Най-значимото, успешно и трайно дело в хилядолетната ни история

Българската писменост е най-значимото, успешно и трайно дело в хилядолетната ни история. Ползват я над 300 милиона души в Русия,Украйна, Беларус, Повардарието; дори неславяните в Казахстан, Монголия, Киргизстан, Таджикистан. Знаем, че от 1968 г. Българската православна църква (БПЦ) чества светите братя на 11 май, а от 1980 г. те са християнски светци и на Ватикана, и сред шестте покровители на Европа. Също, че Свети Кирил, т.е. Константин-Кирил Философ, извая глаголицата - първата славянска азбука. И че 30 години след неговата кончина по поръчение на цар Симеон I Велики Климент Охридски създава българицата (климентица), наричана по навик кирилица.

Нека да отдадем дължимото и на всички други личности от онази епоха, допринесли най-осезаемо за сътворявянето и утвърждаването на нашата азбука! Хронологично се откроява византийският патриарх Фотий. Той подкрепя намеренията на цар Борис I християнството да стане официална държавна религия в България и в други страни, ако се практикува на роден език. Въпреки риска от ерозия на все още недоукрепналата народност у нас. Към 855 г. Фотий възлага на висшите византийски служители Кирил и Методий да създадат азбука и да преведат необходимите богослужебни книги. И най-важното, патриархът канонично признава азбуката. В противен случай тя би била еретическа, както авторите ѝ, цар Борис I и българите. Папите Адриан III, Николай I и Йоан VII с нарочни укази също дават канонично признание на новата азбука. А това е историческа заслуга на фона на кървавите войни след превода на Библията на немски език през XV век! В тях загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.

Създателите на българската азбука са Св. Седмочислениците Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий с първопроходците, духовни бащи и идеолози Кирил и Методий. Оказва се, че очертанията на глаголическите букви са трудни и за бъдещите свещеници и първите петима Ученици създават по-лесна азбука. Светите Седмочисленици я утвърждават, разпространяват; подготвят свещенослужители в новата писменост, запазила в света традиционно названието кирилица. След смъртта на Кирил (869 г.) и на Методий (885 г.) славянският език е изхвърлен от богослужението във Великоморавия от немското духовенство, а свещениците–ученици на Методий са отстранени от църквите. Българските поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България, изискани от цар Борис I. По това време България е велика сила и Немското кралство има много горчив опит с нея от една война (829-831 г.) за земите на днешна Унгария и не смее да рискува с отказ да освободи Горазд, Климент, Наум, Лаврентий и Ангеларий. За 7 години - по заръка на Царя - те подготвят 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 –400 000 богослужебни книги, необходими в един ден с официален закон да се премине в богослужението на български език. Затова Светите Братя + Учениците са канонизирани от народа и впоследствие от БПЦ като „Свети Седмочисленици”. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий. И е „подозиран” да е Черноризец Храбър. През 893 г. Преславският Народен Събор (тогавашното НС) официализира писмеността.

Дипломатът-поет Красин Химирски обобщава, че наред със съавторството на идеята за създаване на азбуката, дипломатическите усилия пред Ватикана за признаването на каноничността ѝ, предоставянето на възможност за проверка на ефективността на новата писменост, най-големите заслуги на цар Борис I са осигуряването на огромен човешки, икономически и политически ресурс за нейното утвърждаване. Пренасочването на 20 000 младежи от военна служба към обучение за свещеници явно е причинило недоволство на областните военно-административни ръководители. Изработването на 300-400 000 книги изисква да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. Знаем, че в онази епоха листата на книгите се правят от пергамент – специално обработена кожа на младо животно. От едно агне или яре се добивали максимум 8 листа, а една книга имала минимум 300-350 страници. Това всичко е скъпо, както и трудът на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи.

Голямо ядене на агнешко и ярешко ще да е паднало тогава! Липсвал е и Шести „американски” (= на САЩ) флот, за да му го изнасяме, както и ЕС, за да си редуцираме с десетки пъти овцевъдството и да станем зависими от внос на какво ли не !!!*****

Печатници няма и текстът на всяка книга трябва да се препише на ръка от абсолвенти на школите на Седмочислениците. За настаняването им между 886-893 г. е отделян огромен финансов, производствен и човешки ресурс за строеж на десетки манастири от Варна до Дебър. И всичко това е извършено без възможности да се вземат заеми, без европейски фондове! След „зареждане” през 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора печенеги изгарят книгите в храмовете при нападение в Добруджа. Но оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България. Колосална предвидливост на цар Борис I !

