В родния град на Зеленски: "Болката остава завинаги"

Пострадалата при руска бомбардировка жилищна сграда продължава да се руши. Фасадата е опожарена, дворът е обсипан със счупени стъкла. Фактът, че точно този град - Кривой рог - бе ударен наскоро от руснаците, не е лишен от горчива символика, посочва АРД. Става дума за родния град на президента Володимир Зеленски, в който живеят 600 000 души.

"В жилището ми всичко се разлетя"

Тетяна Николаевна, застанала пред входа на блока си, разказва пред германската медия: "Беше три часа през нощта. Не можех да спя. Изведнъж чух трясък - точно в двора ни. Вратата на балкона изхвърча от пантите, съседките затичаха навън, аз ги последвах". Съседната къща била в пламъци. Ударната вълна засегнала много сгради, разказва местната жителка Людмила: "В жилището ми всичко се разлетя - шкафове, стъкла, предмети. Външната врата се бе заклещила, съседите я отвориха отвън. Дойдоха полицаи и пожарникари, след което ни евакуираха в убежището на едно училище".

"Синът ми има панически атаки"

Жителите на квартала все още не са преодолели шока. Нападението остави следи, казва пред АРД Света Хрибьонкина: "Малкият ми син има панически атаки, често се буди нощем и се изпъва като войник. По-големият тъкмо взе годишните си изпити в училище. Питах го дали се страхува, а той каза - вече не се страхувам от нищо". Ракетното нападение причини 13 жертви. Тетяна Николаевна споделя, че оцеляването ѝ е чисто чудо. Същевременно тъгува за съседите си, които е познавала добре.

"Нагледен пример за руския произвол и бруталност"

Олена Василевна е главна лекарка на болницата, в която се лекуват хора, пострадали от бомбардировките. "Двама от ранените имаха толкова тежки изгаряния, че не можахме да им помогнем. Всички останали са относително стабилни. Те получават и психологическа помощ", казва тя пред АРД.

Лекарката посочва, че въздушният удар представлява трагедия за целия град и е нагледен пример за произвола и бруталността на руската нападателна война. Някои от оцелелите са изгубили всичко. Част от хората са се настанили временно при роднини и приятели. Лекарката споделя пред АРД и, че мъката на оцелелите е огромна: "Една наша служителка загуби дъщеря си - тя и съпругът ѝ загинаха при нападението. И двамата бяха млади хора - в началото на 20-те си години. Каквато и подкрепа да оказваме на жената - след подобна загуба болката остава завинаги".

Олена Василевна не крие и гордостта си от начина, по който местните жители са се отнесли към трагедията: "Един пациент дойде при нас чак няколко дни по-късно. Той имаше наранявания по гръбначния стълб. Помагал на хората, които скачали от високите етажи. Ние сме украинци, ние си помагаме взаимно и ще победим", казва тя пред АРД.

"Иска ми се и руснаците да преживеят една такава нощ"

В квартала, в който се намира разрушената сграда, хората се затрудняват да гледат положително в бъдещето. Преобладават тъгата и страхът, казва пред АРД Николаевна със сълзи на очите. Синът ѝ се опитва да я убеди да избяга чужбина, но тя не иска да напуска града. Съседката Людмила изглежда по-спокойна, но е много огорчена. Пита се защо са тези ракетни нападения, защо е тази война. "Ние не сме лоши хора. Пожелавам си само и хората в Русия да преживеят някоя такава нощ и да оцелеят, за да знаят как се чувстваме сега ние", завършва репортажът на АРД.