Атанас Щилянов: Видях как партии се лигавят и сеят омраза, време е за действие

Коментар на Атанас Щилянов, "Непокорна България", студент в Университета на Маастрихт:

Политиците не просто управляват – те моделират обществото. Създават модели за подражание. Възпитават младите. Те диктуват правилата, чертаят границите, а народът попива техния пример. Когато демонстрират арогантност, агресия и безнаказаност, това става отровният пример.

Парламентът ни е заприличал на зверилник.

Как стигнахме дотук?

Защото им позволихме. Защото няма възмездие. В истинските демокрации институциите удрят безмилостно по корупцията и насилието, медиите разкъсват лъжите, а обществото избухва в гняв и излиза масово да гласува. В България механизмите за контрол са смазани. Политиците заплашват, храчат обиди, стискат юмруци – и това става закон.

Говоря от личен опит. Като сътрудник на независимия депутат Калоян Методиев в 50-тото НС, виждах как партии като „Възраждане“ крещят, хилят се, лигавят се, псуват и сеят омраза. Десетки побоища, блъсканици, гаври. ДПС-Ново начало храчат (буквално), сипят закани. Днес мандатоносителят Бойко Борисов клати глава, че като бил тъжен ставал много опасен. Агресия отвсякъде!

Какъв ще е резултатът? Децата попиват. Учениците се обиждат и пребиват, защото и депутатите го правят. Агресията шества по улиците, в училищата, в домовете ни. Насилието се превръща в норма. Лъжата – в догма. Корупцията се записва в закон.

Това не е илюзия, а жестоката реалност, която се разгръща пред очите ни. Виждаме го в новините всеки ден. В Пазарджик момичета пребиват своя съученичка. В Бургас ученици се бият в мола. В София тинейджъри си организират масови боеве. Това не са изолирани случаи. Това е култура на насилие, която се ражда отгоре и се просмуква надолу.

Не трябва да мълчим! Не трябва да пълзим в страх. Не трябва да позволяваме посредствеността да ни управлява. Докато сме пасивни, агресорите ще царуват. Докато свеждаме глави, ще бъдем мачкани. Само непокорни можем да преборим това, което ни залива и задушава като общество. Промяната не чака. Тя започва от нас. Личният пример не е просто важен. Той е решаващ.

Време е за действие.