Време е за пресичане на разрушителните руско-сръбски машинации на Балканите

Докато всички погледи са насочени към Украйна, Сърбия, подкрепяна от Русия, провокира нов хаос на Балканите. Като тласка региона към ръба на колапс и разпалва етнически конфликти, Кремъл се надява да подкопае НАТО и да възстанови Русия като посредник на регионална сила, пише д-р Ивана Страднер, специален кореспондент на KyivPost, фокусиращ се върху информационната сигурност на Русия. Тя е съветник на Фондацията за защита на демокрациите и е гостуващ научен сътрудник на Jeane Kirkpatrick в American Enterprise Institute във Вашингтон, където работата ѝ се съсредоточава върху руските стратегии за сигурност и военни доктрини, свързани с информационните операции. Предвид различията между разбиранията на американските и руските военни за киберсигурността, нейната работа разглежда както психологическите, така и техническите аспекти на руската информационна сигурност. Тя анализира и руското влияние в международните организации; в момента се фокусира върху усилията на ООН за регулиране на информационната сигурност и Договора на ООН за киберпрестъпността. Тя е работила като гост-учен в Харвардския университет и лектор за различни университети, включително Университета на Калифорния, Бъркли, Факултет по право.

Разрастващият се конфликт между Косово и Сърбия заплашва да се превърне в нова криза в Европа. През май сблъсъци, организирани от етнически сърби в Северно Косово, раниха тридесет членове на мироопазващите сили на НАТО и оттогава ескалацията продължава.

Сърбия и Русия имат склонност към исторически дати и митове и тази сряда ще бъде още една възможност, на която Москва и Белград трудно могат да устоят, като начин да налеят още масло в огъня на региона. На 28 юни се чества битката при Косово през 1389 г., събитие, дълбоко вкоренено в историята на Сърбия.

Руското външно министерство заяви, че кризата между Косово и Сърбия върви "към въоръжен конфликт". Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че "в центъра на Европа зрее голяма експлозия". Въпреки че е трудно да се прогнозира дали ситуацията в Косово ще ескалира до нивото на въоръжен конфликт, Русия и Сърбия вероятно ще проведат информационни операции за изостряне на етническото напрежение в региона на 28 юни.

Крайно време е Западът да обърне сценария на сръбските и руските игри и да използва информационното пространство в сряда, за да ги постави в отбрана.

Миналата седмица трима косовски полицаи бяха арестувани от сръбските власти. Въпреки исканията на Съединените щати за освобождаването им Александър Вучич, сръбският президент остана непреклонен и отказа да ги освободи. Конфликтът има потенциал за ескалация. Миналата седмица президентът на САЩ Байдън обяви, че ситуацията е "необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати". Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че НАТО е "увеличило нашето присъствие и ще продължи да предприема всички необходими мерки, за да осигури безопасна и сигурна среда и свобода на движение за всички общности в Косово".

За да облекчи ситуацията, върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел организира среща между лидерите на двете страни миналия четвъртък, 22 юни, но отбеляза в Twitter, че срещата не е довела до голям напредък и че ситуацията в северно Косово остава да бъде "много тревожно".

Същността на въпроса е в това как Русия и Сърбия биха спечелили от ескалацията в Косово. Като първо, усилията на Путин да дестабилизира Балканите са част от неговата по-широка регионална стратегия за утвърждаване на Русия като посредник на глобална сила, като същевременно отслабва доверието в НАТО и отвлича вниманието на Запада от продължаващата война в Украйна.

От друга страна, Вучич се надява да спечели по-непосредствени стратегически интереси от намесата на Русия, като се представя за източник на стабилност сред регионалния хаос, ескалиращи и деескалиращи конфликти с Косово като разменна монета със Запада. Тази стратегия, насочена към запазване на властта, чрез подкопаване на прозападната опозиция в Сърбия, насърчаване на крайнодесни националисти, като същевременно изглежда умерен за Запада. Кризата в Косово също помага да се отклони вниманието от собствените му вътрешнополитически проблеми.

Няма друг празник, който да е по-важен за Сърбия от 28 юни, когато се е състояла Косовската битка през 1389 г. между армиите на Сърбия и Османската империя при Косово поле. Изминали са повече от шест века от това събитие, но този празник, наречен Видовдан, има значително културно и историческо значение в сръбската история и се възприема като символ на саможертва и храброст.

