна прокуратура-гр. София за продължаване на процесуално-следствените действия.

Ние вярваме, че правдата ще възтържествува

В своето определение САС подчертава, че с постановлението на Военно-окръжната прокуратура – София „са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на пострадалите“.
Това определение породи у нас една малка надежда за справедливо правосъдие. Макар да имаме големи съмнения ниe вярваме, че правдата ще възтържествува.

Защо аз и моите съконцлагеристи останахме принудени да търсим справедливо правосъдие в продължение на 32 години? Няма ли да бъде достатъчен един човешки живот за да приключи това дело? До ден днешен не сме получили отговорите на тези въпроси.

Както в продължение на 32 години сме показали желязна воля в търсене на справедливост ние ще продължим да я търсим без колебания.

Искам да се обърна към демократичната общественост в България и Европа с думите на големия писател Лев Толстой, който казва, че „Ако един човек чувства собствената си болка-това значи, че е живо същество. Ако един човек чувства чуждата болка-това значи, че е човек.“

Нека да чувстваме болката на другите, за да не сме само живо същество, а да сме човек в истинския му смисъл.

Искам да приключа с призива: Нека наистина да е последен концлагерyt „Белене“ не само в България и Европа но и в света!

Нека да има справедливост навсякъде и за всеки!