На безвремието в България най-после бе сложен край

Коментар на Даниел Смилов:

Правителството "Денков", подкрепяно от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, е правителство, чието оправдание са единствено постигнатите от него резултати. То е принципно напрегнат компромис, в който и двете страни нямат особено доверие една към друга и не си желаят електоралното добро. Но здравият разум ги е събрал като най-добро решение от възможните.

Още новини от Украйна

Малко неочаквано "сглобката" - евфемизмът за "коалиция", който беше медийно въведен - започна да дава първи резултати, дори преди начинът на вземане на решения вътре в нея да е съвсем ясно разработен. Посещението на президента на Украйна Володимир Зеленски е може би най-впечатляващото събитие от тази гледна точка, но има и други.

Бюджет за 2023 година

Проектът е вече разработен, като основните параметри в него се оказаха приемливи за кажи-речи всички. Въпреки свиването на "дефицита" до 3% ще останат достатъчно средства и за социални програми, и за капиталови разходи, като при това няма да има непреодолими натоварвания за следващите години. Детайлите ще се уточняват в парламента и там може да има изненади в една или друга посока, но като цяло държавата е на солидна финансова основа, която прави кандидатурата ѝ за еврозоната съвсем реалистична. На този фон предложеният от служебното правителство бюджет вече съвсем изглежда като неуспешен опит за саботаж на еврочленството или партизански задявки за сметка на фундаментални финансови политики.

Отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка

Предложението на ЕК за отпадането на многострадалния механизъм десетилетие и половина след неговото въвеждане не може да бъде третирано като съществен успех по три причини. Първо, той трябваше да отпадне две-три години след неговото въвеждане, което не се случи. Второ, проблемите в съдебната система не бяха решени и дори в заключителното становище на ЕК те се споменават - нужни са реформи във ВСС, Инспектората и т.н. Самите драми в прокуратурата около Гешев-Сарафов са доказателство за несвършената работа. Трето, отпадането на механизма за България и Румъния просто означава, че двете страни ще останат под общия мониторинг на ЕК за върховенство на правото във всички страни членки. Нещо повече, този общ мониторинг е свързан и с възможности за ограничаване на евросредствата, които вече са задействани за Унгария например. Все пак обаче отпадането на специалния механизъм е частичен успех за България, най-вече защото отваря вратата на страната за Шенген.

Членството в Шенген

Със съставянето на новото редовно правителство дойдоха и сигнали, че Нидерландия и Австрия може да вдигнат възраженията срещу българското членство. В нидерландския случай беше ясно, че при служебни правителства или такива, доминирани от ГЕРБ-ДПС, страната няма да бъде допусната в Шенген. Влизането във властта на проевропейска формация без корупционнен багаж (ПП-ДБ) направи възможно промяната на позицията. По отношение на Австрия този аргумент не е единствен, но и там той е налице. Важното е, че шансовете за влизане в Шенген драматично нарастнаха.

Присъединяването към Еврозоната

Парламентът правилно спря в комисия противоконституционния референдум на "Възраждане". България наистина е поела ангажименти да приеме еврото и е член на паричния съюз със статут на временна дерогация още от 2007 година. При готовност на страната (изпълнение на маастрихтските критерии) сме поели ангажимент да се присъединим. Съществуването на ясно парламентарно мнозинство зад това решение е добър сигнал за България. Обединяването около кандидатура за управител на БНБ - Димитър Радев - е също добра новина, доколкото неговите позиции са еднозначно в подкрепа на еврото. Социологическите проучвания също показват, че има обръщане на общественото мнение в позитивна за еврото посока: при ясна политическа воля от основните играчи, този обрат ще е още по-силен. Ако БСП и "Възраждане" останат като опоненти, това ще свие обществената опозиция до около тридесетина процента, дори и при амбивалентно отношение от страна на Румен Радев.

Посещението на Зеленски

Визитата на президента на Украйна Володимир Зеленски е много значимо събитие по множество причини. Първо, това би била първа негова визита в страна от Източна Европа след Полша. Става дума всъщност за символично признание за ролята на България в помощта за Украйна. Тази роля наистина е съществена - при всички правителства от избухването на войната нашата страна е предоставяла различно, но много необходимо снаряжение (и чрез покупки, и безвъзмездно). На този фон все по-неразбираема става позицията на политици като президента Румен Радев и Корнелия Нинова, които отричат тази подкрепа и дори твърдят, че тя е вредна.

Българският национален интерес обаче е ясен - една силна и независима Украйна би била гаранция, че руските имперски операции няма да се изместят на запад в наша посока. Затова въпреки вътрешните боричкания по темата, България всъщност оказва необходимата подкрепа за Украйна в трудната ситуация и това не е някакъв алтруизъм, а по-скоро хладна калкулация на интереси. Загрижените за суверенитета на страната - ако са наистина такива - биха осъзнали много добре тези интереси.

Второ, посещението на Зеленски вероятно е свързано и с конкретни въпроси, един от които може да се окаже сделка за реакторите за АЕЦ "Белене". Ако България успее да продаде на Украйна тези ненужни за нас реактори, една от фундаменталните грешки на управлението на Борисов и предшествениците му може отчасти да бъде санирана.

Трето, и може би най-важно, визитата на Зеленски ще демонстрира на българите, че те имат много причини за гордост с европейската си идентичност. Украйна е пример за това, че европейските ценности и начин на живот не са нито клише, нито нещо неразбираемо. Хора, които са много близо до нас като култура, история и манталитет, са готови да умират за тях. Ние ги имаме, отстояваме ги, ползваме се от тях, но като че ли сме спрели да ги забелязваме. Визитата на Зеленски вероятно ще отвори очите на мнозина за това, което не бива да губим заради просъветската носталгия на едни или проавторитарните въжделения на други, които заедно са малцинство в българското общество.

Изброените "видими резултати" са просто едно добро начало, което никак няма да е достатъчно за добре изпълнен мандат (поне до първата ротация). Но те са нещо, на което може да се стъпи и да се гради. Несвършеното и трудните предстоящи проблеми - от съдебно-конституционната реформа до изчистването на корупционното наследство - не си струва да се изброяват, защото са много. Но все от някъде трябва да се започне. Поне безвремието на служебните правителства вече спря.