Ако историята е някаква индикация, трябва да припомним, че на 28 юни 1989 г. тогавашният президент на Сърбия Слободан Милошевич изнесе реч на Газиместан, мемориал на загиналите сръбски войници. Това беше преди интензивното етническо напрежение, което доведе до разпадането на Югославия през 90-те години.

Разказът около Косово беше от съществено значение за политическото оцеляване на Милошевич, тъй като той оформи своя националистически дневен ред въз основа на този мит. Милошевич отбеляза: "Шест века по-късно се сблъскваме с нови битки, изискващи същата решителност, храброст и саможертва, които някога сме виждали в Косово, но сега в нашата борба за обществен просперитет и цивилизация от 21-ви век. Тази борба изисква друг вид смелост и героизъм, необходими за всяко значително и голямо постижение".

Миналата седмица Вучич говори за Видовдан и предупреди за трудни времена за сърбите, като подчерта, че "нещата почти са приключили".

В отговор Западът трябва да използва офанзивни информационни операции, използвайки социални медии и местни медийни платформи, за да достигне до крайнодесните сръбски националисти, които смятат Косово за сърцето на своята родина.

Вместо да се опитват да дадат на крайнодесните сърби приказки за западните демокрации и да ги убедят да приемат независимостта на Косово, тези операции трябва да използват сръбския национализъм, да подчертаят двуличието на Москва и да покажат лицето на Русия като имперска сила, която стратегически експлоатира Косово за собствените си геополитически интереси. Тъй като Русия обещава подкрепа за Сърбия, западните информационни операции трябва да покажат как Москва е ненадежден партньор, като напомнят на сърбите за провала на Русия да помогне на своя съюзник Армения, член на ОДКС, по време на миналогодишните сблъсъци в Нагорни Карабах.

Русия обеща подкрепата си на Сърбия, но крайнодесните сърби може да не вярват, че военният капацитет на Русия сега е ограничен. Вместо това, ефективните информационни операции трябва да напомнят на сърбите, че Русия преди това се присъедини към водената от НАТО мироопазваща мисия в Косово, но я изостави през 2003 г.

Вместо разказа на Русия за "Косовската битка", Западът трябва да покаже нов разказ за 28 юни. А именно, на този ден Йосип Броз Тито, лидер на Комунистическата партия на Югославия, изостави Сталин, въпреки че Югославия беше смятана за най-надежден съветски съюзник до 1948 г.

През април 1945 г. Тито сключва съветско-югославския договор за приятелство и взаимопомощ, превръщайки Югославия в съюзник на Съветския съюз. След многобройни идеологически и стратегически разногласия Сталин описва югославските лидери като "антисъветски" и "антимарксистко-ленински". В отговор Тито инициира чистки срещу лоялните на Сталин привърженици в Югославия, което води до геополитическата преориентация на Югославия в Източна Европа. Окончателното утвърждаване на разрива между Тито и Сталин става на 28 юни 1948 г., когато съветският Коминформ публикува Резолюция, която обвинява КПЮ в антисъветска политика и отклонение от марксистко-ленинската линия.

Като използва афинитета на сърбите към смели лидери, Западът трябва да покаже Вучич като по-малко упорит от Тито, като използва хумор и усилва отговора на Тито към Сталин, след като той се опита да убие Тито 22 пъти: "Спрете да изпращате хора да ме убият. Вече заловихме пет от тях, един с бомба, а друг с пушка... Ако не спрете да пращате убийци, ще пратя един в Москва и няма да се налага да пращам втори."

По подобен начин сръбският президент се стреми да подражава на Тито, който разиграва своите залози между Изтока и Запада, черта, която Вашингтон трябва да подложи на изпитание. Като се има предвид всеобхватната власт на Вучич върху медийния пейзаж на Сърбия, Западът трябва да използва такъв консолидиран авторитет, за да противодейства на руското влияние на Балканите.

Москва използва информационни операции, за да посее хаос в Косово, за да покаже, че НАТО и Западът не са нищо повече от хартиени тигри. Крайно време е Западът да покаже, че руското "славянско братство" не е нищо повече от мит на Балканите.