За сравнение: в българските земи през IV - V век са създадени още две писмености готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но зад тях не застава държава. Със създадените от тях книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени.

**Както пише К.Химирски, отново СМИ ще ни заливат с благоговейни слова на почит към делото на двамата братя. А от 1991 г. насам паметниците на Св. Св. Кирил и Методий вече наброяват повече от осемдесет: в България, Русия, Гърция, Чехия, Словакия, Словения, Повардарието, Унгария, Португалия, Монголия..., в Чикаго, дори в „Пимпирева”Антарктида.

Дано президентът Путин да не папагалства повече скопските скудоумия, че „славянската писменост е дошла в Русия от македонската земя”. Белким съветниците му се запознаят с изследванията и думите на акад. Дмитрий Лихачов, че „България е люлката на славянската култура, дала висшия слой на езика на източните славяни”. Или със сходните и уточняващи констатации на Раля Цейтлин (РФ). Дали ще повтарят абсурдната измислица на Ломоносов (1711-1765 г.): че по време на хазарската мисия в Крим Братята видели „РУШКИ букви”, които послужили за създаването на глаголицата? Е, има и други невежи „братушко-теории”: автор на азбуката да е Ленин, дори Петър Велики. Вероятно затова съветски съвременници недоумяваха на каква азбука сме писали до Втората световна война. Дано руските Културно-инфо центрове не лансират повече “нова версия” за Светите братя, че те били ”реформатори на славянската азбука” и създатели на „църковнославянски език”!

На 24 май е уместно да си спомним думите на проф. Божидар Димитров по повод многобройните запитвания как е правилно да се казва „славянска“ или „старо/българска“ азбука? Отговорът му е: българска, защото и през IX и XI век ние пишем на българска азбука! Славянска азбука не би могло да има, тъй като и през Среднoвековието и днес не всички народи наречени „славянски“ /това също е неточно/ пишат на нашата азбука – поляци, чехи, словаци, хървати, словенци. Славяни е по-късно понятие. Много от тези народи имат смесен произход. Русите и поляците имали и викингски корени. Чехите - готски, а българите ирански. Освен това азбуката е утвърдена само в България със закон, приет от Народния събор (= НС) в Преслав през 893 г. В днешните Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, географската област Македония, тя се установява поради простия факт, че тези територии и страни изцяло или частично са /били/ в границите на България. А на териториите на днешна Русия, Украйна и Беларус чрез български мисионери. И така, правилният термин е “българска“ или “старобългарска“.

Преживяхме и набеденото президентстване на Петър Стоянов от П-д, който „се пънеше” да замени азбуката ни с латиница и едва, но “сколаса”, да върне „История славяноболгарская” в оригинал на гърците. Добре, че у нас битува шуменският арменец-предприемач Карен Алексанян, който да създаде Двора на буквите със скулптура на националния майстор Рубен Налбандян !!! Обилно раздутата ни администрация и крупен бизнес са пестеливци към национални и общочовешки каузи! Особено ако нямат „аванта” от евросубсидии.

Жалко, че наследници на два от възловите етноса на Освободителите ни през 1878 г. се поддадоха на външни подстрекателства и на мании за величие и непобедимост, че са освободили сами Европа от фашизма и са във военен конфликт помежду си! България няма и не може да има интерес от братоубийствената война между двете най-големи държави, използващи НАШАТА ПИСМЕНОСТ – повтарям - най-значимото, успешно и трайно дело в история ни! И то заради преобладаващо чужди отвъдокеански, геополитически и „келепир”- интереси!

Двете държави, въпреки великоруския шовинизъм и украински национализъм, са ни най-близки генетично, исторически, по манталитет, просвета, култура и книжовност! Държавите, към които Българиите имат максимален принос в демографията, държавното устройство, вероизповеданията, към чийто сегашен военен конфликт следва да спазваме строг неутралитет, с оказване единствено на хуманитарна помощ и грижа за българската диаспора в двете големи славянски държави!

Но да им пожелаем мир, с предшестващо прекратяване на военните действия и примирие! И с общи усилия да превърнем нашето Черно море в зона на мира и добросъседството! В зона само за черноморски кораби, платноходки, водни колела и пързалки, сърфове, за плажуващи и кротко почиващи, включително деца!

И докато партньоро-съюзниците-„чорбаджилар” от Вашингтон, Берлин, Париж, Брюксел, Анкара и под. не са отменили Празника да запеем: „Върви народе възродени...!”

Текстът е публикуван в ogniangarkov.blog.bg