Загубите на руската армия зависят от два фактора

Загубите на руските окупатори... зависимост от професионалния и техническия компоненти

Количеството на загубите в личен състав на руските окупационни войски наближава 200 хиляди и това донякъде ни предизвика да анализираме как са се променяли загубите на руснаците и от какво зависят.

Многократно съм обръщал внимание на факта, че загубите на РОВ нарастват в зависимост от това как се променят двата основни компонента - професионалният състав на войските, както и нивото на тяхната окомплектовка с техника. Например, през март 2022 г. руските окупационни войски загубиха около 4 хиляди човека, и почти 900 единици бойни бронирани машини (средна и леко бронирана техника). За януари 2023 г. загубата на РОВ в личен състав възлиза на 21 700, а в техника около 300 единици

Всички добре знаят, че през 2023 г. руската окупационна армия започна да изпитва не просто остър, а критичен недостиг на БМП и не всяко подразделение беше окомплектовано със средства, които, условно, но все пак опазват живота на десанта по време на щурм или други операции. Тоест, изглежда, че техническият компонент влияе на загубите с коефициент 4,4? С други думи, при други условия, при достатъчно снабдяване на руските войски с техника, унищожаването на 21 700 окупатора щеше да е възможно при унищожаване на 4930 бойни бронирани машини. Но в условията на недостиг на техника, съотношението се промени негативно за пехотния компонент.

В известен смисъл е така, но не изцяло. Факт е, че нарастване на руските загуби беше регистрирано от септември 2022 г., след обявяването на частичната мобилизация в Русия, въпреки че първите показатели на ръст се забелязват още през август. Какъв е този период? В този период зоната на бойните действия започна да се насища все повече с представители на различни видове доброволчески части, които се събираха през цялото лято по руските окръзи, със затворници от поправителните колонии и по-късно - с частично мобилизирани.

Тоест, не професионален ресурс, не военни, прекарали години в армията и с определен опит, включително и от бойни действия, а нещо некомпетентно. И в периода от октомври (загуба 12860) до ноември (загуба 16970) загубите се увеличиха с 30%. Между другото, загубите в БМП на РОВ през октомври възлизат на 552 единици, а през ноември са 376. Тоест, при запазване на професионалното ниво на войските, средният процент на загубите трябва да бъде съответно 2428 и 1650. Погледнато така, професионалният компонент за загубите на РОВ има дори повече преобладаващо значение от техническия. Или…?

Всъщност те трябва да бъдат оценявани комплексно. Показателят от 4-5 към 1 единица БМП може да се счита за относителен златен стандарт, тъй като се влияе от качеството на личния състав вече в геометрична пропорция. От своя страна, всичко това предполага, че в бъдеще Русия ще може да намали загубите си само чрез изключително намаляване на интензивността на военните действия. В противен случай всяка следваща мобилизация или както там я наричат, на фона на нарастващия недостиг на техника и професионален личен състав, ще води само до увеличаване на загубите, които те вече няма да могат да компенсират.

Уроборосът на руската безнадеждност. Този случай, когато количеството месо не решава нищо. Всъщност, дори по време на Втората световна война за Червената армия не беше решаващ броят на щурмовете и хвърляният в тях личен състав, а подкрепата с техника и артилерия. Следователно, погрешното преувеличаване на значението на човешкия ресурс пречи да се види общата картина. Апокалиптичната картина за руския престъпен военно-политически режим.

Превод: Desislava Jovanovicn
Източник: Александър Коваленко за site ua